Свободата днес и тук 26 Юни 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

От "mangali.pdf" до Скалистите планини

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Кафене, http://kafene.ne

От "mangali.pdf" до Скалистите планини
by newswriter on 06/01/2013 3:58 PM


Kafene.net

Трябва ли задължително да бъде харесван някой само защото е заел мястото на друг, когото не сме харесвали? Трябва ли да се проявява излишна толерантност, да се изтъкват несъществуващи достойнства или да се мълчи единствено на базата на неактуално сравнение?

Не би трябвало, но точно такъв е случаят вече една година в България.

Обществото, дори по-критичната към властта част, с изключение на лявата опозиция, чийто избраник този президент не е, широко си затваря очите пред очевидни неща, които изискват най-малкото да се помисли. Прилага минималистичната максима, че когато го няма това, което обичаш, обичаш това, което имаш.

И не става дума за самата грешка със злощастната снимка, която наистина може да се случи, изобщо не е фатална, а по-скоро буди лек присмех.

Случаят от лятото с файла "mangali.pdf", появил се на официалната страница на президента, не предизвика необходимия отзвук, макар че беше показателен за начина на мислене на същата тази администрация, която сега сложи снимката на Скалистите планини и отказа да поеме отговорност. След продължителен размисъл - бързането изглежда е важно само при подписването на определени укази - беше съобщено, че някакъв служител е наказан. Дали не е същият, който и сега се е изложил, няма шанс да се разбере.

Слугинското поведение на частния Балкантурист и държавната телевизия е излишно да се коментира. Там интересът клати феса.

Но думите от изявлението на президента, разпространени от пресцентъра му: "Президентът не отговаря за техническата реализация и за визуализацията на обръщението. Затова считам, че тези, които тръбяха „гафът на Плевнелиев”, се отнесоха с неуважение както към държавния глава, така и към президентската институция като цяло" - не може да не смущават.

Президентът наистина не отговаря за техническите подробности, но не може да не отговаря за начина по който се появява пред нацията, включително за липсата на държавните символи в обръщението му. Оригиналниченето в случая /само и само да не напомня скуката и сковаността на предшественика/ прилича на работата с липсващата първа дама, проблем, който тепърва ще се проявява при определен вид официални държавни визити. Ако ги има, разбира се, защото най-бедната и корумпирана държава в ЕС, както обича да напомня Ройтерс, не е най-желаният партньор за преговори.

Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили и според алиея 5 на чл. 100 от конституцията "обявява положение на война при нападение срещу страната". Той подписва закона за бюджета и всички законодателни актове. Това би трябвало да означава, че е в състояние да оценява нещата цялостно, от дребните но съдбовните, и да упражнява пълен контрол, а не да се приравнява към онази заместник-министърка, замесена в скандала с дюните, дето каза, че подписала, защото са й дали документите за подпис.


Впрочем, с указа за главния прокурор май точно така е станало.

Така или иначе, ситуация, от която можеше да се излезе с шега, примерно, че във виртуалното пространство стават и невъзможни неща, се превърна в симптом. Симптом на генетичното заболяване на българския политик, че народът му е виновен и не го уважава.

Не е неуважение към държавния глава и президентската институция да видиш, че са сбъркали. Неуважение е да не си признаеш грешката, макар и неволна.

А да прехвърляш вината върху другите вече е безсилие и загуба на ориентири. Приказка за стъблата.

В същото време в новогодишното си обръщение португалският президент заяви, че дава на Конституцуионния съд закона за бюджета, понеже не разпределя равномерно социолното бреме на борбата с кризата. Унгарският президент, назначен от парламента и съюзник на премиера, оспори пред Конституционния съд и предизвика отменянето на част от силно критикувания избирателен закон, извел на улиците стотици хиляди протестиращи. Дори крал Хуан Карлос се извини в новогодишното си обръщение. Имаше си причини и го направи.

