Тя е в София от три месеца, но вече е говорила с много журналисти.
В интервю за за излизащото на английски език българско списание Vagabond тя не скрива, че изучаването на медийната свобода в България е един от основните й приоритети.
Журналистите трябва да са отговорни, обективни и точни. Другото е, че те трябва да са свободни да пишат по каквато тема изберат, казва Марси Рийс.
Американската посланичка посочва, че медиите са известни като четвъртата власт и са от огромно значение за демократичното общество, но не е тайна, че “България почти е “ударила дъното” що се отнася до свободата на словото”.
Друго важно нещо е разследващата журналистика. Трябва да видим отговорна журналистика, основана на разследването на теми като корупция, посочва още Рийс.
Като втори свой приоритет дипломатът посочва улесняването на бизнеса между български и американски компании. Тук проблемите изглежда са по-малко.
България е добра дестинация за правене на бизнес. Тя има благоприятно географско положение, важно е да работим за създаването на добра атмосфера за предприемачите в България, отбелязва Марси Рийс. ( Каfene.net)
А сега, след като сте прочели резюмето за казаното от г-жа Рийс, позволете един малък автошарж на домакина на блога ivo.bg в стила, който в края на миналото хилядолетие наложиха т.н. „часови вестници“ и лично сайбията им (когото напоследък непрекъснато гледаме да говори авторитетно от всякакви телевизионни трибуни по всякакви теми). Със специфичното чувство за хумор на въпросната журналистика, наложена като еталон за куцащия и до днес на опашката на европейския керван медиен обоз на властта , нека ми е позволено по аналогия да кажа: „Публикувам горното поради историческото му значение…“за мен!
Получавал съм комплимента, че „дърпам конците“ на …американското посолство. Ако искате вярвайте, но в. „Монитор“ ми посвети неподписан коментар преди 12 години, в който най-сериозно се твърдеше точно това. И ето че вече тяхната конспиративна теория за моята величава роля се потвърждава от интервюто на Марси Рийс, която повтаря най-важното от онова, което твърдя от доста години: че най-големият проблем на България е НЕсвободата на българската журналистика, защото чрез контрола над медиите управляващите от поредното правителство „препират“ безобразията си и дори често ги поднасят за консумация с аплодисменти, макар срокът им на гадност да е безкраен.
Ето че сега става ясно кой на кого плаща. Получи се най-сетне отговор на въпроса, който често ми задават (слово)б(л)удни граждани за „платените“ ми от американското посолство публикации. Както виждате, от американското посолство, смея да твърдя за първи път ( най-после!) си признават косвено, че ме „преписват“. Възприели са изцяло моята теза за значението на пискалната скала, над която отдавна се е надвесила българската журналистика и за необходимостта да бъде предотвратена следващата й крачка по този път.
А за това, колко плащам на американското посолство, за да пише онова, което му диктувам, засега ще запазя (търговска) тайна. Напук на онези с петолъчките и жлъчките, които ще се спукат от завист и яд, че такъв могъщ спонсор, като мен, не е потърсил техните услуги по ценоразпис, който явно е достатъчно апетитен, за да зариби самата американска дипломация.
Вземете последните новини.png)
