СДС - този (не)ясен обект на желанието

Един от резултатите от всичко, което ускорено се разигра откакто синьото партийно ръководство скандално се забърка в издигане на кандидат за конституционен съдия, е, че ще се налага да уточняваме съдържанието на понятието СДС. След като сините депутати се дистанцираха от решението на партийния си лидер и част от тях бяха изключени, други напуснаха партията сами заедно със свои съпартийци от страната, името СДС ще трябва да се уточнява в скоби с името на председателя Емил Кабаиванов.

      А изключените и напусналите, заедно с продължаващите да напускат СДС си избраха име - дълго и странно -  "Гражданско сдружение Национален съюз "Единство". Странно, доколкото от процес на разцепление да се постига единство (с кого?) е намерение, което очевидно първо ще търси сближаване с политически субекти "отвън"...

      Оттук нататък магическите за мнозина през 23-теизминали години срички Се Де Се, приети за синоним на българската десница, наричана още традиционна и автентична, ще се нуждае от уточнение- патерица, за да могат оределите, но все още останали верни  (на кого?) сини симпатизанти да се ориентират в хаоса на "българското дясно".

     "Единство" - синята автентичност, СДС (Кабаиванов) - синята легитимност

      Тези две съдържания влагат в самите себе си двата нови политически субекта, които се родиха от отломъците, на които неизбежно се разпадна "традиционната десница". Разпадът щеше да бъде неизбежен независимо дали се самоназоваваше десница или не СДС, след като мощният управляващ държавата в момента субект се намеси с предложение за сътрудничество чрез общи действия - на първо време съвместен (злополучен) избор на конституционен съдия.

       Че намесата е била планирана и е елемент от обмислен план подсказа вчера и готовността на ГЕРБ да даде възможност на СДС (разбирай Кабаиванов) да предложи нов - трети! - кандидат за конституционен съдия. Отказът на Кабаиванов за нова номинация "докато не се промени механизмът за подбор и издигане", а това ще стане след празниците, само потвърждава, че съвместните действия са планирани: откъм ГЕРБ също дойде новината, че новата процедура ще се открие най-вероятно догодина.

       Каквото и да се случи оттук нататък с отломъците, и "Единство", и СДС ще претендират че са автентичното дясно. И е естествено управляващата партия ГЕРБ, която също се е самоопределила за дясна, да се стреми да "се разшири", ако не успее формално да унищожи, по-слабата си българска посестрима (с която заедно членуват в Европейската народна партия), обявявайки това за сътрудничество на "сестрински" партии.

       Трагикомичният отенък - и на ставащото в синия лагер, и на стремежа на ГЕРБ и управляващия лидер Бойко Борисов да го покорят, е че тяхната дясност - и на едните, и на другите, произтича единствено от тяхното самоопределяне. (Както "лявото" на БСП произтича от нейното самодефиниране.) И ако се спирам на въпроса за самоопределянето, то е защото в неадекватното самодефиниране са заложени до голяма степен и причините за разпада, независимо кога той ще настъпи.

       СДС - грешка в зачеването?

      Сега младите сини, които миналия уикенд в Пловдив станаха гръбнакът на новото сдружение, а познатите лица Надежда Нейнски, Мартин Димитров, Ваньо Шарков, депутати - им се любуваха и ги побутваха напред, раждат надежди в сърцата на симпатизантите за ново начало. Но... забележете - новото начало се свързва с "автентичната синя идея" (никой не я е дефинирал), а синята идея отвежда към създаването на СДС преди 23 години и към грандиозните сини митинги от началото на 90-те, към "Времето е наше" и "Комунизмът си отива". 

       А как (от какво) беше създаден СДС, нека припомним. От петнайсетина партии, повечето нововъзстановени от забранените преди 45 години, сред които имаше и десни като Демократическата, и определено леви като Социалдемократическата и Земеделския съюз. Обединяваше ги едно знаме  - антикомунизмът, и целта да бъде променена и демократизирана България. Струпването на традиционни леви и десни партии на едно място (и то да е дясното) вместо да бъдат оставени да заемат автентичните си места из целия политически спектър, осигури огромно свободно ляво пространство и даде възможност на търсещата нова идентичност БКП не само да промени името си, но и да се обяви за нормална левица и днес да твърди, че е и социалистическа, и социалдемократическа, и всичко онова, което в нормално устроените политически системи се разполага от център до крайно ляво.

       Рано или късно една формация, която и да е тя, създадена на основа на лозунг, който е временен - антикомунизмът - щеше да стигне до саморазпад , улеснена от неминуемите битки за власт и лидерство. 
(А защо извън антикомунистическото синьо знаме останаха бивши политзатворници е отделна тема.  Защо те, които бяха прекарали десетилетия в комунистическите затвори за антикомунистическа дейност, а Илия Минев - половината си съзнателен живот, се оказаха неподходящи за изисканата атмосфера на новите антикомунистически салони, е въпрос, който заслужава специално изследване... Споменавам го мимоходом само заради контекста.)

      Превръщането на СДС в партия след 1996г. го консолидира чрез утвърждаването на лидерството на Иван Костов, но вътрешнопартийните борби за влияние (по време на управлението)  и най-вече след загубата на властта след 2001г. сложиха началото на необратимото западане на СДС и на синята идея. И разцеплението дойде логично - Иван Костов запази лидерството си чрез създаване на ДСБ, а на кормилото на СДС започна въртележката на председатели. Вече беше ясно - СДС си отиваше тихо и безвъзвратно.

       Тази ретроспекция е нужна на фона на днешната картина вдясно - младите заедно с познатите надеждни стари лица залагат отново на вълшебната аура около този неясен обект на желанието, който вече е в небитието.
 

        Но наред с това безпокои и видимимото усилие на познатите политици да заобикалят въпроса

        какво предстои като политическо действие 

        Превръщането на новото сдружение в партия е необходимо за запазване (може би по-точно ново създаване) на Синята коалиция, тъй като старата Синя коалиция беше разградена с решение на СДС (Кабаиванов - явно дълго още ще се налага уточнението в скобите). Същевременно пак Надежда Нейнски, която е и най-вдъхновяващото лице за младите сини, ако съдим по настроението по време на учредяването на сдружението в Пловдив, говори за създаване впоследствие на "единен политически десен субект", което, преведено означава една дясна партия, тоест заедно с ДСБ. 

        Манифестът на учредителите е недвусмислен: "Призоваваме ги (лидерите - бел. ред.) да проявят решителност и заедно с нашата енергия и дързост да победим статуквото, да преформулираме и надградим автентичната десница. Призоваваме ги да създадем единна дясна партия на основата на Синята коалиция, която да спре подмяната..."

        И докато Надежда Нейнски смекчава по една телевизия категоричността на манифеста, обяснявайки, че идеята за обща партия може да се осъществи най-рано след изборите, по друга Мартин Димитров на въпроса кои ще се обединят казва, без да уточни -  "Всички ние, автентичната десница", по трета телевизия Иван Костов обяснява, че новата Синя коалиция ще бъде още по-широка, но отминава въпроса за единна дясна партия, част от която логично ще трябва да стане и неговата ДСБ, щом ще се създава единен "субект". Костов добавя, че е готов за разговори със съюз "Единство" и че те ще станат още преди празниците. Но толкоз.

        Натрапчивото отбягване на лидерския въпрос

        говори за притеснение вдясно. Изграждането на "единна дясна партия" обаче неминуемо ще го извади на бял свят с цялата му проблемност и потенциал за неразбирателство, меко казано. Сигурно за да бъдат предварително неутрализирани подобни притеснения Надежда Нейнски говори "на първо време за общи управленски екипи".

       Но на "второ време" инициаторите за възраждането на автентичната десница като единен политически субект ще трябва да го решат, освен ако не намерят някаква нова схема за партийно лидерство.

        Лидерският проблем е разбивал не една и две партии в българската история (Земеделският съюз след вожда му Стамболийски е емблематичният пример) и не е позволявал от отломъците им да се създаде нова единна партия.

       Лидерският  проблем, заедно с генетично неизбистрената същност на "дясното" на българския преход, могат да изиграят и лоша шега на разумната иначе идея за единна партия на синята десница.