Но това, както неведнъж сме цитирали братя Стругацки, е съвсем друга история. Тук уволняват служителка на Балкантурист. А и няма действащ Конституционен съд, в който нещо да се оспори.

 

Трябва ли задължително да бъде харесван някой само защото е заел мястото на друг, когото не сме харесвали? Трябва ли да се проявява излишна толерантност, да се изтъкват несъществуващи достойнства или да се мълчи единствено на базата на неактуално сравнение?

        Не би трябвало, но точно такъв е случаят вече една година в България.

        Обществото, дори по-критичната към властта част, с изключение на лявата опозиция, чийто избраник този президент не е, широко си затваря очите пред очевидни неща, които изискват най-малкото да се помисли. Прилага минималистичната максима, че когато го няма това, което обичаш, обичаш това, което имаш.

         И не става дума за самата грешка със злощастната снимка, която наистина може да се случи, изобщо не е фатална, а по-скоро буди лек присмех.

         Случаят от лятото с файла "mangali.pdf", появил се на официалната страница на президента, не предизвика необходимия отзвук, макар че беше показателен за начина на мислене на същата тази администрация, която сега сложи снимката на Скалистите планини и отказа да поеме отговорност. След продължителен размисъл - бързането изглежда е важно само при подписването на определени укази - беше съобщено, че някакъв служител е наказан. Дали не е същият, който и сега се е изложил, няма шанс да се разбере.

         Слугинското поведение на частния Балкантурист и държавната телевизия е излишно да се коментира. Там интересът клати феса. 

         Но думите от изявлението на президента, разпространени от пресцентъра му: "Президентът не отговаря за техническата реализация и за визуализацията на обръщението. Затова считам, че тези, които тръбяха „гафът на Плевнелиев”, се отнесоха с неуважение както към държавния глава, така и към президентската институция като цяло" - не може да не смущават.

         Президентът наистина не отговаря за техническите подробности, но не може да не отговаря за начина по който се появява пред нацията, включително за липсата на държавните символи в обръщението му. Оригиналниченето в случая /само и само да не напомня скуката и сковаността на предшественика/ прилича на работата с липсващата първа дама, проблем, който тепърва ще се проявява при определен вид официални държавни визити. Ако ги има, разбира се, защото най-бедната и корумпирана държава в ЕС, както обича да напомня Ройтерс, не е най-желаният партньор за преговори.

         Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили и според алиея 5 на чл. 100 от конституцията "обявява положение на война при нападение срещу страната". Той подписва закона за бюджета и всички законодателни актове. Това би трябвало да означава, че е в състояние да оценява нещата цялостно, от дребните но съдбовните, и да упражнява пълен контрол, а не да се приравнява към онази заместник-министърка, замесена в скандала с дюните, дето каза, че подписала, защото са й дали документите за подпис.
 


Впрочем, с указа за главния прокурор май точно така е станало.

       Така или иначе, ситуация, от която можеше да се излезе с шега, примерно, че във виртуалното пространство стават и невъзможни неща, се превърна в симптом. Симптом на генетичното заболяване на българския политик, че народът му е виновен и не го уважава.

        Не е неуважение към държавния глава и президентската институция да видиш, че са сбъркали. Неуважение е да не си признаеш грешката, макар и неволна.

       А да прехвърляш вината върху другите вече е безсилие и загуба на ориентири. Приказка за стъблата.

        В същото време в новогодишното си обръщение португалският президент заяви, че дава на Конституцуионния съд закона за бюджета, понеже не разпределя равномерно социолното бреме на борбата с кризата. Унгарският президент, назначен от парламента и съюзник на премиера, оспори пред Конституционния съд и предизвика отменянето на част от силно критикувания избирателен закон, извел на улиците стотици хиляди протестиращи. Дори крал Хуан Карлос се извини в новогодишното си обръщение. Имаше си причини и го направи.

        Но това, както неведнъж сме цитирали братя Стругацки, е съвсем друга история. Тук уволняват служителка на Балкантурист. А и няма действащ Конституционен съд, в който нещо да се оспори.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional