Страхувам се от справедливостта, г-н министър

Отворено писмо до вицепремиера на Република България Цветан Цветанов

Уважаеми г-н министър,

не се познаваме, но тъй като с вас отскоро сме почти съседи, бих искал да ви запозная с някои тревожни неща от „фактическата обстановка” в нашия квартал. Преди пет-шест години тук се появи една одиозна личност - Светослав Миланов. Мъж на видима възраст около 50 години с приятни обноски, сладкодумен и демонстративно любезен. Не е съвсем ясно нито откъде дойде, нито с какво официално се препитава. Говори се, че е живял във Франция (откъдето май е изгонен), че имал няколко лични карти, че бил експерт по изобразително изкуство и търговец на картини. Последното, изглежда, е вярно, но произходът на стоката му е от криминално естество. Видимото му занимание е да седи по цял ден в кафенето до магазин „Пикадили” на ул. „Елемаг” (където и вие живеете), заобиколен от младежка компания, да играе табла и по наблюдения на наши съкварталци, да координира разни криминални начинания. Приеман първоначално дружелюбно, постепенно се разбра, че той е истински измамник, специализиран в ограбването на безпомощни и нещастни хора. Как го прави? Първо се присламчва към тях, преструва се на техен закрилник и грижовен благодетел и след като спечели доверието им, започва да ги ограбва. Ето някои от деянията му. Преди няколко години този човек успя да подмами Тони Бербенлиева, дъщеря на покойния арх. Пейо Бербенлиев, бивш заместник министър на културата. Тя живее на същата улица. Светльо се нанесъл у тях на квартира и постепенно от квартирант станал конкубин, като чрез измама успял да придобие и жилището на хазяите си. Малко след това майката на Тони почина при обстоятелства, за които хора от квартала аргументирано подозират, че Светльо много енергично е допринесъл. Малко по-късно Тони получи инсулт и пак според нейни близки, за това отново Светльо активно е допринесъл, като й е давал медикаменти за вдигане на кръвно, от каквито тя не е имала никаква нужда. След като излязла от болницата, наемателят я изгонил от дома й и тя сега се възстановява при роднини в провинцията. Това как ви звучи? 

Налага се да обясня, че Тони е жена на около 50 години с известни ментални... странности. Не знам каква точно е диагнозата й. На младини играеше футбол с момчетата от махалата, понякога говореше за себе си в мъжки род и имаше по-скоро момчешко, а не женско поведение. В много отношения тя си остана дете, на което повечето хора в квартала състрадават и което обичат. Нещо като талисман на квартала. Да бъде измамена Тони, особено след кончината на близките й, не е било никак трудно, но е изключително позорно. Между другото за всичко това в дните около Коледа по Канал 3 беше излъчен филм на Маргарита Михнева. Препоръчвам ви го. Там е описано още едно от злодеянията на Светльо. С някакви розови хапченца успял да превърне сина на художника Венко Колев в човешка развалина, като междувременно е ограбил колекцията на баща му и май е успял да присвои и неговото жилище. Има и други работи за разказване, но са неприлични и ще ги спестя. Ако се поинтересувате,  хората от квартала ще ви разкажат. Цялата работа прилича на сюжет за филм на Хичкок. Ето в тази връзка и една оригинална мисъл на самия Алфред Хичкок: „Извърши ли човек веднъж убийство, скоро започва и да краде”. И да продава откраднатото. Говори се, че заграбеното жилище на Тони често е посещавано от колекционери, между които и личности с олимпийска слава. Някои си тръгвали с картини от колекцията на арх. Бербенлиев, продавани им от Светльо.

Аз, г-н министър, знам, че през последните двадесет години безсрамието се утвърди като сигурен начин за постигане на материален и социален просперитет, но Светльо Миланов малко го прекали. Ако този човек беше някакъв банален крадец, сигурно не бих ви занимавал. Но той е перверзен злодей, мамещ нещастни и напълно беззащитни хора и с деянията си предизвиква взривоопасно отвращение. Приятелите на ограбената Тони, а те не са малко, по мои наблюдения са склонни да извършат със Светльо онова, което правоохранителните органи не успяват или не желаят да направят, въпреки че са в течение. Има растяща вероятност този човек да получи в пълен размер онова, което наистина заслужава и тогава мошениците ще останат с един по-малко. Разбирате какво ви казвам, нали? Тогава обаче тромавата иначе правосъдна система може да се окаже много чевръста в наказването на справедливия гняв, предизвикан и от нейната леност пред една очевидна и безнаказана криминалност. Не знам какво да правим. Мисля си дали не би било най-добре, докато тромавата правосъдна система се задейства, на този човек да се назначи 24 часова полицейска охрана, за да бъде предпазван както от собствените му злодеяния, така и от справедливия граждански гняв, който всеки момент може да го споходи с печални резултати. Личното ми мнение е, че този човек е социопат и трябва да бъде лекуван, разбира се, след като върне откраднатото. Страхувам се от справедливостта, г-н министър.

