ДЖУЛА: Сезоните на същността. Част ІІ: Дъжд*

 И да си искрен, никой няма да повярва. Затова, бъди…

Не се срамувай да се срамуваш.

Срамно е да си безсрамен.

Срамно е да си безцветен.

Позорно е да си безгласен.

Мълчанието е характер. Не всеки го притежава.

Мълчанието е мнение. Не всеки го има.

Мълчанието не е тактика, нито стратегия. То е позиция.

Пороят от думи дави преди всичко собствената ти същност.

Докато има дъжд, има и надежда.

Земята е зажадняла за човещина.

Защо с толкова трепет очакваш покълването? Сигурен ли си в това, което си посял?

Пролетните цветя не миришат. Те просто надвиват озона на зимата.

Пролетният дъжд мие лицето на вселената. Не и човешките деяния.

Приеми пролетната кал като манна небесна.

Не се опитвай да заринеш локвите на човешките постъпки. Остави ги на слънцето и времето.

Не мисли за помислите на хората – ще затънеш.

Съжалението е сантиментално убийство.

Некролозите са само информационен бюлетин.

Няма скръб, няма тъга, има болка.

Не сълзите, а дъждът, който свързва небето със земята, пречиства сърцето ти.

В сълзите не се образува дъга.

Застани надолу с главата си – така ще видиш как дъждът се качва към облаците.

Господ ли плаче с дъжда?

Да обичаш пролетта, не значи, че мразиш зимата.

Какво по-радостно от пресъхнала керемида под пороя!

Коварството на здравеца е в това, че е вечно зелено успокоение.

Не гради надежди, гради упование.

Упованието не е химера, то е къща.

Ако се уповаваш на Бог, не забравяй, че и той се уповава на теб.

Не разчитай на Бог, преди да си намерил себе си.

Бог е зависим от твоята вяра в него.

Изпълнявай Неговите десет заповеди плюс сто и десет твои. Лични.

Приемай светците като добри гости, които имат какво да ти кажат.

Не се съмнявай в Сатаната, съмнявай се в Ангела.

Не всяко падане е падение.

Луцифер значи „носещ светлина”.

Ангели са лястовичките, които още свиват гнезда под стрехите ни.

Светът оглуша от звука на вилици.

Не превръщай фотографиите-спомени  в икони.

Не превръщай иконите във фотографии.

Да бъдеш монахиня, значи да се откажеш от себе си в името на егото.

Ти и егото ти сте две различни същности. Не го оставяй да надвие.

Съществувам, следователно мисля.

От доверяването до доверието има дълъг и мъчителен път.

Предаността на кучето е вярност, предаността на детето – доверие.

За да получиш вярност, трябва да гласуваш доверие.

Ревността е част от  комплекса за малоценност.

Само Бог може да притежава някого. И то по негово желание. Истинското отдаване е винаги взаимно.

Красотата на любовта се разкрива не когато проникнеш в сърцето на другия, а в мозъка му.

Няма по-страшна пустиня от безразличните чаршафи на двойното легло.

Целувката е само въжен мост над пропастта на истинските  отношения.

Направи така, че всяка вещ да ти говори за Другия.

Вярвай в невероятното.

„Докато смъртта ни раздели” е безсмислен шаблон – точно тя е

най-безсилна да раздели.

Когато любовта прерасне в обич, нищо не може да спре съвместното пътуване на душите.

За болката няма гроб.

Ароматът на вишневия цвят остава дълго след прецъфтяването му.

Преди да търсиш човек до себе си, намери го в себе си.

Загубата на обичания човек е като загуба на въздух.

Любовта е слепец, когото трябва да преведеш през джунглата на дните.

Никога не оголвай нервите си.

Пази дистанция дори от себе си.

Ръководи сърцето си.

Умът стига дотам, докъдето го пуснеш.

Разумът е овладян ум.

Няма безволие, има безхарактерност.

Вярата изисква воля.

Волята е безсилна без вяра.

Искрената вяра, независимо в какво, винаги е  обагрена с цвета на кръвта.

Не чакай от Него повече, отколкото си Му дал.

Да се раздаваш нахалост като даваш на свинете кладенчова вода, значи бавно и мъчително да се самоубиваш.

Щадиш ли миговете, плащаш със себе си.

Остави се на времето да те прегърне.

Твоите години са твоите най-верни приятели.

Мисли за старостта като за дар, не като за милостиня.

Всяка възраст има своята зрялост.

И младостта може да бъде наказание.

Животът е сладко самоубийство.

Утрото не е по-мъдро от вечерта, а по-страхливо.

Няма ден без нощ.

Морето жадува за дъжд толкова, колкото и земята.

Стихиите се привличат, блатата – също.

Не се бой от небето, а от бездната в теб.

Не гледай откъде си тръгнал, а докъде си стигнал.

Мечтай според чергата си.

По-добре падаща звезда, отколкото паднала.

И укротените коне ги убиват.

Не обяздвай фантазията си, обязди желанията.

Сам – човек, който поставя себе си в центъра на света, а светът не го забелязва.

Само чрез другия можеш да откриеш кой си.

Да живееш само за себе си е противоестествено.

Децата не са твое продължение, те са твоето ново начало.

Дори и бебето не започва от нулата.

Както никой не избира родителите си, така никой не избира и децата си.

Забелязал ли си, че никой не забелязва никого?

Всеки мисли, че другите – това не е той.

Единствен и неповторим си не ти, а човекът, когото обичаш.

Любовният екстаз е религиозно изживяване. След него започва упражняването на религията. Щастлив е, който остава в нея.

Всяко зачатие с любов е ако не непорочно, то благословено.

Не забравяй, че човек е създал религията. Не обратното.

Изгревът е символ на надеждата, залезът – на сбъдването й.

Дъждовните капки са влюбени сестри. Бъди им брат.

*ДЖУЛА: Сезоните на същността, Част І: Сняг,  Svobodata. сom, 19. 06. 2009