Сюжети за неми филми - 4

16.

Гробище на свечеряване – пусто и призрачно. Камерата ни разхожда по празните алеи. Спира се върху една гробищна плоча, която миг по-късно се размърдва, после се отмества с пронизително скърцане. От гроба се надига ординерен, трафаретен мъртвец – облечен в черен костюм, бяла риза и черна вратовръзка; без особени белези – освен дето е с набола брада, дълги нокти и щръкнали коси.

Мъртвецът вдървено се изправя, разкършва плещи и тръгва по една от алеите – към изхода на гробището. Голямата порта от ковано желязо е заключена – мъртвецът се връща, за да почука на прозореца на малката къщичка на гробищния пазач. Виждаме как на прозорчето се показва мустакатото му, грубо лице, как зениците му се разширяват от ужас, как отпуска челюст и остава със зяпнала уста. Мъртвецът със знаци обяснява, че иска да му се отключи гробищната порта. Виждаме как пазачът изчезва, появява се на вратата на къщичката, панически притичва до гробищния портал, отключва го и побягва, като остава ключа в ключалката.

Мъртвецът поклаща глава и излиза подире му. Виждаме как пресича улицата – виждаме, че точно срещу гробището стърчи огромен, богато осветен мол; тълпи от хора влизат и излизат. Мъртвецът влиза в мола, взема си количка за покупките, дълго обикаля щандовете, избира си някакви дребни неща, плаща на касата, излиза. Никой не обръща внимание на очебийната му различност.

Виждаме го как пресича улицата и си влиза пак в гробището. Стига до една градена от камък чешма, над която – кой знае защо – е вградено огледалце. Междувременно е притъмняло съвсем – тъй че мъртвецът взема от близкия гроб една недогоряла свещ, запалва я и я закрепва някак си до огледалцето. Разопакова нещата, които си е купил – оказват се тоалетни принадлежности. Бръсне се, подстригва косата си, реже ноктите си, измива зъбите си – и накрая се оглежда внимателно в огледалцето – изглажда остава доволен от постигнатото. Пристяга възела на своята вратовръзка и с едри крачки се отправя към своя гроб, който виждаме да зее недалеч.

Изведнъж обаче спира и се оглежда. Оказва се, че междувременно гробището се е променило – превърнало се е в населена територия. Много гробове са отворени, много мъртъвци бродят из алеите. Камерата ги дава в по-далечен план – и виждаме, че повечето от тях излизат през гробищната врата и се отправят към мола; някои вече се връщат, натоварени с покупки. Виждаме как някакви покойни старчета пляскат белот и попийват бира на една гробищна пейка; как млади мъртавци, небрежно седнали на ръба на своите гробове, лочат направо от бутилките, подават си джойнт и се отдават на оргии с мъртви момичета в околните люлякови храсти; как достолепни мъртви дами обличат поред току-що купеното от една от тях разкошно кожено палто.

Нашият мъртвец съзерцава тази гледка известно време – и с очевидно недоумение. Накрая поклаща глава, отказва се от връщането си в гроба и се отправя обратно към мола.

17.

Малка, мръсна, много бедна стая. Мъж, жена и дете седят около масата и вечерят. Мъжът е с брутално лице, фигура и жестове; жената изглежда съсипана и истеричава; детето е миловидно малко ммиченце – на около четири-пет години.

Вечерят някаква рядка супа, но чиниите са с различен размер: най-голямата е пред мъжа, по-малката – пред жената, най-малката – пред момиченцето. Мъжът е извадил комат хляб и го реже на филии, като ги раздава в същия пропорционален ред – оставя три за себе си, две дава на жената и една – на момиченцето. Хранят се мълчаливо и съсредоточено – сякаш че извършват свещенодействие.

Хлябът на детето свършва бързо – и то протяга ръка към комата. Бъщата дръпва хляба със сърдито лице – по движението не устните му съдим, че крещи нещо на момиченцето. Уплашено, то свежда глава над чинията и послушно сърба рядката супа. След време обаче пак поглежда към комата, после към мъжа, който очевидно се е залисал в яденето. Момиченцето бавно и предпазливо се примъква към другия край на масата, където е оставен хляба, и протяга ръка към него. Мъжът обаче я е забелязал, плясва я през ръката, взема комата и го скрива в някакъв шкаф в ъгъла на стаята.

Жената очевидно не е доволна от това отношение: удря с юмрук по масата, крещи. Той също крещи, а когато тя се отправя към шкафа, й препречва пътя и и удря един шамар. Тя се просва на пода, закрива лице с ръцете си, плаче. Виждаме в подробности и едри планове цялата разправия между двамата, но без нито един звук. Накрая камерата показва ужасения поглед на момченцето, което наблюдава всичко това – в един момент то се отдръпва и се скрива под масата.

Следващият кадър е в дълбока нощ: мъжът, жената и момиченцето лежат на един одър. Двамата спят, но малката не – виждаме сълзите, които се стичат по бузите й. В един момент тя решително свива юмручета, става от леглото, промъква се към шкафа. Изважда свещ от някакво чекмедже, запалва я, поставя я на масата. Примъква един стол към шкафа, качва се, отваря го, изважда комата хляб.

Поставя го на масата и го съзерцава известно време. После става, тършува пак из някакви чекмеджета, връща се с голям игленик в ръка. Бавно и някак тържествено вади от игленика игли и топлийки и ги забива в хляба – забива ги докрай и ги притиска с напръстник, за да не се виждат. Камерата показва лицето й, озарено от танцуващия пламък на свещта – малката се усмихва.

Накрая иглите и топлийките свършват. Тихичко и много внимателно тя връща хляба в шкафа, затваря го, премества стола обратно до масата, духва свещта и се връща в леглото. Ивестно време гледа замечтано някъде в мрака, после захапва палец и заспива.

18.

Виждаме лицето на човек, който спи и очевидно сънува кошмари. Върти се, гримасничи, стене насън. Кадърът притъмнява, известно време не се въжда нищо, чува се само тиктакане на часовници – първо на един, сетне на все повече и повече. Постепенно картината се просветлява и виждаме огромна зала, пълна с многобройни и различни часовници – повечето са старинни, с топузи и големи, открити махала. Виждаме отново човекът, който сънува всичко това – той е неимоверно смален, лута се между часовниците като между някакви истукани.

Очевидно все по-рязкото тиктакане го измъчва, защото запушва уши. Точно в този момент чуваме кукувиче кукане – и от няколко часовника едновременно излитат механични кукувици – които като че ли съвсем планомерно се опитват да клъвнат човека. Той побягва, но същевременно кукувичето кукане се примесва със звън на часовник: дин, дан, дин, дан. Звъни един от големите старинни часовници; ние чуваме някакво свистене – и виждаме неговото блестящо махало, което подобно на гилотина се устремява към човека. Той се просва на пода и така успява да го избегне – но махалото стига крайната си точка и се люшва обратно. Виждаме лицето на човека, който крещи ужасено – като че ли този път ударът е неизбежен. Отново кадър с приближаващото се махало, отново същото свистене... и всичко изчезва.

Виждаме отново лицето на спящия, който изведнъж конвулсивно се сепва, скача, отваря очи, смаяно и уплашено се оглежда, разтърква клепачи. Цялото досегашно тиктакане, кукане и свистене изчезва заедно с пробуждането. Настава мъртва тишина. Човекът въздъхва облекчено. Виждаме как се оглежда – очевидно търси нещо, намира го – оказва се голям будилник. Виждаме как го навива, наглася го, поставя го на нощното си шкафче, ляга, затваря очи.

19.

Празен, добре осветен подиум, на който една балерина тренира сцена от класически балет под ръководството на своя учител. Сцената е кратка, но трудна – тя прави виртуозни подскоци и завъртания – накрая трябва да застане в определена позиция: на един крак, повдигната на пръсти, с извит нагоре гръбнак и вдигнати молитвено ръце – като същевременно другият й крак трябва да е вдигнат високо нагоре.

Нейният учител се горещи, крещи й нещо, дава съвети, дори – доста пародийно – показва тази завършваща поза. Става ясно, че той държи изключително много на нея – и че точно тя според него е несъвършената част от изпълнението на балерината. Въпреки това обаче той я кара да повтаря отново и отново целия епизод. Това се повтаря няколко пъти – виждаме лицето на балерината, изморено и потно от напрежение.

Накрая изглежда успява да покрие всичките му изисквания. Когато застава във финалната поза, той възклицава, вдига ръце, ръкопляска възторжено. После приближава към нея и я потупва по задника така, както се потупва расов кон, направил успешен скок. Балерината остава в тази поза, неподвижна и притворила очи. Учителят изважда бръснач, отваря го. Много внимателно прокарва острието му под долния край на трикото й.

Тя продължава да стои неподвижно Той с рязко движение срязва плата, после захвърля бръснача, обгръща кръста й с ръце, притиска се към нея. Камерата показва лицето на балерината – видаме как отваря очи, как зениците й се разширяват, а по лицето й пробягва болезнена тръпка, как прехапва устни и после затваря отново очи – дишайки тежко и страстно, докато лицето й се приближава и отдалечава от камерата в синхрон с неговите тласъци.

20.

Неандерталец кара колело. Става дума за съвсем истински неандерталец, нискочел и космат. От колелото виждаме само кормилото, а от неандерталеца – само горната част от тялото, но всички негови движения подсказват, че върти усилино педалите.

Проблемът е, че не се придвижва – през цялото време го виждаме на фона на едни и същи храсталаци. Въпреки това си личи, че дава всичко от себе си, напряга се максимално, поти се, задъхва се, форсира темпото.

По едно време се появява тънка струйка дим – неандерталецът разширява ноздри, долавя я, надава победен рев – и усилва своите движения докрай. Струйката дим се сгъстява, чува се някаква нечленоразделна врява; неандерталецът също реве.

Камерата го дава в по-далечен план – заобиколен е от няколко сродни екземпляра, които подскачат, крещят и ръкомахат около него – очевидно от възторг. Неандерталецът обаче не кара велосипед, въпреки че наистина върти педали. Чрез добре напасвана система от трансмисии веригата всъщност върти една пръчка, чийто долен край е втъкнат в голямо парче прахан. Тъкмо тази прахан дими – и даже се появяват първите пламъчета.

Картината изчезва, появява се надпис – черно.бял, вместен в сецесионна рамка – точно както надписите в старите неми филми. Надписът гласи: „Ето как се е появил огънят на този божи свят.”