АЕЦ референдум: Какво тежи на везните?

Веднага казвам това, което всички знаете: Не съм експерт по темата, няма и да стана. На 37 е късно за ядрена енергетика, професионален футбол и още няколко професии, уви. 

 

На референдума, обаче, ще гласуват предимно хора като мен - които не разбират техническите детайли и не могат да вникнат в експертния спор, колкото и да им се иска. Съществуват обаче прости и  разбираеми аргументи да се гласува с "НЕ", и именно тях искам да споделя. Аргументи, които противопоставят фалшивата медийна реалност на "безалтернативната нова АЕЦ" (леле колко ми напомня на безалтернативната ГЕРБ) на ... здравия разум и отговорността. 

 

1) Икономическата полза от нов АЕЦ е бошлаф от късния соц. (когато с 6 действащи блока се радвахме на режим на тока, а "АЕЦ по АЕЦ = парафин с конец" беше популярен виц). Нито една развита и богата държава не разчита на експорта на електричество за благосъстоянието си.
Експортът на електричество няма никакво отношение към заетостта, образованието, социалния баланс - т.е. никакъв принос за подобряване на качеството на живота ни. Единствените ползи са за тънка прослойка от привилегировани фирми (често наричани просто "енергийна мафия"), близки до Русия и БКП.

2) Изграждането на нова мегацентрала ще заличи всички жертви и усилия на 2-3 поколения българи, вследствие на които беше изплатен огромният дълг на късния Живков режим. Нашето  поколение (което вече плати огромнио сметки и има още много да плаща, най-вече по демографски причини) и следващите няколко поколения ще бъдат натоварени с нови огромни сметки.
Няма никакво основание да  вярваме, че токът от нова АЕЦ ще е евтин - напротив, токът ще е много скъп, и още по-скъп за вътрешния пазар, за да компенсира ниските износни цени. Никакви ползи за семействата и промишлеността, следователно. Единствените ползи ще бъдат за .... тънка прослойка от привилегировани фирми, които ще извършват строителство и поддръжка....
Парите, които могат да бъдат инвестирани в здравето и образованието на 2-3 поколения и в модернизацията на стопанството и администрацията, ще потънат в централата.

3) Отпадъците! Всяка европейска държава е длъжна сама да съхранява ядрените си отпадъци. Няма държава, която да трупа отпадъци за поколенията, с единствената цел да изнася електричество - нито една. И това не е случайно - рискът от съхранение на отпадъците е изключително дългосрочен и на практика неизследван практически (какво са 50 години опит при хиляди години срок на съхранение?!). Разноските са огромни днес, а какви биха били утре или след 50 години? Какви биха били рисковете и разходите на внуците ни?
Има още нещо - специфично българско - сигурни ли сме, че искаме за ядрени отпадъци да отговарят хора с етиката и отговорността на ... познатата ни  .... тънка прослойка от привилегировани фирми... 

Ако забелязвате, в този кратък текст не засягам трите основни теми - екологичния и сеизмичен риск и остарялата технология; националната сигурност и енергийната зависимост; безогледната корупция до момента. За тях можете на прочетете на сайта на Инициативния комитет.  Говоря само за икономика и отговорност пред следващите поколения, за връзка между мегаломанския проект и качеството на живота на нашето и следващите поколения.

Всъщност, изборът на 27 януари е изключително прост и лесен:

На едната везна е икономическият просперитет, качеството на живот и сигурността на поколения българи.

На другата везна са единствено интересите на енергийната мафия.


 Само не разбирам защо при тези алтернативи, моята позиция да бъде "въздържал се". Моята позиция е "НЕ" на енергийната мафия. 
.