Престрояване на батальоните

„Бойко Борисов усилено издирва легендарния дует “Южен вятър”, прославил се с изпълнението на “Батальонът се строява за последен път”. Песента му е любима и той замисля да я посвети на тройната коалиция БСП, ДПС и НДСВ, „които ще получат своето уволнение съвсем скоро“. В близкото минало дуо „Южен вятър“ и песните им се превърнаха в символ на родната казарма и системата на МВР. Няма военно поделение, в което да не са били канени Кирил Котрулев и неговата сестра. Другата им песен, посветена на българския войник “Как тихичко си капеха листата”, също остана завинаги в аналите на родната музика.“

След по-малко от два месеца (цитатът е от 13 май 2009 г. ) избирателите наистина „уволниха“ тройната коалиция. Категоричното изритване на БСП, ДПС и НДСВ от властта беше сигнал за отвращението към тогавашното статукво. Подкрепяйки масово ГЕРБ, гласоподавателите провалиха и най-мрачния сценарий, в който щяха да бъдат набутани, ако не бяха отишли до урните: парламентът да се напълни с партии от типа ГМО, за да се осуети всяка възможност за съставяне на кабинет с ясен профил, още повече дясноцентристки.
По онова време „експертното“ правителство вече се задаваше на хоризонта, а паниката на управляващата коалиция издаваше състоянието на държавата, което „експертите” трябваше да прикрият. Затова Румен Овчаров тръбеше, че кабинетът трябва да е договорен още преди изборите, а президентът Първанов лансира поредната си спорна формула „ГЕРБ и БСП плюс някой трети“. На терена бяха пуснати нови „десни“ като РЗС на Яне Янев и обгрижваната от ДПС партия ЛИДЕР, докато срещу „Синята коалиция“ беше мобилизиран целият държавен ресурс. В навечерието на самите избори вече истерично се внушаваше, че Бойко Борисов и Иван Костов ще ни погнат с „брадвата“…

Въпреки, че не спечели абсолютно мнозинство, на 5 юли 2009 г. ГЕРБ получи огромно доверие. Първо, хората бяха отблъснати от бруталната кампания на тройната коалиция, и, второ, провидяха в лидера на Граждани за европейско развитие на България харизма и воля за действително „ГЕНЕРАЛна промяна“.

Очакванията, че ГЕРБ ще действа като бригада, която кърти, чисти и извозва (по сполучливото сравнение на един колега), следваха да ориентират новите управляващи в каква посока трябва да действат. В нелек за страната момент – спрени европари, разрастваща се криза, бюджетен дефицит и влошен международен имидж, от тях се искаше, а и те самите обещаваха, да бъдат разкрити корупционните схеми, да се въздаде справедливост и решително да се започнат реформи.

Отговорът на въпроса доколко се справиха с делегираните им права и задължения не е съвсем еднозначен, но последните социологически проучвания със сигурност отхвърлиха съмненията минал ли е ГЕРБ етапа да тананика безгрижно „Как тихичко си капеха листата“.

Нещо повече: данните на „Галъп“ и на държавния (!) НЦИОМ от ноември свидетелстват ако не за срив, то за сериозно задълбочаване на тенденцията към спад на доверието. До степен, че разликата между управляващите и основния им опонент в лицето на БСП днес е в рамките на едва 3 (по „Галъп“) до 5.5 (според НЦИОМ) процента.

На този етап е невъзможно да се предвиди дали БСП ще съумее да организира и акумулира в своя полза наказателния вот, но вероятността ГЕРБ да не е първа политическа сила се очертава като напълно реална още в началото на следващата година. Запази ли се тенденцията за около месец-два да губи по 2%, и особено ако към нея прибавим навлизането в по-неприветлив за проява на електорални симпатии сезон като зимата, управляващата партия може тепърва да узнае каква печал извиква гледката на строяващия се за последно батальон...

„Магията „Борисов“ приключва, доверието към ГЕРБ ще пада до изборите“, коментира социологът от „Галъп“ Кънчо Стойчев с уточнението, че ситуацията е нормална за последните 23 години и нищо не е предрешено.

