Ще имаме ли патриарх без досие - трудната мисия на Българската православна църква

На 24 февруари догодина партриаршески събор на Българската православна църква ще избере новия патриарх. Междувременно митрополит Инокентий, който оглавяваше алтернативния синод по време на разцеплението, се покая и се завърна в лоното на църквата. Тези две новини от последната седмица поизместиха проблема за съпричастността към Държавна сигурност на мнозинството митрополити, сред които вероятно ще се избира новият патриарх. Проблемът обаче стои и налага да се мисли.

"Да мислим за "това нещо", за  да намерим полза"

Когато през януари Комисията по досиетата огласи документите, разкриващи сътрудничество за Държавна сигурност на членовете на Светия синод, ловчанският митрополит Гавриил, каза: "Трябва да мислим... Да се реши това нещо така, че да намерим полза." А на въпроса как вижда ползата той допълни: "Да опазим църквата."

Гавриил е единият от тримата митрополити, извън патриарх Максим, за които комисията не откри документи за съпричастност с ДС. Другите двама са Пловдивският митрополит Николай и бившият Доростолски Амвросий. От тримата само дядо Гавриил отговаря на условието за възраст, за да бъде обсъждан за патриарх.

След смъртта на патриарх Максим проблемът с досиетата отново придоби значимост, особено на фона на слуховете, че е възможна промяна на устава на БПЦ, която да премахне условието за 50-годишна възраст на патриарха и така да се даде възможност на Пловдивския митрополит Николай да бъде издигнат. Ако и дядо Гавриил имаше досие и ако за престижа на Българската православна църква трябваше да бъде избран патриарх без съпричастност с ДС, тогава промяната на устава може би нямаше да остане само слух.

При положение че 11 членове на Светия синод  от общо 15 са били съпричастни на ДС, думите на митрополит Гавриил "да мислим, че да намерим полза" изглеждат единственото решение. Той самият мотивира така необходимостта от мислене: "Как да искаме оставка на 11 души... Това е невъзможно... Да бяха двама-трима..." И допълва: "Синодът трябва да остане единен, за да не разрушим църквата."

На този фон най-разумното решение би било да се изследва детайлно съдържанието на архива за всеки от митрополитите, но 

личните и работните им дела в по-голямата им част са унищожени

Особено папките, събирали донесенията за Шесто управление на Държавна сигурност. Според огласените документи към него са били съпричастни Варненският митрополит Кирил с псевдоним Владислав, Врачанският Калиник - Велко, Сливенският Йоаникий - Кирилевич, Старозагорският Галактион - Мишо, Видинският Дометиан - Добрев, Плевенският Игнатий  - Пенев, и Търновският Григорий - агент Ваньо.

Оцелели са  две папки на Дометиан и една съвсем тъничка на Русенския Неофит. В документите е записано за

Неофит - не е бил активен в помощ на службите

От описа на документите се вижда, че няма лични донесения, няма и разписки да е получавал пари, няма и повишаване през периода на сътрудничеството.

Оцелели са дела и псевдоними от Първо главно управление (разузнаването), когато архиереите са били ползвани от ДС и в чужбина - на първо място за Западноевропейския Симеон (27 папки) и на Американския и австралийски Йосиф. Митлополитите Натанаил, Кирил и  Игнатий също са работили и за разузнаването по време на пребиваването им в чужбина.

Ако досиетата не бяха унищожени, можеше да се изследва конкретно сътрудничеството на всеки и днес миряните нямаше да изпитват абсурдното притеснение дали бъдещият патриарх е писал доноси за тях и въобще дали е простимо извършеното от него.

Извън това безпокойство буди и съмнението дали наистина всичко е унищожено. В изпълнение на заповедта на вътрешния министър Атанас Семерджиев от януари 1990 прочистването на архива се е извършвало с разпореждания (писма) и протоколи, но от тях виждаме три вида дейност, от която не става ясно - поне за неспециалиста, в кои случаи става дума за унищожаване и в кои за отделяне за унищожаване. И ако се има предвид  едно и също действие, защо са различни номерата на документацията, за която се разпорежда да бъде унищожена.

Цитирам извадка от папката на Великотърновския митрополит Григорий (Ваньо) : "Регистрационен дневник, картони 3 броя, писмо на НСЗК (Национална служба за защита на конституцията - бел. ред.) от 9.11.1990 г. с искане да бъдат заличени от всички картотеки данните за агент Ваньо; протокол ... от 21.03.1990 г. за отделяне за унищожаване на работно дело ІР-495 (В.Т.); протокол ... от 22.05.1990 г. за унищожаване на работно дело ІР-999 (Ст.З.)..." От цитата се виждат три различни действия: отделяне за унищожаване, унищожаване, заличаване от всички картотеки... Номерата на документацията обаче, предназначена за отделяне, и онази - за унищожаване, са различни...

