Свободата днес и тук 25 Юли 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Драскотини по тефлона

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Илин Станев, http://www.capital.bg/

 

© Надежда Чипева

 

 

Звучи ли ви кощунствено сравнението между Бойко Борисов и Ронълд Рейгън? Може би, но точно такова направи вече бившият американски посланик Джеймс Уорлик месец преди да си замине окончателно от София. Пред "Труд" той каза: "Борисов е уникален като Рейгън. Има обаяние, което му помага да се асоциира с обикновените българи. Това се усеща дори от хора, за които българският не е роден език."

За сравнението може да има много причини, но дори и да не сте съгласни с него, покойният американски президент и настоящият български премиер си приличат поне в две неща. Успехът им се обяснява с умението да комуникират, така че широките народни маси да ги разбират. Второто е тефлоновостта. Фразата е измислена по повод Рейгън от Патриша Шрьодер, демократ, представителка на щата Колорадо в Конгреса. Докато разбивала веднъж яйца на очи за децата си, тя гневно установила, че президентът е точно като тигана й – нищо не му се лепи.

В Бойко Борисов също се разбиваха безкрайно много обвинения и скандали. Като се започне с мътното му минало, споменато дори в изтеклата в wikileaks кореспонденция на американското посолство, съвети към митничари да не закачат бизнесмени, разни полети на "Авиоотряд 28", обидни фрази към лекари... Всички те обаче поцвърчаваха известно време, а после безславно се оттичаха нанякъде. Последно бившият депутат от НДСВ Минчо Спасов каза пред "Гневните", че Борисов е "човек с тефлонова обвивка и огромен актьорски талант. Те с Цветан Цветанов са за Боливуд".

Тефлоновостта е модерно определение. Понякога то има позитивна нотка, но най-често е метафора за "е, добре де, как този човек с тези качества успява толкова добре да се справи въпреки обективните факти и нашето високо интелигентно мнение". Негови носители през времето са били хора като ген. Колин Пауъл, сега Барак Обама и Ангела Меркел, а преди време и Силвио Берлускони. Понякога обаче тефлоновият имидж се протърква и потвърждава съмнението, че е бил само тънко фолио над нелицеприятни факти и характери. Със сигурност сте си мислили поне веднъж дали и с

 Бойко Борисов  няма да се случи нещо подобно на това, което стана с бившия му приятел Берлускони (миналия месец Борисов категорично отрече пред Financial Times вече да му се възхищава).

Съставките на тефлона


са различни. При германския канцлер Ангела Меркел те са политическо израстване и предпазливост. В дискусия в британското списание New Statesman Меркел се определя като прилежен ученик, която за разлика от Джордж У. Буш е научила много на поста си. И хората й се възхищават за това. В същото време канцлерът внимателно премерва думите и действията си, така че винаги си оставя широко поле за отричане на каквото и да било обвинения.

Италианците доскоро прощаваха на Силвио Берлускони всичко, тъй като той очевидно е олицетворение на безпределната любов към Dolce Vita с всичките й дребни и по-едри радости.

Ясно е, че Борисов трудно може да се похвали с тефлоновата химия на Меркел, а какво е взел от Берлускони всички се досещат. По някакъв странен начин обаче той наистина има прилики с кариерата на Рейгън. Това не означава, че двамата са идентични (с подходящи исторически примери и изказвания всеки може да бъде оприличен с всеки), просто илюстрира кои качества пречат на Борисов нещо да му полепне.

И двамата влизат в политиката като комуникатори. Една от най-забавните истории за Рейгън е от периода му на радиокоментатор на бейзболни мачове в Де Мойн през средата на 30-те г. на миналия век. Неговата роля е била живописно да разиграва мачовете, получавайки детайлна информация за играта по телеграф. Често обаче връзката пропадала и Рейгън трябвало да импровизира инингите, така че да звучи правдоподобно, без никаква представа какво става на бейзболното поле. Години по-късно това определено му помага в политиката.

Борисов влезе в медийното внимание с един трагичен инцидент. При трагедия в дискотека "Индиго" през декември 2001 г., когато 24 деца бяха премазани, а седем загинаха, единствено Борисов имаше куража да застане пред "Пирогов" и да дава информация какво се случва и да изразява общественото негодувание. Тогава неговият рейтинг скочи до небесата, и то съвсем не незаслужено. Всъщност, ако се проследи неговата кариера, дори в мутренските години на България, неговата роля не е в бригадите, а по-скоро на тяхно конферансие.

И двамата притежават забавен наивитет. Рейгън твърдо вярва, че само ако покаже на Михаил Горбачов колко добре си живеят американците, и генералният секретар на КППС тутакси ще промени курса на СССР. Това по-късно става, но, разбира се, не защото Горби се очаровал от кадилаците. Но със сигурност убедеността на Рейгън в тези дребни и прости истини му е помогнала да преодолее всеобщото недоверие в политика, която води към Москва.

Борисов също демонстрира наивност по свой си начин. Понякога действията му изглеждат така, сякаш той не може да отдели екранния си образ на нещо подобно на Чък Норис и ролята си на премиер. Но пък в очите на публиката заплахите към руския президент Владимир Путин или размахването на пръст на гърците печелят точки.

Но вероятно най-важното е личната история. В книгата си "Роналд Рейгън: Политиката на използването на символите" Робърт Далек описва корените на легендарния президент в задънената провинция на щата Илинойс. Рейгън едновременно иска да избяга от нея, но в същото време романтизира спокойствието и подредеността на малкото американско градче. Опитът му да се измъкне от спомените за алкохолизирания му баща вграждат в него силна привързаност към класическите морални категории и желанието за справяне на с проблемите, решително и без чужда помощ. Въпреки безбройните си недостатъци и грешки за Рейгън е ясно, че това е човек, притежаващ вътрешен интегритет, поради което избирателите лесно му прощават грешките.

Борисов също има историята с филията, намазана с масло, романтиката на детството и идеята, че България трябва да се върне към едни по-справедливи корени. В тях номенклатурата няма място, олигарсите са в затвора, а хората се радват на това, което социализмът им отрича - магистрали, добро благосъстояние...


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional