Открито писмо относно кандидатурата на Сотир Цацаров за главен прокурор на България

С  П  Е  Ш  Н  О !

КОМИТЕТ ЗА БЪЛГАРО-                          ДО ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ НА ВСС

ЕВРОПЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО            ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗБОРА НА

ШВЕЦИЯ                                                   ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА 20.12.2012 Г.

                                                                 чрез представляващия ВСС

KBES                                                          г-жа Соня Найденова за незабавно

BOX 2176                                                   предаване на всички членове на

SE 750 02 UPPSALA                                          преди провеждане на избора за

SWEDEN                                                         главен прокурор на 20.12.2012 г.

КОПИЕ ДО КАНДИДАТА ЗА ГЛАВЕН ПРОКУРОР

                                               Г-Н СОТИР ЦАЦАРОВ

за преценка за оттегляне на кандидатурата му

чрез представляващия ВСС

г-жа Соня Найденова за незабавно

предаване на г-н Сотир Цацаров

                                      преди провеждане на избора за

                                      главен прокурор на 20.12.2012 г.

КОПИЕ ДО ГОВОРИТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА НА ЕС

Г-Н МАРК ГРЕЙ 

за сведение с необходими допълнения и пояснения и след превод

КОПИЕ ДО КОМИСИОНЕРА НА ЕС ПО ВЪТРЕШНИ ВЪПРОСИ

Г-ЖА СЕСИЛИЯ МАЛМСТРЬОМ

за сведение с необходими допълнения и пояснения и след превод

                                      КОПИЯ ДО СРЕДСТВАТА ЗА ИНФОРМАЦИЯ

                                      за публикуване

                                      КОПИЯ И ДО ДРУГИ

         ГОСПОЖИ И ГОСПОДА, ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,

От днешна публикация в средствата за информация (https://www.bivol.bg/cacarov-vss.html) научихме данни за абсурдна измама от страна на кандидата за главен прокурор г-н Сотир Цацаров при изслушването му от ВСС, за да бъде оценен за нравствено съответстващ на изискванията на тази висша държавна служба. Запознахме се и със стенограмата от изслушването, публикувана вчера в средствата за информация (http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/12/18/1971090_cacarov_pred_vss_podoziraha_che_deloto_na_miroslava/), специално с обясненията му за семейните му имотни сделки и за ролята му в съдебния случай с Максим Савов.  Във връзка с това, станало ни известно непосредствено в навечерието на провеждането избора на главен прокурор за седем години напред, считаме за необходимо да се обърнем спешно към вас преди провеждането на избора с искане за следното:

1. Да се запознаете преди провеждането на избора за главен прокурор с данните за измама на ВСС от страна на г-н Сотир Цацаров с цел да бъде обявен от ВСС като нравствено съответстващ на изискванията на длъжността.

2. Да се запознаете преди провеждането на избора за главен прокурор със становището ни по-долу за кандидатурата на г-н Сотир Цацаров.   

3. Да отложите избора за главен прокурор.

4. Да преоцените с ново решение нравствените и професионалните качества на сегашния кандидат за главен прокурор г-н Сотир Цацаров с оглед на изложеното от нас в случай, че той не оттегли незабавно кандидатурата си.

5. Да преоцените с ново решение с оглед на изложеното от нас уместността на използване на електронни средства за провеждане на избора за главен прокурор, предложени мигновено от предложилите г-н Сотир Цацаров за главен прокурор -  електронни средства не под контрола единствено на ВСС на съдебната власт, а според чл. 130а, т. 2 от Конституцията изцяло подвластни на министър на изпълнителната власт с възможност за неконтролиран достъп на изпълнителната власт до тези електронни средства, даващ възможност за техническото им манипулиране и предрешаване на функциите им.

СТАНОВИЩЕ НА КБЕС ЗА КАНДИДАТУРАТА НА СОТИР ЦАЦАРОВ ЗА ГЛАВЕН ПРОКУРОР

Оценка за нравствените качества на г-н Сотир Цацаров

Г-н Сотир Цацаров според нас не притежава необходими нравствени качества за магистрат и главен прокурор с изключителна власт и значение в държавата. Това  според нас се илюстрира от следното:

1. В качеството си на магистрат от съдебната власт Сотир Цацаров недопустимо поддържа дълги години нерегламентирани контакти с висш представител на изпълнителната власт - главният секретар на МВР, днес министър-председател Бойко Борисов, които не той отрича: „Познавам Бойко Борисов от времето, когато е работил като главен секретар и е идвал по едни или други служебни задължения в Пловдив.”. Сотир Цацаров си позволява нерегламентирани контакти и с неприсъщи на съдийската му длъжност функционери и на други институции и власти – прокуратура, следствие, полиция, други органи и служби. Недопустимото му съешаване като висш магистрат с висш функционер на изпълнителната власт и полицията и с други недопустими функционери без регламентирана от закона връзка с магистратските му и ръководните му функции в съдебната власт говори за отсъствие на морал у Сотир Цацаров да съблюдава фундамента на българската държава за разделение на властите на чл. 8 от Конституцията й. За това той според нас би трябвало да бъде наказан от ВСС за скандално уронване на престижа й на независима според чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията.

2. В качеството си на магистрат от съдебната власт Сотир Цацаров, очевидно непритежаващ рефлекс на магистратска нравствена чистоплътност, скандално е приел награда за издадена присъда от представител на изпълнителната власт - главният секретар на МВР Бойко Борисов, днес министър-председател, при това награда с неописуема същностна пошлост спрямо цялата съдебна власт – пистолет. Фактът на приемането на тази скандална награда от Сотир Цацаров говори за човек, който нравствено не е дорасъл да е магистрат на независима съдебна власт (независимо дали впоследствие, когато скандалният факт става известен, „наградата” е била или не е била върната). За този позорен за съдебната власт акт в игнориране на чл. 8 на Конституцията за разделението на властите в държавата и падението му да приема нерегламентирани подаръци-награди, включително и от най-пошло естество, той според нас би трябвало да бъде наказан от ВСС за скандално уронване на престижа й на независима и неподкупна според чл. 129, ал. 3, т 5.  от Конституцията. В държава, като например Швеция, с нетърпимост към корупцията и съешаването на разделени от конституция власти, само за факта на приемане като съдия, на какъвто и да е подарък, под какъвто и да е претекст, без каквото и да обследване дали съществуват конкретни корупционни причини, Сотир Цацаров щеше да бъде осъден за корупция и отстранен от съдебната власт. Нравствената същност на Сотир Цацаров е очевидна от обстоятелството, че в иначе обширните си изявления пред медиите за собствената си кандидатура, той съзнателно премълчава грандиозния си скандал с „наградата” си пистолет от главния секретар на МВР, днес министър-председател Бойко Борисов, правещ днес реклама на кандидатурата му в медиите, че бил „най-добрият съдия”. Едновременно с медиалната амнезия на Сотир Цацаров за този скандал, МВР отказва и бави поискан от граждански организации достъп до документите около тази абсурдна награда, докато изборът му за главен прокурор се проведе.

3. Сотир Цацаров признава, че в Пловдивския съдебен окръг, над който властва, съществува „по-твърда наказателна политика”: "Моята оценка за работата по наказателните дела е повече от добра, колкото и по-твърдата наказателна политика на съдилищата в Пловдив да е обект на критика от някои представители на адвокатурата". Осъществителите на „по-твърда наказателна политика” на съдилищата в Пловдив са съдиите в Пловдив. Тези безброй отделни индивиди няма как всички сами спонтанно едновременно да са решили да следват „по-твърда наказателна политика”. Това може да идва единствено от общ за всички тях могъщ фактор. Този единствен общ могъщ фактор над съдиите в Пловдив е например Председателят на Пловдивския окръжен съд. Името на титуляра му от десетилетие е Сотир Цацаров. Сотир Цацаров е този, който е с възможност да пропагандира, въведе и наложи в Пловдив „по-твърда наказателна политика”. Сотир Цацаров със защитата си на право на съществуване на „политика” на съдии и съдилища и освен това тя непременно „по-твърда”, се поставя над Конституцията на държавата, подчинявайки сам правораздаването си на „по-твърда наказателна политика”, повлиял и на други да го подчиняват на „по-твърда наказателна политика”, вместо задължаващото ги в чл. 117, ал. 2 от Конституцията: „Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.”. Сотир Цацаров подменя със своя „по-твърда наказателна политика” единствената разрешена „политика” на правораздаването в държавата от чл. 121, ал. 2 на Конституцията „Производството по делата осигурява установяването на истината.”. Политическият поръчител на такава „по-твърда наказателна политика” е известен на гражданите от непрекъснатите му медийни изяви – отколешният познайник на Сотир Цацаров, дарителят на пистолет  на Сотир Цацаров, рекламният предизборен агент на Сотир Цацаров „най-добрият съдия”, „най-стабилният съдия”, министър-председателят на изпълнителната власт Бойко Борисов заедно със заместник-министър председателя си и министър на вътрешните работи и организатор и „кръстник” на потресли обществото „по-твърди акции” Цветан Цветанов, някои от тях показни сталинистки, демонстративно показвани и видяни от милиони граждани. И „по-твърда наказателна политика” на Сотир Цацаров е видна в статистиката. Числото на оправдателните присъди в Пловдив е нищожно в сравнение с други места в страната. Не е изненадващо, че от всичките 395 дела, по които България е осъдена от Съда в Страсбург, 112 са от Пловдив. Съдията-политикан на политиката си Сотир Цацаров пропагандира и защитава Пловдив да е наказателна „държава в държавата”, направила държавата България за позор и наказание в Съда  в Страсбург. Какво ще стане от съдия, политикан в правосъденето си, съдещ според волята на политикани в политиката, ако стане главен прокурор на държавата ? Може да стане и това, което беше станал прокурорът на СССР Андрей Януариевич Вишински – организатор на сталински прокурорски терор.

4. Сотир Цацаров според нас не притежава морала на уважаващ основното право на гражданите, гарантирано им от чл. 32, ал. 1 от Конституцията „Личният живот на гражданите е неприкосновен” означаващ, че нарушаването на това право в държавата никога не може да бъде нормално, а може да бъде само крайно изключение. Магистратът Сотир Цацаров обаче очевидно продължава да живее в света, в който е избрал да стане член в тоталитарната партия БКП още преди да е станал студент в юридически факултет. В думите му говори тоталитарната власт в България отпреди 1989 г., за чиито си тоталитарни цели тя сама си разрешаваше всички средства: „Целият шум около СРС ги превърна в мръсна дума, на практика ги компрометира като един нормален способ за разследване. Аз не съм привърженик на тезата, че те са краен способ и че трябва да се използват само в най-крайни случаи.”. И по времето на  висшия магистрат Сотир Цацаров, Пловдивския съдебен окръг стана територия на благословяваното от него масово безразборно подслушване и следене. На Сотир Цацаров не му липсва въображение как безразборно даване на разрешения за следене и подслушване на гражданите творчески да бъде прикривано от обществото – да се води статистика не на издадените от магистратите разрешения за използване на СРС, а само на броя „засегнати” в тях лица, като че е възможно при веднъж дадено разрешение някой да може да предвиди и да знае колко и кои лица и извън заподозряните ще се окажат неоснователно подслушани и проследени.

5. Според нас Сотир Цацаров като съдия сам практикува и налага „политика” за използване на мярката за неотклонение на заподозряни „задържане под стража” в нарушение на закона, превъщайки я в извънсъдебна наказателна разправа с неосъдени и следователно невинни, масово прилагана от комунистическата тоталитарна държава преди 1989 г. С това Сотир Цацаров нанася сериозни вреди на правовата държава и разбива живота на невинни граждани. Не е изключено независимо прецизно правосъдие да намери деянията му и за престъпления по служба и срещу правосъдието. Сотир Цацаров допринася за непоправими щети на българската държава с осъжданията й от Съда в Страсбург за неправомерно дълго задържане под стража, значително повече в Пловдивския съдебен район спрямо други места в държавата. Случаят с изпращането от Сотир Цацаров на заподозрения за престъпление работещ компютърен специалист с чисто съдебно минало Максим Савов за 5 месеца в затвора с противозаконна и неизключено и престъпно наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” говори според нас за от една страна негова безнравственост със самия му съдебен акт и с факта, че впоследствие като председател на Пловдивски окръжен съд не сезира дисциплинарния орган на съдебната власт ВСС за дисциплинарно разследване на себе за този скандален случай като съдия в Пловдивски окръжен съд. От друга страна Сотир Цацаров може да „претендира” случаят да се счита не за негова политиканска безнравственост за „по-твърда наказателна политика”, а за негова вопиюща правна неграмотност и действия по вътрешно убеждение и затова случаят ще бъде посочен подробно отделно.

6. Кандидатурата на Сотир Цацаров бе внесена във ВСС по вкуса на изпълнителната власт, чийто нескриван и демонстративно лансиран фаворит той е. Кандидатурата на Сотир Цацаров бе внесена във ВСС гротескно - заедно с внасянето на кандидатурата му, същите й вносители моментално предложиха и прокараха и специална електронна процедура за гласуването й, която му дава предимства, дава възможност за елементарно лесно фалшифициране за „спечелване” на избора от него и дава възможност за проследяване кой как е гласувал за избора му, с това предварително „респектирайки” възнамеряващи да гласуват против кандидатурата му. Сотир Цацаров след дни мълчание бе принуден да признае, че изборна процедура „Цацаров” за избиране на кандидата Цацаров не е това, което гражданите на правова държава очакват и че той всъщност бил за отмяната й. Двуличната му нравствена същност пролича обаче с факта, че той не предприе елементарното  необходимо нагласената изборна процедура да бъде отменена – да заяви, че оттегля кандидатурата си до отмяната на нагласената процедура.

7. Добросъвестно издание направи рутинна проверка на имотното състояние на всички кандидати за главен прокурор и откри измама на съпругата на Сотир Цачев – деклариране от нея (сама вещ нотариус) в уговорка с партньора по сделката й пред нотариус на измамна 120 пъти по-ниска цена при сделка с недвижим имот с резултат определяне на 120 пъти по-нисък данък и по-ниски такси по сделката (имотни изгоди за семейство Цацарови и имотни вреди за държавата и нотариуса), съставяне и подписване от нея на документ с невярно измамно съдържание (нотариален акт) за цената на сделката и заплащане от нея 120 пъти по-нисък местен данък по сделката й. Деянията (независимо дали и как и защо години по-късно съпрузите Цацарови са тичали да оправят излезли наяве неща) според нас са описани в три текста на Наказателния кодекс:

Чл. 209. (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 210. (1) За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години:
...
2. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;

Чл. 255. (1) Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като:
...
2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;
...
6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;
...
(3) Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 314. Който умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

Никой нормален човек не е очаквал Сотир Цацаров да се нахвърли публично да обвинява съпругата си за измамата й. Сотир Цацаров можеше тактично да замълчи по въпроса или човешки да каже „Не е човешко да ме питате за деяния на съпругата ми.”. Какво обаче стори кандидатът за главен прокурор на държавата Сотир Цацаров ? Нахвърли се безсрамно да оглупява чрез медиите юристите на България: „Ако една от страните теоретично няма каквото и да е желание да бъде посочена действителната цена, то в нотариалните актове, с които съпругата ми и нейна колежка нотариус са придобили въпросните две овощни градини, фигурира действително цена от 1000 лева. Дотук, това не е престъпление, дотук това не е нарушение.”. В представите за нравственост на Сотир Цацаров императивната повеля на закона да се декларира истина и да се заплащат действителни данъци, се изпълнява или не се изпълнява от гражданите по тяхното лично „каквото и да е желание”. Обяснението на Сотир Цацаров пред ВСС и обществеността как може да не е нарушение и престъпление съзнателно съставяне на официален документ с невярно съдържание и съзнателна измама за заплащане на многократно по-нисък местен данък и такси по сделката представлява нагло оглупяване и манипулация: "Ситуацията звучи по друг начин – в нотариалния акт действително пише 1000 лева. В моята декларация пише действителната цена, а местните данъци и такси по тази сделка не са платени върху 1000 лева, колкото и странно да звучи това нещо". Действителната ситуация, посочена и документирана от изданието „Бивол”, е, че семейство Цацарови са искали да измамят държавата и са я измамили с измамно деклариране на измамна многократно по-ниска цена на сделката от 1000 лв., вместо действителната собственоръчно заплатената цена на сделката от 119 151,11 лв. и в деня на сделката 05.02.2008 г. са заплатили измамно многократно по-нисък местен данък върху сделката 10 лв. вместо законния данък от 1191,07 лв., с което са измамили и ощетили държавата с 1181.07 лв. Впоследствие се оказва, че Цацарови сами са били измамени в сделката си от продавач-несобственик, стига се до съдебно дело, в което съдът установява, че Цацарови са декларирали пред нотариуса и пред данъчните власти измамна симулативна цена на сделката. Пред риска да бъдат разкрити за документна и данъчна измама и неизключено подведени под наказателна отговорност, както и да получат след обявяване на сделката за нищожна обезщетение само според измамно декларираната цена от 1000 лв. за отнетия им имот, вместо действителната му от 119 151,11 лв., Цацарови решават да променят измамното си твърдение за 1000 лв. цена на сделката на действителната 119 151,11 лв. и да доплатят измамно незаплатената разлика в местния данък от 1181.07 лв. заедно с начислените лихви на укрития данък от 332,93 лв. за периода на укриването му, което правят на 26.02.2010 г., близо две години след сключване на сделката, видно от удостоверение № 6607000560/23.11.2012 г. на Община „Марица”, Област Пловдив (всички подробности и документи в оригинал са публикувани в изданието, разкрило имотните измами на семейство Цацарови, на https://www.bivol.bg). В изслушването му обаче от ВСС за преценка дали нравствените му качества отговарят на кандидатурата му за главен прокурор на държавата, чиято стенограма бе публикувана в медиите на 18.12.2012 г. (http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/12/18/1971090_cacarov_pred_vss_podoziraha_che_deloto_na_miroslava/), Сотир Цацаров съумява да измами ВСС, че дължимият действителен данък е платен в деня на сделката и че семейна данъчна измама няма и подвежда ВСС да го оцени като нравствено годен за главен прокурор: „При това положение възниква следният въпрос, който беше задаван многократно. Каква е сумата, която е платена като местен данък. Сумата, която е платена като местен данък, аз съм представил удостоверение, отвънка в чантата ми, то е в оригинал, от служба "Местни данъци и такси" на община Марица, е в размера, който е, разбира се, за закупената от нея ½ идеална част, казах, не мога да отговарям за другия купувач, нито за продавачите, е в размера, който съответства на действителната цена - такава, каквато е посочена в декларацията ми пред Сметната палата. Поставен беше и още един въпрос - дали не съм посочил тази цена и дали не са внесени местни данъци в този размер в момента, в който към момента на задължението за деклариране не е станало известно, че едната сделка е проблемна. Не е така, внасянето е осъществено на датата, на която са осъществени сделките.”  Народът казва, че който лъже, може и да краде, а който краде може и да убива. Този, който според нас хладнокръвно се опита да излъже в очите цяла правна България, включително и накрая избиращия главен прокурор орган на съдебната власт, според нас категорично не отговаря на нравствените изисквания на длъжността главен прокурор – гражданите не са я създали, за да я заемат и използват съпрузи на съпругите си, за да наложат нагли измами на обществото „Престъпленията на моята съпруга не са престъпления. И въобще не законът, а аз определям кое е престъпление и кое не е и кой е престъпник и кой не е.”.

Същото издание откри и нещо далеч по-сериозно за самия Сотир Цацаров – че в Службата по вписванията в Пловдив е вписано и е електронно достъпно обстоятелство, че председателят на окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров е надарен през 2007 г. с апартамент от голяма пловдивска строителна фирма. Такова дарение, за което трудно може да бъде намерено някакво некорупционно обяснение, означаваше моментално дисквалифициране на Сотир Цацаров като магистрат и кандидат за главен прокурор и започване незабавно на разследване от прокуратурата по подозрения за корупция. Изданието публикува в оригинал извадката за вписването на дарението и потърси Сотир Цацаров за обяснение на изумителното дарение нему и на съпругата му, вещ нотариус с хиляди извършени и вписани от нея сделки и хиляди нейни проверки след всяка сделка, дали е вписването е правилно. Сотир Цацаров призна пред други медии, че знае за публикацията: „Запознат съм с публикацията. … Сделката е покупко-продажба на съвсем реална цена. Разполагам с документи затова разбира се и ще ги покажа днес след обяд.” Документи обаче Сотир Цацаров и след безброй следобеди не показа на изровилото данните за дарението издание. Сотир Цацаров предпочита да обяснява устно на подбрани от него слушатели с изгледи да не поставят под съмнение и да не проверят из основи обясняваното и „документите” му, независимо от съвсем невдъхващите доверие към него публични манипулации, че престъпленията на съпругата му не са престъпления. Ако в държавата имаше прокуратура, оправдаваща названието си и по отношение на висши магистрати, при публикуваното в изданието Сотир Цацаров нямаше да има свободата сам да определя неидващи следобеди и сам да си избира слушатели, а щеше безцеремонно да бъде принуден да напише и подпише показания и да представи доказателства дали е престъпник  или не е престъпник и обществото бързо и със достоверност щеше да научи едното или другото. Висш съдия с открито му от журналисти „черно на бяло” възможно страшно доказателство за корупция, но играещ си на криеница с разкрилите го журналисти и с обществото, междувременно разкрит за семейни му измами, според нас не може да претендира за нравственост и зрялост на ниво на годност за главен прокурор на държавата с представа от какво фундаментално значение за институцията му е осветляването и изясняването за гражданите на изрядност на личните дела на приобретателя й от средствата за информация.

Оценка за професионалните качества на г-н Сотир Цацаров:

Г-н Сотир Цацаров според нас е недопустимо некомпетентен като съдия и юрист, алтернативно съзнателно не признава и престъпва законите, неизключено и с престъпления по служба и срещу правосъдието, илюстрирано според нас от следния по стечение на обстоятелствата станал известен негов потресаващ съдебен случай:

На 12.01.2010 г. поради вопиюща безотговорност, примитивност, арогантност и некомпетентност на полицейски служители и начинаещ прокурор в Пловдив, извършили според нас и поредица тежки нарушения и престъпления по служба, младият човек Максим Савов с току-що родена дъщеря, компютърен специалист, работещ едновременно на две места, с чисто съдебно минало, е задържан по подозрение по чл. 198, ал. 1 от НК за обир на 484 лв. в магазин на 05.01.2010 г. (случаят е описан подробно в статия в холандското списание „Диалог”, препечатана на 21.04.2010 в електронното издание „Медиапул” в България под заглавие „У нас всеки е виновен до доказване на противното”) Прокурорът голословно, без представяне на неизбежно изискващите се от чл. 63, ал. 1 от НПК конкретни доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, иска от Пловдивски районен съд налагане на най-тежката изключителна мярка за неотклонение – „задържане под стража”. Съдът в своя XII състав разглежда искането на 15.01.2010 г., изслушва страните и независимо, че обвиняемият отрича авторството на приписаното му престъпление („ … не съм си и помислял такова нещо да направя.” – протокол № 49/15.01.2010 г., ЧНД № 264/2010г.), „счита, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил процесното престъпление”. Съдът установява отсъствието на неизбежно изискващите се от чл. 63, ал. 1 от НПК конкретни доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, позовава се изрично на това отсъствие и изцяло мотивирано и законосъобразно отхвърля искането на прокурора за налагането на най-тежката мярка за неотклонение на заподозрения, налагайки му една от най-леките – 2000 лв. парична гаранция. Прокурорът, вероятно наясно с „по-твърдата наказателна политика” на Пловдивския окръжен съд, противоконституционно лансирана и покрепяна от председателя му Сотир Цацаров, протестира с частен протест пред него като въззивна инстанция юридически перфектното определение на Пловдивски районен съд. Делото № ВНЧД 217/2010 г. се разглежда на 19.01.2010 г. от състав с председател Сотир Цацаров, който се произнася с определение № 52. Това определение с юридически съавтор и с първи и най-тежък подпис под него на Сотир Цацаров дава категоричен отговор за правната култура, юридическата компетентност и магистратския и граждански морал на Сотир Цацаров. Това определение противозаконно и неизключено престъпно отнема свободата на Максим Савов за пет месеца, защото при всички последвали искания за отмяна на наложената най-тежка мярка за неотклонение разглеждалите ги състави отказват отмяна, изрично уповавайки се и позовавайки се на „установеното” от състава с председател Сотир Цацаров и само констатират, че не са настъпили промени спрямо „установеното” от него, които да мотивират отмяна.