Доноси няма, но има дискредитиращи интерпретации на църквата и пропаганда на режима

В изложението-характеристика за дядо Симеон, писано през 1971 г. от полковник от ДС до по-горен началник, четем: "Той е наясно по отношение на нашата партийна оценка за ролята на църквата като един от най-реакционните институти и има трезво и реално виждане по този въпрос, но е необходима къртовска работа от страна на оперативния работник, който ще го ръководи в бъдеще, за да придобие облика на наш разузнавач." Ако оценката на полковника е вярна, коментарът е излишен. Дядо Симеон е вербуван най-рано - през 1964 г., когато е още архимандрит, и е бил разузнавач в един от най-секретните отдели на Първо главно управление с псевдоними Христов и Торес.

Четири години по-късно е регистриран Калиник - през 1968 г., като агент на Трети отдел на Шесто управление, през кариерата си има два псевдонима - Рилски и Велко.

През 1972 г. е вербуван Дометиан, през 1980 - Игнатий (първоначално за сътрудничество от чужбина  към Първо главно управление), а през 1983 - Неофит.

След разговор с Калиник скоро след вербуването водещият офицер пише: "Изнесъл е доклад пред свещениците за помощта, която ни оказва СССР в изграждането на социализма, за любовта на целия народ към Съюза. Докладът се  посрещнал добре от свещениците в Силистра, Разград, Попово, но в Русе се забелязало неодобрение от някои, които смятали, че не бива да се говори за религия и социализъм."

Поради липса на автентичните донесения от архиереите

съдим  по докладите на офицерите

От двете папки на митрополит Дометиан добиваме представа за дейността му от личните му писания. Чета ги със смесени чувства, тъй като се долавят рискови опити за разхлабване на примката - в смисъл хем да бъде изпълнено задължението, хем не съвсем. Един пример.  От Дометиан са поискани агентурни сведения за библиотекаря на Светия синод Х.И. Искане много опасно, тъй като библиотекарят е заподозрян във "вражеско отношение" и е бил вече обект на ДОП (дело за оперативна проверка).

На 12.09.1975 Дометиан пише "сведението", което повече прилича на психологическо обяснение за критикарството на библиотекаря към властта, отколкото на информационно уплътнено свидетелство: "По лични впечатления и свидетелства на негови преподаватели има интелектуални качества. За съжаление ги занемарява в последно време и изпада в безразличие и немара по отношение на служебните си обязаности. Твърди, че че не му се дава възможност да се развива. Потиска го обстоятелството, както сам казва, че народната власт гледа с недоверие към него, когато пожелал да посети свои сродници в чужбина. При такова демобилизирано състояние той естествено изпада в критикарство по отношение на държавни органи пред свои познати, а може би и пред непознати." 

Водещият офицер (някой си полковник Вутов) обаче не се "поддава" и  пише по-нагоре по повод сведението на Дометиан за Х.И: "Говорихме с агент Добрев с оценка за работата му като сътрудник, която не удовлетворява. Невинаги информира службата. Каза, че е съгласен с оценката и си взема бележка..." 

(Впрочем библиотекарят след време успява да излезе в чужбина да види роднините си и не се завръща.)

От тъничката папка за Русенския митрополит Неофит разбираме, че произхожда от силно религиозно семейство на баща железничар и майка чистачка, че има брат също духовник и че е бил пълен отличник и в Духовната семинария, и в академията. И че по собствено желание, заявено категорично веднага след 10 ноември 1989, е изваден от списъка на кадрите на ДС.

Неговият оперативен ръководител пише: "В него настъпи колебание за необходимостта от продължаване на контактите с органите на ДС. Въпреки положените усилия за укрепването му като агент той категорично отказа да се среща и поддържа връзки с представителите на органите. Своето нежелание мотивира с това, че с настъпилите изменения в политическата обстановка в страната необходимостта от такива конспиративни взаимоотношения напълно отпада."

Когато бяха разсекретени досиетата на духовниците, митрополит Неофит каза, че се чувства неудобно, макар че нямало за какво да се притеснява, и допълни: "Трудно понасям положението, в което съм поставен, защото никога не съм имал желание да злепоставя някого или да ползвам привилегиите на ДС."

Колкото е да е трудно да се направи диференцирана оценка за позорящата църквата дейност на нашите владици, тя е задължителна при предстоящия избор на патриарх. И такова е мнението на всеки загрижен за бъдещето на църквата ни. След като сме се оказали в позорното положение 11 владици да са сътрудничили на Държавна сигурност, очевидно е, че единственото възможно средство, за да се сведат до минимум моралните поражения за църквата, е "да се мисли", както казва и митрополит Гавриил.  С ръка на сърцето - от страна на владиците, и отговорно - от страна на миряните.

За да не се срамуваме от бъдещия патриарх.