Изпусни питомното, за да гониш дивото

           Пускам този полемичен текст, защото - първо, уважавам автора, второ - уважавам чуждото мнение и съвсем не смятам, че моето би трябвало да има каквито и да било предимства в една полемика. Но и поради още една причина - защото този текст е симптоматичен. Защото показва съвсем ясно как и защо демократично мислещите хора са склонни да направят една огромна, бих казал дори - драматична грешка, поради простата причина, че не помнят миналото си. Поради това не само го пускам, но и в скоро време ще отговоря - и на него, и на писмото на Атанас Чобанов, който, изглежда, също вижда Сергей Станишев като по-малкото зло за България.

Е.С.

Повече от десетилетие сме свидетели на неистовия призив за нови лица в дясното политическо пространство. Понякога и на мен ми се е искало това, но винаги съм се питала, как ще разпозная новото лице като истински „дясно” и истински лидер? Ако трябва да сме честни, в СДС се изредиха твърде много лидери. А дали бяха лидери наистина, се видя от историята, която беше пред очите ни. Според мен, залезът на СДС започна не с отделянето на ДСБ като нова партия, която привлече най-читавите политици от СДС, и беше подкрепена с много гражданска енергия. Залезът започна с оставката на Иван Костов като лидер на СДС след загубата на изборите през 2001 г. Не е все едно да си политик, даже и с авторитет, и да си лидер на партия с демократични принципи.

            Надежда Неински беше добър външен министър, но зад широкия гръб на премиера. Оставена сама, единственото, което направи е да „проветрява” СДС от най-успешното българско управление от десетилетия. Сега тя е един от „най-яростните” защитници на това управление (и слава Богу, разбрала е!).

            В същото време, много привърженици на дясното искрено се тревожат, че рейтингите на ГЕРБ и БСП почти се изравняват и че след предстоящите избори може да се окажем с нова „тройна” коалиция. А някой да си дава сметка, че БСП загуби изборите през 2009 г., но Сергей Станишев не подаде оставка? Е, имаше „призивчета” за това, но той не се поддаде. БСП не потърси „ново” лице. Да не би това на Станишев, с всичко, което ни отвращаваше от тройната коалиция, да е било най-желаното? Някой да отрече, че по този начин БСП се стабилизира? Не, че идиотското управление на ГЕРБ не й помогна.

            Не мога да не се запитам кого всъщност обслужва вечният призив за нови лица в дясно. Защото след Костов в СДС, кое беше новото с лицето на Надежда Неински, Петър Стоянов? А с лицето на Пламен Юруков? Освен това, че с другия Пламен, който запомних само с разхождането на камуфлажната униформа (Радонов), се опитаха да съсипят регистрацията на СДС за изборите през 2009 г.?

Е, сега СДС си има съвършено ново лице – Емил Кабаиванов, както казваше един автор, да ме прости, че го цитирам без името му, „световно известен в цяло Карлово”. И какво хубаво се случи? Освен, че из-по-на-изключи депутатите на партията си? Които не са точно негови депутати, а такива на Синята коалиция, от която той и присъдружните му се отказаха.

Съжалявам, но според мен, в този момент подобни призиви за нови лица (на това му викам изпусни питомното) обслужват само майстора в тактиката „разделяй и владей” Бойко Борисов. Представяте ли си изпълнена мечтата на Борисов – Костов подава оставка от председателския пост в ДСБ? Автентичното дясно е сринато и менте-десният Борисов се появява на бял кон.

Заплахата от идването на власт на нова „тройна коалиция” начело с БСП е наистина сериозна. Само не разбирам, защо много мои десни приятели не разбират, че заплахата от нов мандат на ГЕРБ е много по-голяма. Защото това е заплаха за демокрацията, за държавността. Даже Станишев, Кобурга и Доган не са си позволявали такава подигравка с институциите в държавата, каквато си позволява Борисов. А относно зависимостта от Русия и путиновизацията на България нещата са даже по-сериозни.

Затова тук бих искала да опонирам на Едвин Сугарев: „И това е трагедията българска – винаги когато наистина трябва, няма кой”. Не, г-н Сугарев. Има кой. И това е мощна Синя коалиция, която трябва да бъде подкрепяна, за да заеме достойно място в следващия парламент. Не си правя илюзии, че ще е водеща сила. Но трябва да е достатъчно силна, за да пречупи мераците на Борисов за автократична държава. Защото ако такава държава не Ви е противна, не знам защо се борихте срещу тоталитарната.