Българите продължават да са най-нещастните в ЕС

Българите продължават да са най-нещастните и най-недоволните от живота си европейци. В оценката на отговорите им на подробно социологическо допитване сред 27 държави от ЕС те получават по 10-степенната скала 5.5 пункта за удовлетвореност и 6.3 за щастие.

За сравнение - средното за ЕС е, съответно, 7.1 и 7.6, а дори гърците, за които медиите на Запад непрекъснато пишат колко са отчаяни от кризата, са дали по-висока оценка (6.2 и 6.5).

Това сочи разпространеното в четвъртък Европейско проучване на качеството на живот (EQLS). То разглежда въпроси като заетост, доходи, образование, жилища, семейство, здраве, баланс между професионалния и личния живот, удовлетворение от живота и субективна преценка за качеството на обществото и се провежда на всеки 4 години. 

Подробните анкети за тазгодишното са направени в края на 2011г. и началото на 2012г. сред 35 хиляди души от GfK Significant и са продължавали средно по 38 минути. В България анкетиращите от GfK Bulgaria са разговаряли с 1000 души. Данните са обработени за Европейската фондация за подобряване качеството на живот и условията за работа (Eurofound), която е част от структурите на Европейския съюз.

Резултатите за удовлетвореност от живота общо взето повтарят тези от предишното проучване през 2007г. Разликата според авторите е, че драстично е намалял оптимизмът за бъдещето и доверието към институциите, особено в държавите, най-засегнати от кризата.

Не е изненада, че в Дания, Швеция и Финландия продължават да живеят най-доволните европейци. Любопитно е обаче, че българи и унгарци са не само най-нещастни, но и показват най-голяма разлика между оценката за удовлетвореност от живота и щастие (всички анкетирани са показали, че ясно разграничават двете категории).

Авторите отбелязват още, че няма пряка връзка между доходите и удовлетвореността на хората - румънци и италианци, например, са еднакво доволни от живота си, макар че румънския стандарт на живот е в пъти по-нисък от този в Италия. В този контекст българите се открояват едновременно и като бедни, и като неудовлетворени.

Демографският профил на удовлетвореността показва, че тя започва да намалява някъде около 25-годишна възраст, след това стагнира на ниско равнище в зоната 45-60 години. Следва плавно изкачване на кривата до втория пик някъде около 70-та година. България, Португалия и Словакия са изключение от това правило.

 

Кривата на щастието е малко по-различна, двете се пресичат някъде около 60-та година, след което щастието вече не се увеличава и остава на равнището от времето, когато човек е навършил 50 години. Семейните и особено тези с деца, както и по-образованите по правило показват по-високи показатели за щастие и удовлетворение от живота.

Приложената методика предлага измерване в конкретни единици на ефекта върху щастието или удовлетвореността от това дали хората могат да свържат двата края. Авторите дори предлагат обяснение колко точно единици спад предизвиква неспособността заради ниски доходи да отопляваш нормално жилището си, да си купиш месо през ден, да носиш нови (а не втора ръка) дрехи, да подмениш износените мебели, да поканиш приятели или да отидеш на почивка.

77% от българите трудно свързват двата края

И тук България е най-зле - едва 21% са отговорили, че могат да си позволят и шестте показателя, следвана от Естония, Гърция и Литва (22%).

Конкретно по всеки от показателите всеки четвърти (23%) българин не може да отоплява дома си адекватно, 65% не могат да си позволят да пътуват някъде за годишната отпуска, три четвърти (76%) не виждат как да сменят старите мебели, 36% не могат да си купуват през ден някакъв вид месо. Освен това половината (51%) анкетирани българи казват, че не могат спокойно да си купуват нови дрехи, а 34% няма как да поканят веднъж месечно на вечеря или пийване приятели или семейство.

На този фон е любопитно, че спрямо 2007г. от всички 27 държави единствено България и Австрия показват намаляване на броя на хората, казващи, че трудно свързват двата края. Въпреки това делът на българите в затруднение е много голям - 77%, и само в Гърция този показател е по-висок (86%).



Големи домакинства, лоша жизнена среда

Вероятно заради ниското заплащане българите са отговорили и, че искат най-много да работят - запитани колко дълга работна седмица предпочитат, холандци или британци, например, са посочили 27 часа, докато българите са отговорили с 38 часа.

Българите са в групата на зависимите от близки и роднини и над 40% живеят в домакинства с трима или повече възрастни (със или без децата). В страни като Дания или Швеция е обратното - повече от 40% от домакинствата са от един човек.

В България има и неудовлетворение от жизнената среда - анкетираните са сред най-оплакващите се в Европа от мръсотията, качеството на сградите и водата, съседите или от достъпа до места за култура като кина, театри, галерии.

Страната е на дъното или сред последните три в оценката за услугите: транспорт, здравеопазване, образование, грижи за децата и възрастните, социални домове, пенсионна система.