5-те най-сериозни причини против нова АЕЦ в България

Референдумът за АЕЦ който предстои, се оказа измамен. Излиза, че основният спор е дали да се строи нова АЕЦ в Белене или в Козлодуй, а не дали да се строи АЕЦ или не.
Министерския съвет прие решение противниците и привържениците на АЕЦ да си плащат на медиите, за да пропагандират тезите си.
Зад привържениците на АЕЦ седят мощни интереси с много пари. Русия силно притиска България да строи АЕЦ, нейни лобисти плащат на български медии. Отделно енергийни фирми у нас, които печелят от износ на енергия и от проектиране на АЕЦ, са развързали кесиите и плащат на медии и на конкретни журналисти (а за политици да не говорим – с тях са в симбиоза).
Другата страна – противниците на АЕЦ – нямат такъв мощен финансов гръб. Централната избирателна комисия отказа да регистрира зелени и екологични движения и партии, за да участват в кампанията. А освен тях има и енергийни експерти, които смятат АЕЦ за погрешна и излишна, не по екологични, а по чисто икономически причини.

И се получава се така, че в този референдум няма истинска дискусия за и против ядрената енергетика, а спорят политици за ползите от седми и осми реактор в АЕЦ „Козлодуй” или нова АЕЦ в Белене. Тоест – дали ще надделеят руските интереси за Белене или американски и други интереси за нови блокове в Козлодуй.

Кои всъщност са най-основателните причини срещу нови ядрени мощности в България?

1. Рискът от авария

В момента по света има 420 работещи реактора. За период от 32 години са станали 3 тежки ядрени аварии – в американската АЕЦ „Три майл Айланд” (1979 г.), в руската в Чернобил (1986 г.), в японската във Фукушима (2011 г.). Те са станали в три различни държави, по три различни причини, в реактори с различни технологии и възраст (в САЩ и в СССР-Русия инцидентите са били с нови реактори).
Честотата, с която се случват през годините, при сравнително неголям брой ядрени реактори, е, меко казано, обезпокоителна. Има и още няколко тежки аварии, които за късмет са минали без огромни замърсявания. Има и по-леки аварии, които по една случайност не са прераснали в тежки.
 

Според досегашната практика и нарасналия брой на реактори в света, процентът на вероятност да стане тежка ядрена авария в АЕЦ е около 5%. Това е твърде голям риск, особено за страна като България.
В САЩ или Русия авария в АЕЦ може да не е опустошителна поради големите територии и големите възможности на двете държави да преодолеят щетите. В малка България една ядрена авария ще бъде опустошителна. Може да замърси тежко значителна част на страната. А дори без авария, при евентуално голямо наводнение по Дунав (все по-вероятно при зачестилите ненормални наводнения по света поради глобалното затопляне), водите могат да разнесат радиацията от открития басейн за отработено гориво в АЕЦ „Козлодуй” на огромни територии наоколо, а по Дунава да замърсят и Черно море.

2. Цената на тока

Цената на тока от нова АЕЦ ще е висока и ще обезсмисли в следващите години такъв скъп проект, който ще изплащаме всички.
Досега имаше най-различни красиви обещания за АЕЦ - евтин ток и големи печалби. Например Румен Овчаров, бивш министър и активен лобист за АЕЦ „Белене” и депутати лобисти като Петър Курумбашев не слизаха от екрана на телевизора в пиарски предавания. Но и партии, които са против АЕЦ „Белене” - ГЕРБ и ДСБ - искат нови блокове в Козлодуй без да е доказана нуждата от тях.
През 2011 г. след аварията във Фукушима, излязоха различни проучвания, които охладиха ентусиазма за т. нар. ядрен ренесанс, тоест начало на нова вълна в строителството на АЕЦ. Вместо това няколко държави като Германия и Швейцария се отказаха напълно от ядрената енергия в бъдеще. Германия спря седем реактора и ще спре всичките си АЕЦ до 2022 г.
Стойността на тока от АЕЦ е нараствала устойчиво през последните десетилетия. След аварията цените на енергията от АЕЦ започват допълнително да се увеличават заради застраховки, нови изисквания за безопасност и тестове. Същевременно цената на ток от екологични енергийни източници непрекъснато пада. Според прогнозите на някои експерти след аварията, до 2020 година цените на тока от АЕЦ и от ВЕИ ще се изравнят. Тези предвиждания изглежда ще се окажат изпреварени – двете цени вече започнаха да се изравняват. В Германия има инсталирани слънчеви (фотоволтаични) панели, които по мощност вече надхвърлят 30 ядрени блока като в Козлодуй.
Единствената досега експертна прогноза за цената на тока от АЕЦ „Белене” беше на английската банка HSBC, поръчана от българското правителство. Според прогнозата цената на тока от нова АЕЦ ще е 75 евро за мегаватчас. Това са 150 лв., което е около четири пъти по-скъпо от тока на АЕЦ „Козлодуй”. За сравнение енергията от вятър струва 140 лв. за 1 мегаватчас, а токът от слънце – 160 лв. за 1 мегаватчас. От два нови блока в Козлодуй цената на тока няма да е много по-ниска, а след няколко години сравнението с други централи не се знае в чия полза ще е.
Съвременните технологии се развиват с непредвидима скорост и не се знае утре какви енергийни източници ще станат най-евтини. АЕЦ ще се изплаща за период от 20-30 до 60 години, в зависимост от цената на тока и централата. За България е по-вероятна горната граница на този срок. Недалновидно е при това положение да се строи АЕЦ, която води след себе си и други големи проблеми (виж №5).
Няма ли да се окаже след 10-ина години България в положение на излъгана, със скъпа АЕЦ, която произвежда скъп ток, докато другите източници на енергия поевтиняват? Да не би в Германия да са непредвидливи, че спират ядрените си централи?

