Трудно ми е да повярвам

            Трудно ми е да повярвам, че в България няма нито един магистрат, който не лъже нагло, не се е забъркал в имотни афери и познава Конституцията на страната. Който да бъде предложен и избран за главен прокурор, вместо човек, който лъже, потъпква Конституцията и освен това, според здравия разум, трябва да бъде съден за причиняване на страната на щети в особено големи размери. Имам предвид шампионството на Пловдивския окръжен съд по загубени от България дела в ЕСПЧ. И който потъпква смисъла от съществуването на правораздаване, като с удоволствие осъжда невинни хора (Максим Савов), само за да покаже каква власт има и над невинните. Това да осъдиш невинен за едната чест на полиция и прокуратура е най-голямата гавра със справедливостта.

            Каква е тази страст на сегашното управление, най-неподходящи хора да бъдат издигани за постове, за които нивото им на компетентност, нивото им на чест, морал и достойнство, съвсем не отговаря. Ама дотам не отговаря, че качествата на тези хора са антипод на изискваните за поста.

            И във всички тези случаи, изборът на неподходящите хора е на едноличния господар на държавата. Не мисля, че някой е забравил Румяна Желева, Калина Илиева, Венета Марковска, Анастас Анастасов.

            Само си представете какво щеше да се случи, ако в България се избираше българският еврокомисар. Румяна Желева сега щеше с „достойнство” да разнася тоалетите си из Европейската комисия.

            Но това, за съжаление, щеше да бъде малката беля. Сега само си представете какво чака страната и сигурността на гражданите й с главен прокурор с манталитета на Сотир Цацаров. Случаят на Максим Савов ще е само блед спомен от миналото.

            Всеки знае причините за подбор на такива хора. Те са манипулируеми, подкупни, управляеми и послушни (макар в случая на Никола Филчев тези качества да бяха не в услуга на избралите го). Но е крайно време всички ние, простосмъртните, да кажем „стига”. Стига рушене на принципи, правила, морал и оттам - държавност.

            Затова, полагам доста усилия да разбера мои приятели с десни убеждения, които ме упрекват, че хвърлям сили да пиша против едноличното управление на Борисов, а не виждам по-голямото зло в лицето на БСП. Но това, че БСП е зло, съм казвала винаги. Няма тяхно управление, което да не е довело страната до криза (включително и последната, която беше и световна). Само казвам, че ГЕРБ задълбочи кризата в икономиката, но съсипва и държавността. А без държава няма нищо, нито икономика, нито сигурност на гражданите, нито образование и здравеопазване.

            Изведнъж ми просветна какви могат да са страховете на моите опоненти. Прегледах някои от прогнозите на социологическите агенции. Резултатите за двата основни противници – ГЕРБ и БСП са общо под половината от броя на гласоподавателите, но така, че общо могат да спечелят абсолютно мнозинство. И това изглежда е най-черният кошмар на всички – коалиция на ГЕРБ с БСП. Много биха ми казали – това е невъзможно, ГЕРБ са член на ЕНП. Господи, колко му е на Борисов да се откаже от ЕНП и да се върне в лоното на истинската си природа? А не си ли давате сметка, че тази коалиция вече е в ход по въпроса за Белене (или нова ядрена централа!) на предстоящия референдум? Има ли по-критичен за икономическото ни оцеляване въпрос от този?

            Според мен, няма място за сравняване на това, кое е по-голямото зло - ГЕРБ или БСП. Общото им управление ще е най-голямото зло за България. А какво да се направи? Ами просто трябва да се подкрепи Синята коалиция, такава, каквато ще се създаде. Това е единственият шанс, ГЕРБ да се коалира с нещо автентично дясно и да избегне лапите на БСП.

            И тогава, това, че наистина вярвам, че в България има компетентни и достойни хора за всеки държавен пост, може да се окаже реалност. Само дето ще трябва да преустройваме държавата.