Коледна история

  Младежът вървеше бързо и целеустремено, но изведнъж заби пети в земята и направи рязък завой. Това не остана незабелязано от двамата полицаи от отсрещната страна на улицата. Единият от тях притича през платното и му препречи пътя.

 - И какво, значи, имаме по джобовете, а? Марихуана? Бял прашец?

 - Моля? – младежът беше истински изненадан.

 - Да са те задържали в някое РПУ? Футболно хулиганство?

 - Не.

 - Я ела отсреща при колегата да проверим нещо.

Пресякоха улицата. Другият полицай стоеше облегнат на автомобила със синя лампа.

- Личната карта.

Момчето я подаде. Единият полицай я взе, отдалечи се малко и звънна за справка. Той и колегата му зачакаха за отговор. Но сякаш хъсът им се беше притъпил – човекът, когото бяха спрели, не проявяваше нервност.

- Имам око за съмнителни. На пръв поглед изглеждаш свестен, ама знае ли човек. Какъв беше тоя завой, като ни видя. Нещо криеш? Ще разберем ей сега.

- Нямам какво да крия.

Колегата му приближи:

- Ей така миналия месец спираме един – ама не изглеждаше на себе си. Обискираме го и накрая кво – една цигарка, ама не каква да е. Специална. А той ни гледа като извънземно и вика: Ей, мерси, бе, момчета. Ако знаете откога я търся. Живи и здрави да сте!

Разказващият приклекна от смях и се плесна по коляното.

- Един приятел го спрели ваши колеги, ама по джобовете му имало само използвани мазни салфетки. – рече младежът.

- Ха-ха, салфетки. Не е знаел, че има кошчета за боклук ли? Яде Макдоналдс и хвърля в джоба.

Стояха пред магазинче за кафе и ядки. Край тях мина момиче с колело. Слезе от него и се зае да го заключва за близкия стълб.

- Ние пазим. – обади се единият полицай и тримата с колегата му и момчето се засмяха с кратък блеещ смях, който прекъсна като по знак от невидим диригент.

- Пазите, ама предишното не ми го опазихте. – рече момичето с необвиняващ укор, по-скоро като констатация.

Двамата полицаи вдигнаха рамене и се усмихнаха. Момичето беше хубаво.

Наблизо с букет в ръка и кутия с бонбони кръстосваше друг младеж.

- Вързала му е тенекия, завалията. – поклати глава единият полицай, а другият зацъка с език.

Младежът продължи да кръстосва, но не задълго. Внезапно закова и заяви: „Писна ми!”, след което спря минаващото край него момиче и й подаде цветята и бонбоните. Една среща нямаше да се състои.

- Ако не ги вземеш, просто ще ги хвърля. – рече й той.

 Момичето изви глава, притвори очи и се усмихна изненадано, но прие подаръка. И това момиче беше хубаво.

- Ей това е - улицата пише сценарии. – обади се единият полицай. В това време позвъниха на колегата му.

- Чист си. Няма нищо за тебе – същински ангел. – звучеше някак леко обидено, като да се е излъгал в преценката си. – Ето ти личната карта.

- Весела Коледа. – момчето взе картата и я прибра в джоба на якето. После тръгна по пътя си.