В определението Сотир Цацаров обявява частния протест за основателен без да посочи и помен от кои точно са твърдяните от него „убягнали” на Пловдивски районен съд в изричната му констатацията, че  отсъстват, неизбежно необходими конкретни доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, но които конкретни доказателства не са „убягнали”, а са намерени в делото от Сотир Цацаров. Сотир Цацаров се впуска в безобразни витиеви до налудничавост празнословия. За начало на фактологическата част на мотивите си за основателност на протеста Сотир Цацаров без да смее да употреби предвидената в закона дума „доказателство”, подхвърля и внушава, че заплаха с нож от заподозрян (без това още да е установено за истина от съд) непременно означава реална опасност обвиняемият да извърши следващо престъпление. Сотир Цацаров, без да смее да употреби предвидената в закона дума „доказателство”, обявява за „камуфлажиране” носене през месец януари зимно време на обикновена шапка и обикновени ръкавици, подхвърляйки и внушавайки, че този „камуфлаж” непременно означава реална опасност обвиняемият да извърши следващо престъпление. Сотир Цацаров се вживява и пренася сам себе си обратно във времето на местопрестъплението в магазина, вслушва се сам в гласа на заподозрения там, сравнява го с гласа на заподозрения в съдебната зала, констатира го за „преправен” и без да смее да употреби предвидената в закона дума „доказателство”, подхвърля и внушава, че това установено от неговия експертен слух „преправяне” на глас, непременно означава реална опасност обвиняемият да извърши следващо престъпление. Сотир Цацаров разтваря черепа, заема място в съзнанието на заподозрения и открива сам и първи и докладва оттам, че заподозреният е носил зимно време шапка и ръкавици и е с „преправен” глас за да не бъде „разпознат” и без да смее да употреби предвидената в закона дума „доказателство”, подхвърля и внушава, че това негово лично откритие дълбоко в съзнанието на заподозрения, непременно означава реална опасност обвиняемият да извърши следващо престъпление. Сотир Цацаров описва още неустановения да е наистина осъществен от заподозрения състав на вече инкриминираното престъпление, за да е то „грабеж” според чл. 198, ал. 1 от НК - „напада сама жена-касиерка, за да ограби оборота, използва срещу нея сила и заплахи, избягва от местопроизшествието” и без да смее да употреби предвидената в закона дума „доказателство”, подхвърля и внушава, че заподозиране за извършване на престъплението „грабеж”, непременно означава реална опасност обвиняемият да извърши следващо престъпление. Сотир Цацаров, настанил се в тялото и съзнанието на заподозрения, измерва собственоръчно температурата на кръвта му две седмици назад във времето и продължава да докладва от черепната му кутия, че той „няколко дена след това хладнокръвно се връща в същия търговски обект, за да си купи кафе, но всъщност да „провери” дали същата касиерка го е разпознала като извършител на грабежа” и без да смее да употреби предвидената в закона дума „доказателство”, подхвърля и внушава, че собственият му нескопосан сценарий за детективски филм непременно означава реална опасност обвиняемият да извърши следващо престъпление. И … с това Сотир Цацаров изчерпва фактологическата част на мотивите си за основателност на частния протест. Със съставяне и подписване на акт на правораздаването без да е мотивиран с изискващото се от закона, Сотир Цацаров според нас е нарушил грубо чл. 121, ал. 4 на Конституцията „Актовете на правораздаването се мотивират.” - „традиция” на мотивиране-нищоказване в „правораздаването” в тоталитарна България преди 1989 г., за жалост запазена и до днес, когато магистрати желаят да постановят и постановяват в акт на правораздаването неразрешено им от закона.