Сега ще ви разкажа още нещо. На 19 септември м.г. около 12,15 ч. на обяд крадец е влязъл в дома ми, разбивайки външната врата и ми е откраднал шест картини, една стара икона и разни други вещи. От Първо РПУ веднага дойдоха полицаи и започнаха разследване по случая. С баща ми дадохме показания, аз описах подробно картините, приложих снимка на една от тях, както и образа на крадеца, запечатан от видеокамери във входа на блока. Технологията на кражбата е банална. На обяд баща ми е излязъл до магазин и седнал за малко с приятели в споменатото вече кафене на ул. „Елемаг”. През това време крадецът влиза и тършува, а негов съучастник явно е следил баща ми. От което следва, че го е познавал. Няколко минути преди да се прибере, крадецът е предупреден да напусне апартамента. Класика. Не мога да го докажа, но съм убеден, че изпълнителят е човек от квартала и то от обкръжението на Миланов.

Малко преди Коледа получих от Софийската районна прокуратура постановление за спиране на наказателно производство. От него става ясно, че „са положени възможните усилия и са извършени възможните, законосъобразни и необходими действия” за установяване на извършителя, но той не е открит. Между другото от изявление в пресата на г-н Бойко Найденов разбрах, че имало над 400 000 такива прекратени преписки срещу неизвестни извършители. Много хора дори вече не търсели полиция, като ги ограбят.

Прилагам за сведение клипче с физиономията на крадеца от 19 септември как влиза в блока и как излиза с откраднатото. Според разследващите полицаи кадрите не вършели работа, защото почти нищо не се виждало. Не се съмнявам в професионализма им, но все пак ми се струва, че този човек може да бъде разпознат и открит. Г-н министър, ако някой ден го видите някъде из квартала, да знаете, че е крадец и да не му се доверявате. Предупреден сте. А може да се обадите и в Първо районно. Прилагам и снимка на една от откраднатите картини.

Тя е от Едмон Демирджиян, 60 на 40 см, масло върху фазер. Ако я видите някъде, да знаете, че е крадена.

Вероятно се питате: „Защо този идиот (за мене става дума) ме занимава с някаква глупава квартирна кражба?” Моят обир е периферен проблем, по-важен е позорът, с който живее кварталът заради безсрамното и безнаказано ограбване на Тони Бербенлиева и сина на Венко Колев. Ще ви споделя и още нещо. Картините са особен вид вещи. С тях човек създава емоционална връзка и преживява болезнено загубата. Не знам дали ще ме разберете. Представете си на вас да ви откраднат елегантните ръкавели с емблемата на Secret Service, които някои медии показаха, след като се върнахте миналия месец от САЩ.

Не съм пророк, но съм склонен да допусна, че все някога, г-н министър, Вие ще престанете да бъдете министър и ще ви се наложи да заживеете като останалите хора в квартала. Тогава позорът на безнаказаното зло ще бъде и ваш позор. Притеснявам се, че един ден някоя от бандите в квартала ще думне и вас. Въпрос на време е, пък и въпрос на криминална чест е да ограбиш министър на вътрешните работи. Не мислите ли? Аз малко се страхувам, че тези хора не четат вестници и едва ли са чували, че „да мачкаш Цветанов е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш”, както се изрази премиерът преди време. Представям си как след удара млади хулигани играят табла в кафенето на ул. „Елемаг”, облечени в елегантни мъжки ризи с монограм Tzv Tzv и как разиграват едни току що откраднати мъжки ръкавели с емблемата на Secret service в компанията на вече представения ви Светльо. Ако това стане, тогава наистина много ще се изложим пред нашите западни партньори. Сигурен съм, че не го желаете. Аз също.

(В скоби ще ви споделя една любопитна случка, която наскоро ми разказаха. Някакъв полицай хванал един крадец, както си краде и го закопчал. По пътя към участъка крадецът чистосърдечно му казал: „Пич, нека да ти дам малко пари и да ме пуснеш. Ако ти не ме пуснеш, ще платя по-нагоре и пак ще ме пуснат.” Полицаят не се вързал и закарал крадеца в участъка. Няколко часа по-късно го видял на свобода. Крадецът ехидно му обяснил, че нещата са се развили точно според неговия сценарий. Не знам дали е вярно. Надявам се да не е, ама... Как да ви кажа? Глождят ме някои съмнения.) 

Между другото, да ви питам, г-н министър, не знам дали ви е хрумвало какво би станало, ако пострадалите от всичките тези 400 000 прекратени преписки срещу неизвестни извършители се обединят в партия и се явят на изборите? Ако допуснем, че зад всяка преписка има по едно семейство, дали партията на пострадалите от кражби няма да се окаже първа политическа сила? Говорим само за дребните, а не за големите кражби. Знам, че няма да стане, но нищо не пречи поне да си го представим - партията на потърпевшите срещу коалицията на неизвестните извършители.

Оставам, г-н министър, с уважение към Вас, но и с много големи очаквания към вашето ведомство.