Сбъднато на Бъдни вечер

http://ivo.bg

Докато официалните медии правят ретроспекции на катаклизмите, бедствията, убийствата, войните и всякакви други нещастия през годината си помислих да направя нещо като лична „класация” на добрините-без претенция и възможност за изчерпателност. Нека бъде скромен отговор на всички, които са ми подарили внимание, доброта и съпричастност.

Нима не е „чудо” на Бъдни вечер да получиш силна инжекция доброта от лекар, с когото не си близък, но като разтревожен родител си се обърнал към него за съвет? И вместо съвет, да получиш покана да го посетиш!

Случи се така че най-малката ми дъщеря, подражавайки на моите фокуси да „вадя” някакъв предмет от ухото си, загуби в ушенцето си графит от молив.Ами сега? В поликлиниките навръх празника дежурят шепа лекари, а опашките са огромни- само в ИСУЛ в София имало стотина пред дежурния кабинет, което ми гарантираше особена „тиха нощ, свята нощ” на тази опашка, вместо край елхата с децата.

Един лекар обаче, научил от мен за проблема, извърши интервенцията у дома, където ме покани заедно с малката палавница. Не само не поиска и не взе пари, но и ме изпроводи с бутилка вино, подарък за Коледа.

„Дреболия”? На фона на земетресенията и наводненията, може би…Но всъщност такива „дреболии” осмислят значението на думата доброта.

Ако за лекарите, макар и често пъти да са обект на остри социални диагнози с обратен знак поради хроничните проблеми на болното ни здравеопазване, добротата се предполага някак си по дефиниция, какво да кажем за едни…мутри.

При транспортен инцидент на оживен път, макар и без наранявания на никой от нас, нито една кола не ни подмина. Лекарка спря да предлага успокоително. Други звъняха един през друг на пътна помощ за килнатата ни в канавката грохнала допотопна количка. Но най-дейно се оказа каре дебеловрати момчета-типични мутри, както сме свикнали да ги наричаме. Без много приказки скочиха от джипа си и дружно изправиха наклоненото ни возило и като нищо щяха да го закарат до сервиз, както предложиха, ако не беше пристигнала вече пътната помощ. Изпоцапаха модните си дрешки, но не им мигна окото, след което отпрашиха също така безмълвно под благодарните погледи на нашата пострадала компания.

Няма как да подмина и „случката”, която съм разказвал- за пенсионера, който си даде спестяванията, за да бъдат произведени чадъри с надписа „Течна дружба” за представянето на книгата ми миналата година. Беше прочел за тази идея в блога ми и разбирайки, че тя няма да се осъществи по финансови причини, „спонсорира” една кауза без изгледи и намеци за компенсация и печалба.

С него станахме приятели. Но какво да кажа за хилядите (наистина хиляди) добри хора, които ми даряват щедра подкрепа чрез обратната връзка за общуване в рамките на блога! Няма как да благодаря лично всеки път на всеки- при тези милиони посещения и десетки хиляди коментари би било доста „трудоемко”. Но ето че имам възможност да се „измъкна” от ситуацията с обобщаващо БЛАГОДАРЯ!

Изобщо, когато казвам, че вярвам в доброто у хората, макар да пиша като правило за заобикалящите ни злини, имам щастието да го знам от личен опит.

Пожелавам същото познание на всеки!

http://ivo.bg

Докато официалните медии правят ретроспекции на катаклизмите, бедствията, убийствата, войните и всякакви други нещастия през годината си помислих да направя нещо като лична „класация” на добрините-без претенция и възможност за изчерпателност. Нека бъде скромен отговор на всички, които са ми подарили внимание, доброта и съпричастност.

Нима не е „чудо” на Бъдни вечер да получиш силна инжекция доброта от лекар, с когото не си близък, но като разтревожен родител си се обърнал към него за съвет? И вместо съвет, да получиш покана да го посетиш!

Случи се така че най-малката ми дъщеря, подражавайки на моите фокуси да „вадя” някакъв предмет от ухото си, загуби в ушенцето си графит от молив.Ами сега? В поликлиниките навръх празника дежурят шепа лекари, а опашките са огромни- само в ИСУЛ в София имало стотина пред дежурния кабинет, което ми гарантираше особена „тиха нощ, свята нощ” на тази опашка, вместо край елхата с децата.

Един лекар обаче, научил от мен за проблема, извърши интервенцията у дома, където ме покани заедно с малката палавница. Не само не поиска и не взе пари, но и ме изпроводи с бутилка вино, подарък за Коледа.

„Дреболия”? На фона на земетресенията и наводненията, може би…Но всъщност такива „дреболии” осмислят значението на думата доброта.

Ако за лекарите, макар и често пъти да са обект на остри социални диагнози с обратен знак поради хроничните проблеми на болното ни здравеопазване, добротата се предполага някак си по дефиниция, какво да кажем за едни…мутри.

При транспортен инцидент на оживен път, макар и без наранявания на никой от нас, нито една кола не ни подмина. Лекарка спря да предлага успокоително. Други звъняха един през друг на пътна помощ за килнатата ни в канавката грохнала допотопна количка. Но най-дейно се оказа каре дебеловрати момчета-типични мутри, както сме свикнали да ги наричаме. Без много приказки скочиха от джипа си и дружно изправиха наклоненото ни возило и като нищо щяха да го закарат до сервиз, както предложиха, ако не беше пристигнала вече пътната помощ. Изпоцапаха модните си дрешки, но не им мигна окото, след което отпрашиха също така безмълвно под благодарните погледи на нашата пострадала компания.

Няма как да подмина и „случката”, която съм разказвал- за пенсионера, който си даде спестяванията, за да бъдат произведени чадъри с надписа „Течна дружба” за представянето на книгата ми миналата година. Беше прочел за тази идея в блога ми и разбирайки, че тя няма да се осъществи по финансови причини, „спонсорира” една кауза без изгледи и намеци за компенсация и печалба.

С него станахме приятели. Но какво да кажа за хилядите (наистина хиляди) добри хора, които ми даряват щедра подкрепа чрез обратната връзка за общуване в рамките на блога! Няма как да благодаря лично всеки път на всеки- при тези милиони посещения и десетки хиляди коментари би било доста „трудоемко”. Но ето че имам възможност да се „измъкна” от ситуацията с обобщаващо БЛАГОДАРЯ!

Изобщо, когато казвам, че вярвам в доброто у хората, макар да пиша като правило за заобикалящите ни злини, имам щастието да го знам от личен опит.

Пожелавам същото познание на всеки!