3. Скъп проект за сметка на данъкоплатеца

Стойността на два нови ядрени блокове ще бъде 15-16 млрд. лв. в съществуващата АЕЦ в Козлодуй или около 20 млрд. лв. за нова АЕЦ в Белене. И в двата случая това ще бъде непосилно за страната и ще легне на републиканския бюджет, тоест на джоба на българския данъкоплатец, каквито и съдружия да прави държавата с частни инвеститори - руски, американски, европейски. Освен бъдещата централа да е изцяло частна, което означава ползите за инвеститора, а ядреният риск и изкупуването на тока – за държавата, тоест пак за всички нас.

4. Лъжат за недостиг на ток

Лъжат ни, че без АЕЦ ще има недостиг на ток и ще поскъпне. Агитацията за нови ядрени мощности е съпроводена с непрекъснати заплахи, което издава финансови интереси и купени медии и политици. Още когато се заговори за закриване на блокове 1 и 2 в Козлодуй, ядреното лоби у нас започна да заплашва, че ще има недостиг на ток. Това не стана. Когато по искане на Европейската комисия бяха закрити и блокове 3 и 4, т. нар. атомна мафия и политици лобисти заплашваха отново с недостиг на ток. Това пак не стана.
Многократно различни експерти и политици в последните над 10 години непрекъснато повтаряха, че като спрат първите два блока, а след това блокове 3 и 4 в Козлодуй, цената на тока ще скочи 2-3-4 или 5 пъти. И това не стана.
 

По данни на самата централа се оказа, че АЕЦ „Козлодуй” с двата блока 5 и 6 произвежда почти толкова ток годишно, колкото с общо шест блока в минали години. Тоест – енергийното лоби лъже държавата да строи големи мощности, да плаща доставки на горива, техника, на персонал, поддръжка, а те не се използват ефективно. Това ще се случи отново, ако бъдат построени още два ядрени блока – печалба за инвеститори и доставчици, загуби за държавата, тоест за всички нас.

5. Годишно по 45 тона ядрени отпадъци сега, а после?

Всяка година от двата реактора на АЕЦ „Козлодуй” се натрупват около 45 тона силно радиоактивно отработено ядрено гориво - нето тегло, без обвивката на касетите. В един тон отработено ядрено гориво има около 10 кг плутоний и 30 килограма други силно радиоактивни изотопи. Останалите над 900 кг са уран. Плутоният е елемент, който не съществува в природата, той е създаден от човека, добива се при изгарянето на горивото в АЕЦ. Плутоният има период на полуразпад 24 360 години. Една 27-милионна част от грам плутоний е достатъчна, като се вдиша, да предизвика рак на белите дробове. Освен него в отработеното ядрено гориво има десетки силно радиоактивни изотопи, от които по-трайни са цезий 137 и стронций 90 (период на полуразпад 30 и 28 години).
Преработеното ядрено гориво престоява за охлаждане в открит басейн в Козлодуй, след което заминава за Русия за преработка, но ще се върне у нас за постоянно. Преработеният отпадък ще идва от Русия в стъклени блокове. Става дума за общо около 2000 тона нето тегло, без стъклото, които България има да взима от досега отработеното гориво. А в следващите години ще попълва колекцията с по още 45 тона годишно. За това има спогодби с Русия и европейски изисквания към България да си построи ядрено хранилище. Къде? Кой български град ще приеме край него да се построи такова хранилище?

Само тези 5 причини са достатъчни да гласуваме с „НЕ” на референдума.