След това в определението идва обобщаващо празнословие на Сотир Цацаров  „Всички тези факти …” непредшествано и от помен от неизбежно изискващите се от закона факти-доказателства за изпълнение на условието на закона за налагане на най-тежката мярка за неотклонение – „когато … доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление”. Накрая Сотир Цацаров записва и подписва съдебна измама, която неизключено фатално подвежда всички бъдещи състави по делото: „От друга страна няма спор, както обосновано приема и районния съд, относно авторството на обвиняемия в престъплението грабеж.” -  че районният съд обосновано бил приел, че обвиняемият не е оспорил и следователно е признал да е автор на престъплението. Спор обаче в районния съд относно авторството на обвиняемия в престъплението категорично има – обвиняемият категорично е отрекъл пред районния съд да е автор на престъплението - „ … не съм си и помислял такова нещо да направя.” и това му оспорване е протоколирано от районният съд и никъде в протокола на съдебното заседание районният съд не приел, че обвиняемият не оспорва да е автор на престъплението и че е автор на престъплението. Приетото от районния съд „че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил процесното престъпление” с две еднакво възможни обективни истини зад това предположение – заподозреният да се окаже автор на престъплението или заподозреният да се окаже неавтор на престъплението, е на светлинни години смислово и правно разстояние от записаната и подписаната съдебна измама в определението на Сотир Цацаров „няма спор, както обосновано приема и районния съд, относно авторството на обвиняемия в престъплението”. С това Сотир Цацаров противозаконно и неизключено престъпно въобще не разглежда и не установява и не се произнася с мотиви дали е изпълнено или не е изпълнено основното първично изискване на закона за наличие на обосновано предположение за авторство на престъплението от заподозрения (поне поради възможността районния съд да е пропуснал съществени обстоятелства по делото или след заседанието му да са станали известни нови съществени обстоятелства по делото), за да е възможно налагане на най-тежката мярка за неотклонение – „Мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание …”.  Сотир Цацаров противозаконно налага най-тежката мярка за неотклонение с голословни внушения относно единствено вторичното неизпълнено изискване на закона за доказано с конкретни доказателства съществуване на реална опасност обвиняемият да извърши следващо престъпление.

Сотир Цацаров не говори за приписваните, но още неустановени да са истина деяния на заподозрения със задължителните думи за съдия в досъдебно производство на правова държава „съдът счита, че е налице обосновано предположение, че …”, както прилично прецизно ги употребява съдията по същия случай на Пловдивски районен съд. Съдията Сотир Цацаров говори самонадеяно, арогантно, представяйки чужди твърдения и собствени измислици за вече установени истини с очевидно направена сметка, че е последна инстанция по въпроса и никой няма да има възможност да му опонира, да го провери, да го отмени. Съдията Сотир Цацаров говори не с говора на съдия на правова държава, а с невъзможно да не бъде разпознат от по-възрастните хора говор на прокурор на тоталитарната българска държава отпреди 1989 г., че всички окончателни и задължителни за всички истини вече са установени и постановени от прокурор „юмрук на Партията” на власт - било на партията БКП, на която Сотир Цацаров е избрал да стане член преди да е постъпил във факултет по право, било на партията ГЕРБ, с чийто основател и лидер и премиер на правителство на изпълнителната власт съдията и могъщ ръководител на втория по големина окръжен съд в държавата Сотир Цацаров от съдебната власт не се стеснява да общува нерегламентирано години, да бъде въоръжаван от него, да бъде публично хвален и рекламиран от него, докато това не стана скандално с кандидатурата му за главен прокурор. Съдържанието и говорът на Сотир Цацаров във въпросния съдебен акт, независимо, че са  компилация от негови празнословие, внушения за неналични доказателства и за истинност на още неустановени да са истинни обстоятелства, чисти лични синтези-ясновидства какво други са мислили и чувствали (някои, като например внушението му, че носещи зимно време шапки и ръкавици са доказано камуфлирани серийни престъпници,  са гротескни). Но инсинуациите му, изказани и написани и подписани в окончателен съдебен акт от могъщия висш съдебен ръководител и политик на „по-твърда наказателна политика” на Пловдивския съдебен окръг, очевидно се оказват „респектиращи” за всички следващи магистрати по случая. Цели пет месеца никой не посмява да отмени абсурдното определение на Сотир Цацаров за задържане на Максим Савов под стража и младият баща противозаконно и неизключено престъпно завинаги е лишен от радостта на бащинството от сюблимните първи месеци на живот на дъщеря му, през които съдии на „по-твърдата наказателна политика” на Сотир Цацаров, независимо, че изцяло и елементарно доказуемо е невинен, го осъждат на 3 години затвор. Едва последната съдебна инстанция, последен шанс на Максим Савов, благодарение на изключителен адвокат и магистрати на ниво в нея, най-сетне изпълнява дотогава упорито отказваното му искане от момента на задържането му, което задължително трябваше да бъде изпълнено от още първия полицай и прокурор по случая – да бъдат разгледани всички оневиняващи го доказателства, включително и да бъдат видяни записите на наличните охранителни камери във въпросния магазин, за да се види с просто око, че заснетият грабител не е той и да бъде бързо освободен, като доказано невинен. С това става ясно, че и съдията по мярката за неотклонение Сотир Цацаров с противозаконното си неразглеждане и непроизнасяне по фундаменталния въпрос дали по искане на прокурора може да бъде признато да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, при абсурдно абдикиране на прокурора да установи със сигурност по елементарен достъпен му начин дали обвиняемият е извършил или не е извършил престъпление, не може да се скрие от закона, неизключено и наказателния, зад вътрешно убеждение за затварянето на невинен за пет месеца, защото Сотир Цацаров няма право на вътрешно убеждение да не изпълнява императиви на закона да разглежда и се произнася по изискващо се от закона.

Случаят със противозаконното, неизключено и престъпно задържане на Максим Савов за цели 5 месеца в затвор по зловещото определение на Сотир Цацаров не може да е инцидентна отделна тежка съдебна грешка на Сотир Цацаров. Съдържанието и говорът на определението му не говорят за безпомощно некомпетентен начинаещ съдия. Съдържанието и говорът на определението на Сотир Цацаров говорят за магистрат и висш съдебен ръководител, който съзнателно не споделя и не изпълнява днешните демократични конституция и закони и е създал и въвел в цял съдебен окръг и правораздава по собствена „по-твърда наказателна политика” очевидно по вкуса и очакванията на изискващи резултати-статистика за собствен политически рейтинг негови стари познати във върха на изпълнителната власт в държавата, с общо тоталитарно политическо и нравствено верую отпреди 1989 г. с тях, които стари му познати неприкривано го рекламират, въоръжават и лансират за желан им главен прокурор на държавата за години напред.    

Максим Савов осъди българската прокуратурата, вероятно може да осъди и българската държава в Съда в Страсбург. Логично е преди изтичане на давност да се обърне и към прокурори с граждански кураж за разследване и на отговорните съдии по случая, включая и особено Сотир Цацаров, политикът на „по-твърдата наказателна политика” в Пловдивския съдебен окръг, нанесъл му непоправими щети. Това обаче никога няма да е смислено и няма да може да даде какъвто и да е законен резултат при избирането на Сотир Цацаров за главен прокурор на държавата.

Заключение за кандидатурата на г-н Сотир Цацаров

Съдебният случай с Максим Савов стана символичен и симптоматичен какви опасни процеси за демократичното правово бъдеще на държавата протичат в последните години нея. Всичките трима магистрати, които бяха лично замесени и отговорни за тежки закононарушения и неизключено престъпления по случая – председателят на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров, затворил в затвор за пет месеца невинния Максим Савов, главният прокурор Борис Велчев, непредприел по искане на Максим Савов законните действия за освобождаването му и съдията Стоян Тонев от Пловдивски районен съд, осъдил Максим Савов невинен на 3 години затвор, като че демонстративно и предизвикателно бяха повишени или са на път да бъдат повишени неимоверно от политици на днешните управляващи или от като че техни подгласници във ВСС. Борис Велчев бе назначен от президента за конституционен съдия, Стоян Тонев бе повишен в наложения от днешните управляващи специализиран съд, Сотир Цацаров е лансиран фаворит на днешните управляващи за главен прокурор. През последните години днешните управляващи целенасочено и планомерно буквално превземат независимата съдебна власт магистрат след магистрат, ръководител след ръководител, Конституционния съд и всички ключови длъжности в държавата, поставяйки по един или друг начин на ключови места в нея изпълнители на желанията им и осъществявайки чистка на съблюдаващи законите и неизпълняващи желанията им, подобно на управляващи с тоталитарен вкус през последните години в Унгария и Румъния. Днешните управляващи не се посвениха да поставят направо свой политик за конституционен съдия и да предлагат сами или открито да поръчват предложения на политически партии за и трети нов конституционен съдия по техен вкус за само броени месеци сред несъвсем чисти фигури с неизключено знайна за управляващите уязвимост и така потенциално зависими от тях. Полицаи, прокурори, премиер, вицепремиер извършиха буквално пред очите на милиони граждани тежки престъпления (публични физически издевателства над невинни граждани, корупционно прикриване на алкохолно производство, политическа злоупотреба със СРС) без никакви последствия благодарение на задкулисни и явни действия и бездействия на предишен главен прокурор. Те всички имат изключителен интерес безнаказаността им да продължи и при следващ главен прокурор до изтичане на давност на престъпленията им. Управляващите непрекъснато провеждат рекламирани зрелищни акции, арестуваните и набедените от тях се оказват невинни и биват оправдавани от съдилищата или месеци и години прокуратурата не може да им състави обвинения пред съд, след което медийните акциите на управляващите се обръщат агресивно към неугодилите им магистрати. Управляващите налагат избирателен закон за предстоящите избори с възможност за фалшифицирането им както изборите през 1990 г., който закон при бездействие или съдействие на главния прокурор и Конституционния съд може да им даде „служебна” изборна победа. Главен прокурор без изрядна репутация, със съмнителни имотни спекулации и съмнителни представи за законност и валидност на законите и за него, станали случайно известни поради рутинни журналистически проверки заради кандидатирането му за тази длъжност, може да има сериозни уязвими деяния, неизвестни на обществото, но известни на политици от изпълнителната власт чрез съответните органи в ръцете им и на престъпния свят, с които му уязвими деяния те биха могли да го контролират по вкуса им.    

При тези обстоятелства и описаните качества на г-н Сотир Цацаров, ние считаме, че избор на Сотир Цацаров за главен прокурор би бил опасен риск за гражданите и за правовото и демократичното бъдеще на държавата им.