Двутактовият булдозер с прът във веригите

Все по-малък апетит имам да пиша за политически теми. Не че няма материал, но всичко изглежда еднакво и повтарящо се всеки божи ден, а това не може да бъде наречено вдъхновяващо.

Много ми хареса коментара на Акулата, която с едно гениално обобщение (в коментарите) описа сюжета на всички критични текстове на политическа тема в нейния (а и в моя)  блог – преди, сега и в бъдеще:

 

“Нагли, арогантни, прости, нискообразовани престъпници извършиха отново противодържавно и противообществено действие, което остана несанкционирано”...

Какво да го циклим това, отново и отново, като всичко е ясно?

Така че не мислех, че скоро ще ми се появи вкус и желание да пиша за политика и ето го повода, в последните дни на 2012 година.

България май е единствената страна в цивилизования свят, в която се протестира против опозицията. Помните например, протестите в подкрепа на Кадафи. Протестите против опозицията в тоталитарните и авторитарните страни са ежедневие.

 

Но тази любопитна тема друг път ще я разнищваме.

Пак се потвърди тезата, че най-големите излагации на българските правителства стават през последните месеци от мандата.

Но и за това друг път.

Вече в чист вид наблюдаваме и как точно действа двутактовата олигархична схема за злоупотреба с общественото благо.

Първо, в общественото пространство се появява циклопичен гигантомански инвестиционен проект, който изведнъж получава благоволението на местната власт, която изведнъж започва да лобира с всички сили за него, изтъквайки напред дежурните доводи за работните места, икономическото развитие на мястото, притока на хора и т.н.

Обикновено това е проект, който няма дълбока политико-икономическа обосновка, не разполага с прилежаща инфраструктура и престъпно неглижира рисковете, свързани с него  (Колко големи инвестиционни проекти в модерната история на България можете да посочите с дълбока обосновка и внимателна оценка на риска? Списъка в коментарите, моля).

Обикновено, предлаганият проект е предмет на разгорещен спор, в който по-разумната страна доказва с всякакви аргументи, че това чудовище не само ще разруши или ще деформира до неузнаваемост местната икономика, а и ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши.

Но това е глас в пустиня, още повече че протестиращите са малобройни и са известни като дежурните такива. Те се възприемат като досадно шумна част от пейзажа, която си е поставила за цел да спъва прогреса и българщината.

С железния аргумент, че инвеститорът носи целия финансов и екзистенциален риск (което не е така, най–големите губещи са местните хора, които са застрашени завинаги да загубят родното си място и поминъка си) проектът е пробутан през институциите и година–две след това, на това девствено и красиво място, изниква стоманобетониран обект с кал вместо инфраструктура, очакващ платежоспособни посетители.

След още година-две-пет се разбира, че противниците на проекта са били прави. Това наистина е циклопичен, чудовищен, обезобразяващ проект, който завинаги унищожава съответната градска или природна среда, а клиенти няма и мечтаните работни места остават в миража.

Но как реагира властта на този провал? Странно, меко казано. Тя иска, чрез доунищожаване на последната останала автентичност, хубост и природни дадености на мястото, да бъде поправена инвестиционната грешка, да бъдат „спасени“ работните места (които въобще не е трябвало да са там на първо време) в съответния регион и да бъде измито лицето на България.

Примери бол:

– Новостроящият се мол на ъгъла на „Сребърна“ и „Черни връх“ до който въобще клиенти не могат да стигнат при сегашната инфраструктура. В нормален работен ден Черни връх е застинал в тежко задръстване между Околовръстното и бул „Вапцаров“.

Решението, предлагано от властта – нов булевард през гората.

– Мегаполисът Св.Влас–„Слънчев бряг“-Несебър-Равда.

Решението, вече осъществено: Несебър да се прости с автентичния си исторически вид, защото не може да обслужва толкова туристи, дюните се заравняват с булдозери (чети в Биволъ), все в името на фамозния икономически фактор.

– И да се върнем пак в Банско. Новите десетки километри писти в планината и новите лифтове предизвикаха строителен бум в градчето, което се превърна в кален мегаполис, за който пистите недостигат и сега като решение за пустеещите мегаломански хотели се предлага  доунищожаването на планината.

Слава Богу, 2012-та година беше годината, в която обществото забеляза и въстана срещу това, че хитри мошеници с неутолим апетит година след година го лишават от прекрасната му природа и им се противопостави, чрез „Орлов мост“.

В каквито и документални одежди да бъде формално обличано сегашното събитие, то е директна атака срещу завоеванията на гражданското общество на „Орлов мост“.

Защо управляващите искат да направят това?
 

И най-вече, някои политически лица смятат, че от ограбеното ще капне нещичко където трябва, със и без фактури.

Като последно действие на този фарс с елементи на трагедия се включват вицепремиерът Цветанов, президентът Плевнелиев (по думите на кмета на Банско Георги Икономов ), председателката на НС Цецка Цачева, депутати, кметове и други политици.

Това не трябва да се допуска и тези хора дължат обяснения за действията си.

ЩЕ СПАСИМ ТОЛКОВА ПРИРОДА,  ЗА КОЛКОТО СМЕ ГОТОВИ ДА СЕ ЗАСТЪПИМ КАТЕГОРИЧНО

 

Освен това през лятото ще е възможно да им се поиска сметка и да се сложи прът във веригите на двутактовия булдозер на кражбата.

С бюлетини и с разходки по улиците. Здравословно е.