НОВОГОДИШНИ ПОЖЕЛАНИЯ С ПРЯКОРИ

Когато Джордж Буш-младши започна да използва прякора Пути-Пут (Pootie Put) за Путин, във Вашингтон никой не се учуди. Всички знаеха, че той използва прякори за журналисти, колеги политици и служители на Белия дом. Някои си го обясняваха с членството му в тайното дружество “Skull  and bones” (Череп и кокали) от времето на студентските му години в университета Йейл, в което студентите общуват помежду си с прякори.

Той обаче едва ли знае какъв смисъл влагат българите в прякора Пути-Пут, които (ако не друго) ще се подсмихнат тънко като го чуят. Това е едно от ония сладки словесни наследства от така нареченото римско присъствие на Балканите, обогатило живота на местните траки, докато са гледали отстрани как римляните са вдигали град след град по земите им, също както червенокожите  са гледали отстрани как белите се бъхтят да строят железен път, за да мине по него «Железния кон».

Руснаците такъв богат опит нямат. Българите обаче, макар че нямат Йейл и тайни дружества, имат живот пълен с прякори. Доскоро например за президент си бяха избрали  едно комунистическо ченге, известно повече с ченгесарското си име Гоце, отколкото с истинското си. Неговите десарски режисьори го обличаха в модни костюми, за да скрият смъртоносната му баналност и посредственост. Така и ще си отиде в историята – като Гоце Ченгето, когато на децата ще казват: «Това беше по времето на Гоце Ченгето».

За премиер пък българите си избраха една расова тиква. И макар че всички знаеха, че е тиква, шлифована в хитрините от Тодор Живковата школа, те си го понасят. Освен това колкото по-дълго съсипва страната, толкова по-постоянен става прякора му. С това се изчерпва цялата българска опозиция на тиквената му икономика.

Особено място сред хората с прякори заема и Сергей Станишев, чиято партия претендира за опозиция. Според  Симеон Дянков подходящ прякор за него е «Съселчето», може би заради безспорно руската му муцунка. Тази муцунка определено му пречи да разсее съмненията, че е путински трансплант, тоест марионетка. Иначе българите и досега не могат да си обяснят как цялата жадна за власт комунистическа паплач не можа да извади един българин вместо него, обяснението за което е, че е спуснат «отгоре». Не помага и неговия брат Георгий, чието «й» е направо демонстрация на руснящината му и звучи повече като прякор. А можеше да е например Гюро, Гьоре, Гоце или поне Гошо.

Не е известно как точно се различава партията на Съселчето от управляващата партия, но  доказано бандитската му фамилия (особено баща му, обърнат на руски еничар) го прави особено привлекателен обект за прякорско творчество  – наричат го още Малчика и Гейчо, а когато отиде да се подмазва на САЩ, Буш-младши му измисли  Мистър Клийн и Мистър Пропър. Негов конкурент по доказан бандитизъм е самият Бойко Борисов. Партийките и на Тиквата, и на Съселчето са като Флобер и неговата  «Мадам Бовари»: “Madame Bovary, c’est moi”, тоест «Партията, това съм аз». С други думи, ако гласувате за Тиквата, ще получите Съселчето; съответно ако гласувате за Съселчето, ще получите Тиквата.

Какъв  идеален пример за взаимозаменяемост! Ще го видите не само в майтапчийския прякор на Буш-младши към Съселчето - Мистър Клийн и Мистър Пропър, но също така и в майтапчийския комплимент на Обама към Тиквата: « Ако бях българин, щях да гласувам за Бойко Борисов»!

Комплименти като за деца от детската градина. И защо не, когато 250,000 българи се учат и работят в Америка, внасяйки своята лепта в нейния просперитет!  Българите извън България  са така  очарователно работливи и ученолюбиви! А какво щеше да прави това Съселче и тая Тиква с тях, чиято комунистическа партия преднамерено им отвори вратите за бягство и с които те не само не знаеха какво да правят, но ако не им бяха отворили границите,  щяха да бъдат пометени от недоволството им?

През цялото това време българите  се почесват обикновено там, където не ги сърби и чакат някой друг да им  вади горещите картофи от огъня. Вместо това може да получат същото Съселче, срещу чиято руска смрадливост само преди няколко години изригнаха като вулкан и го пометоха. Но, като всяка дворцова принчипеса, те въздишат и бленуват Новата Година да им поднесе някой чист, прозрачен, добродетелен и честен принц...

Какво пък, Нова Година иде, можем всичко да си пожелаем, нали!