Няма как да не се съгласим, защото е факт - управляващите трупат най-много негативи, особено към края на мандата си, и по тази причина случващото се с ГЕРБ не е нещо уникално. Факт е и това, че на избори (особено след 1997 г.) наказателният вот се привличаше основно от бъдещ победител с ясен силует, но в момента е абсурдно да се прогнозира какво ще се случи догодина.

Впрочем по някаква ирония на съдбата възможността да се повтори ситуацията от 2005-та, довела на власт тъкмо тройната коалиция, не е никак малка. Ще припомня:

Тогава БСП не успя да събере протестния вот срещу управлението на НДСВ и неговия коалиционен партньор ДПС, като за целта политическите инженери сътвориха „Атака” почти в последния момент. Партията „на гнева“ успешно разпиля гласовете срещу тогавашното управление (297 000 българи пуснаха бюлетини за Волен Сидеров), имитирайки звучна плесница срещу „грухтящите прасета“ в парламента, и помогна на „врага“ ДПС да подкара под строй ромите и традиционния си електорат. Така, вместо да бъде изхвърлено от властта, движението на Ахмед Доган застана в любимата си роля на балансьор и защитник на етническия мир, а впоследствие - с любезното съдействие на президента Първанов, се стигна до злополучната формула „БСП плюс НДСВ плюс ДПС“.

През 2009 г., както споменах в началото, в ход беше пуснат подобен сценарий за размиване на политическата отговорност, само че пасиансът не излезе: ГЕРБ получи по-голяма подкрепа от очакваната. Това обстоятелство, разбира се, не е достатъчно основание да се поддържа хипотезата, че догодина БСП може да постигне убедителна победа, но тя не бива да бъде и напълно изключвана. Не бива да бъде изключена и вероятността да се стигне до изравняване на силите и патова ситуация, в която никой няма да е склонен да се коалира с другия и ще се върви към „избори до дупка“.

Гадаенето е особено рисковано, но това не пречи да споменем още няколко възможни варианта:

- ГЕРБ може да спечели втори мандат, в случай че наказателният вот се разпилее между формации, потъващи под 4-процентовата бариера, или остане пасивен. Активно партийно строителство, стимулирано от управляващите (като коалицията Марешки – Янев), и прегрупиране (разбиването на СДС и привличането му за коалиционен партньор) са проявления именно на такава стратегия. Тя впрочем би могла да бъде подпомогната и от някои технологични възможности за влияние върху изборния резултат.

- В същото време ситуацията може да се измени съществено, ако партията на Меглена Кунева се превърне в основен носител на протестния вот (за два месеца тя е „дръпнала“ с 2%) и така се окаже, че има трети конкурент за победител. Допускането, че Кунева ще удържи на думата си да не влиза в коалиция нито с ГЕРБ, нито с БСП, ще остави и едните, и другите с твърде малко възможности след изборите да си намерят партньор.

- Това води до поредната хипотеза: ГЕРБ ще бъдат принудени сами да си произведат партньор. Естествено предварително, което пък предполага усложнение - в предизборната кампания той ще е длъжен да застане радикално срещу управляващите и в същото време трябва да бъде програмиран така, че да разсее чувството за неудобство при евентуално следизборно коалиране. Не че не сме гледали подобни водевили (спомнете си извъртането на РЗС), но в случая ще се изисква доста по-талантлива драматургия.

- А какво ще кажете за формула „ГЕРБ плюс БСП“, т.е. за коалиция между ужким най-върлите врагове? Българският избирател е свикнал на толкова безпринципни съглашения, че защо да не преглътне и този цинизъм, който вече се разкри при синхронното гласуване за Венета Марковска? Предполагаше ли впрочем някой през 2005 г., че „алтернативата” на НДСВ и ДПС не само ще бъде принудена да сглоби правителство с тях, ами рулетката ще се завърти така, щото мандатът да попадне в електорално най-слабо подкрепената партия?

Малцина между другото обърнаха внимание, че в проучването си НЦИОМ развива странната хипотеза „Ако на предстоящите парламентарни избори се явят само следните две политически сили (ГЕРБ и БСП – бел.ред.), за коя от тях ще гласувате?” Казвам странна, доколкото на парламентарни избори не се провежда балотаж, а целта на всяко допитване би трябвало да постави интервюирания в ситуация, максимално близка до реалната.

В случая обаче се е получил интересен резултат: дори при такова положение разликата между ГЕРБ и БСП е само 10 процента (37,4% са за ГЕРБ, 27,8% - за БСП), а 34,8% обявяват, че изобщо няма да гласуват. За една трета от анкетираните, с други думи, и двете партии са тотално неприемливи.

От това как останалите формации ще успеят да си разпределят този ресурс, ще зависи дали ще се появи трети сериозен играч, а оттам нататък ще се очертаят и по-вероятните конфигурации. Към днешна дата хипотетично форсираната от НЦИОМ ситуация информира, че 71% от симпатизантите на ДПС биха гласували за БСП; половината от тези на „Атака” биха предпочели ГЕРБ; 61% от привържениците на Меглена Кунева няма да се разходят до урните, но други 22 на сто от тях са склонни да дадат гласа си за ГЕРБ, докато 17 процента – за БСП.

Стига да се съгласим с експеримента на държавната социологическа агенция, и тук силите изглеждат почти изравнени. Според „Галъп” пък вече се доближават и личните рейтинги на Бойко Борисов и Сергей Станишев, което доскоро изглеждаше невероятно.

Невероятно, но факт: за пръв път от края на мандата му лидерът на БСП получава доверието на 26% от избирателите, изпреварва министъра на вътрешните работи и се „класира” непосредствено до премиера. Интересно е и това, че бившият президент Георги Първанов вече събира повече симпатии, отколкото Бойко Борисов, който вече се нарежда трети – след министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова.

„Ние тихичко си свършихме работата и мечтите се случиха”, каза преди седмица премиерът, но очевидно хората не са съгласни с подобна претенция. Обратното – разочаровани са, а основните им разочарования (по „Галъп”) са свързани с удвоената през настоящия мандат безработица и с трагичното състояние на малкия и средния производител. Какви мечти, след като недоволството от материалното благосъстояние е нараснало с 10 пункта, сравнено със същия период от мандата на тройната коалиция, а половината представители на българския бизнес вече нямат доверие на правителството?

И още нещо: като цяло 45% от избирателите са категорични, че този кабинет се справя по-зле от предишния. Само 15 на сто мислят другояче, а оценките за здравеопазването, заетостта и благосъстоянието (или липсата на такива) са в отрицателния регистър на индексите - между минус 60 и минус 71!

Ще успее ли ГЕРБ да преобърне ситуацията, изглежда съмнително, тъй като повече от три години и половина след поемането на властта управляващите демонстрират по-скоро колебание, липса на визия и отказ от реални действия. На практика захванатите реформи бяха зарязани по средата, а вземащите решения започнаха да нахвърлят "на коляно" всевъзможни хаотични хрумвания. „Промените“ още на следващия ден претърпяваха промени, които пък претърпяваха промени на по-следващия ден.

През цялото това време, и особено през последните месеци, държавата лека-полека започна да се връща към някакво базово равнище на функциониране, при което стратегическото планиране и решителността за промяна останаха на заден план за сметка на метода "проба - грешка" и тестването на хрумвания, превърнати в медийни сензации. Така се засили впечатлението, че никой министър не знае кое копче е решил да натисне неговият колега, а всички заедно нямат много ясна представа нито как работят уредите в пилотската кабина, нито накъде се носи самолетът...
ГЕРБ имаше огромни възможности да се докаже като реформаторска партия, но досега тя (меко казано) ги пропусна. Разказите за злодействата на тройната коалиция омръзнаха, персоналното заяждане със Станишев е вече налепо, а мантрата за сбъднатите мечти под формата на метро и магистрали се поизтърка.

В същото време до изборите остават само седем месеца, в които управляващите трябва да убедят управляваните, че нямат по-добра алтернатива. При това не с твърдения, че хората живеят зле заради стогодишното управление на БКП, а с конкретни действия. С решителността, която избирателите им очакваха от тях през лятото на 2009 г., и която, уви, така и не проявиха.

В противен случай е много вероятно с хита на дует „Южен вятър” този път да бъде поздравена партия ГЕРБ.