Цената на развода с еврото

Дебатът за еврото излезе от магическия си период. Още от самото начало на кризата той има впечатляващата характеристика да бъде доминиран от политическата теза, че разговорът за излизане от еврото е разговор за края на съюза. По тази причина основните параметри се ограничават до технологията на спасението и маргинализират въпроса за възможните стратегии и цена на излизане от еврозоната. Етикетът на евроскептицизма стои закачен върху всеки, който подхване тази тема. Това вече се променя. Под тежестта на обстоятелствата и развитието на самата криза все повече участници в играта са принудени да отворят дискусията и да я водят по-спокойно и рационално, вместо да бъдат гетоизирани в определена идеологическа рамка.

Публично темата за икономическата цена на излизане от еврозоната се представя основно по два начина. Единият е като невъзможност за остойностяване, поради все по-дълбокото взаимно преплитане и множественост на процеси, зависимости и оценки. Втората основна теза е за положителния баланс между ползите и вредите от членството в зоната като обикновено методологиите на оценка се подминават, поради висока експертна сложност. Ефектът от това е, че на практика въпросът за цената на развода е поставен под линия и бива изваден от дебата. Наистина основните банки и правителствата на мощните държави направиха опит да мислят за развитието на кризата в различни сценарии и цифри, но резултатът от техните усилие остана извън публичността.

Проблематизирането на самия валутен съюз, непрестанните трудности около неговото управление и развитие и нарастващите разходи и условия за членство започват обаче да променят начина на представяне на ситуацията. Атаката по еврото през последните години се превърна в едно от най-използваните оръжия на политическите периферии отляво и отдясно. Продължаващият спад на обществената подкрепа за него създава допълнителни политически изкушения. За да се капитализира обаче той е необходимо събитията да се представят в цифри и ясна картина. Това започва да се случва. Холандският популист Хеерт Вилдерс си поръча академична оценка на цената на излизането от еврозоната, но тя не бе приета като особено достоверна. Във Великобритания все по-често темата за еврото се дискутира с конкретни цифри, а не през традиционни политически аргументи. Публичните дискусии в Германия също включват все повече числа и все по-малко политически тези. Дебатите за еврото трайно излизат от терена на политическото и се наместват в полето на икономическото.

Индикация за все по-честото остойностяване и публичност на цената на излизане от еврозоната е и един анализ на голяма американска банка, който придоби общественост. Нейната основна презумция е подценяването на управленската възможност за доброволен изход като освен това се ранкират ефектите върху икономиките на отделните членки при подобно събитие. Наскоро и „Икономист“ излезе с цифрата от 1,15 трилиона евро. В Германия се говори за 10% от нейния БВП (при сценарий за нейно излизане). Независимо от евентуалните методологически коментари по повод такива упражнения, то има важни ефекти. Може би най-важният е, че демистифицира и дава измеримост на въпроса за възможното излизане от зоната. Друго следствие се състои в множеството политически употреби на подобни изследвания и анализи. По-крайните европейски партии трескаво търсят икономически аргументи за критичните си политически позиции и започват да ги намират. Трето съществено следствие произтича от това, че щом нещо е измеримо, то може да бъде вкарано в рационален политически дебат. Тези неща може към момента да звучат твърде пожелателно, но дори частичното им случване ще помогне за взимането на важните следващи решения.

Всеки един сценарий за бъдещето на еврото в крайна сметка ще се сблъска с нуждата от демократична легитимация и разговорите в цифри по-скоро ще улеснят процеса. За момента еврооптимистите могат да бъдат спокойни. В ключови държави на зоната като Германия и Франция подкрепата за общата валута е близо 7 към 3, докато в периферията (Испания и Италия) тя е 6 към 4. Истинското политическо предизвикателство се крие другаде. С изключение на Германия, в повечето основни страни-членки постоянно нараства броя на тези, за които икономическата интеграция (и съответно свободния европейски пазар) е пречка пред просперитета на собствената им национална икономика. Ако европейските елити искат истински да съхранят и двете, те трябва бързо и рязко да започнат разговор със своите граждани. Тук точните цифри могат да им бъдат истински полезни.