Защо е толкова трудно да променим света

Политологът Иван Кръстев имаше предизвикателството да бъде последният лектор на TEDxBG, независимо организираната конференция за споделяне на идеи, която се прави по лиценз и модел на TED, в четвъртото й издание в България. В събота вечер залата на Софийската опера и балет беше все така пълна, както и в началото й сутринта. Той провокира аудиторията с въпроса защо е толкова трудно да променим света и остави много посоки за мислене за следващите часове и дни. Публикуваме изказването му едно към едно (свалено от записа от "Дневник"). Четете по-късно днес репортаж от TEDxBG, галерия в Голямата снимка и откъс от книгата, представена на събитието.

Това, което ще се опитам да направя, е да отговоря на въпроса не който е най-популярен в тази зала - защо толкова лесно можем да променим света. И видяхме 19 човека, които по един или друг начин отговаряха на този въпрос. В момента, в който излезем от залата, се появява и друг въпрос – защо е толкова трудно да променим света около себе си?

Защо, въпреки че всички са съгласни, че толкова много неща са несправедливи или не работят, се оказва толкова трудно да ги променим. И когато си зададем този въпрос, обикновено най-често срещаният отговор е този: вървят трима самураи по улиците на София и ги питат: А, вие кои сте? Те казват: "Ние сме седем самураи". Добре, но защо сте само трима? "Ами, няма хора."

Това вероятно не е правилна история да бъде разказана в тази зала, но в момента, в който излезете от нея, ще видите мнозина - хора, изключително активни в една или друга област на обществения живот, които през цялото време имат усещането, че това, което не достига в страната в момента, е критична маса хора, за да бъде променено едно или друго нещо. И затова въпросът, по който аз ще се опитам да разсъждавам пред вас, е следният: това, че живеем в свят на отворени граници, в който хората спокойно могат да пътуват, да напускат, да се връщат, свят, в който имате също отворени информационни граници през интернет,  по-лесно ли прави това промяната или по-трудно?

Очевидният отговор е, че в един свят на отворени граници промяната изглежда много по-лесна. И това има своите силни аргументи. Помислете си: отворената граница дава възможност за сравнение. А 

сравнението е един от най-важните лостове за каквато и да е било промяна 

В края на 80-те години започва едно важно изследване за ценностите в света и колко щастливи се чувстват хората. И през 1980 г. то показва, че западногерманците се чувстват почти еднакво щастливи с нигерийците.

Няма почти никаква разлика в това дали едната страна е по-богата или по-бедна, когато трябва да бъде определено щастието на хората. През 2000-та година същото изследване показва, че нигерийците са почти толкова щастливи, колкото е техният брутен вътрешен продукт. Това, което се е променило, всъщност е телевизията. Нигерийците са били толкова щастливи просто защото не са знаели, че съществува Западна Германия. И това не е просто една история, а нещо, което всеки политик добре знае.

След победата във Втората световна война Сталин изпраща почти 1 милион от съветските войници, които освобождават Западна Европа на лагер. Единствената вина, която имат е това, че са видели света зад съветската граница. Защото, когато започнеш да сравняваш много неща, които ти си приемал за естествени, започват да изглеждат неестествени. И това е един от най-силните аргументи защо отварянето на границите прави социалната промяна не просто по-лесна, но като че ли по някакъв начин необходима. По същия начин това, че има отворени граници, намалява натиска върху хората да бъдат конформисти в ситуация, в която им се е налагало.

Винаги има един праг, в който знаеш, че можеш да си вдигнеш шапката и да се махнеш. И това ми се вижда много важно. И в почти всички социални науки хората са склонни да мислят, че отварянето на границите е един от най-силните фактори за социална промяна. По отношение на интернет днес през деня видяхме хиляди демонстрации за това как падането на информационната граница влияе, интернет позволява разпространяването на информация и мобилизиране на хора. Така че вие сте последната аудитория, която трябва да бъде убеждавана в това. Но има и друга страна този въпрос. А 

не е ли възможно отварянето на границите да прави по-трудна социалната промяна 

И не просто, защото едни хора са си отишли. И това не е малка група. Хората, напуснали страната от началото на 90-те, са между 13 и 15% от населението. Но не това е проблемът. Проблемът е, че вече живеем в свят, в който не просто хората могат свободно да пътуват. Истината е, че дори преди 89-а година броят на българите, които са пътували в чужбина е сравнително по-висок от този, който очакваме. Голямата разлика е в това, че всеки знае, че има възможността да напусне. Всеки знае, че е много по-лесно да промени света за себе си. Ако не мисли, че може да промени света около себе си.

И това, което ще се опитам в момента да дискутирам пред вас, е тази друга страна на отварянето на граници  – информационните и държавните. Изведнъж ние започваме да живеем в свят, който всеки от нас е много по-свободен и много по-силен да променя света. Но 

става все по-трудно за нас като цяло да бъдем част от една инициатива 

да се съсредоточим върху нещо конкретно.

Големият американски икономист и социолог Алберт Хършман още през седемдесетте години пише една много известна книга "Изход, глас, лоялност". Основната му теза е следната: има два начина, по които вие променяте света – единият, по който пазарът променя света: купувате си мобилен телефон, той спира да ви харесва, но не пишете писма на "Нокиа" да промени мобилния телефон, вие просто си купувате друг. И по този начин изпращате сигнал на компанията, че трябва да промени нещо, ако иска да оцелее, ако не го направи - умира. И това е начинът, по който се случва промяната. Но има неща, които не могат да се случат по начина, по който променяте "Нокиа". И това е да промените страната си. 

Защото, за да промените страната си, не е достатъчно да се махнете. По някакъв начин човек трябва да се опита да говори по друг начин - това, което Хършман нарича власт. Да се опитате да намерите възможност да промените това, което се случва, поставяйки проблемите и пишейки тези писма (това, което не пишете на "Нокиа"), организирайки другите хора.

Проблемът на света днес е, че е много лесно да си тръгнеш 

И поради това е толкова трудно да организираш самия себе си, да се срещнеш други хора, да обсъдите какво точно трябва да направите. В този смисъл интернет по някакъв начин ни овластява, но той има всъщност и обратната страна.

Помислете си колко много и различни инициативи срещате всеки ден. И всеки ден сте изкушени да участвате в нещо ново. По тази причина това, което преди три години ви се е виждало изключително важно и наистина, което сте искали да подкрепите, вече напълно сте забравили за него. По някакъв начин по същия начин функционира и българското правителство – всяко чудо за три дни, но всеки три дни – чудо.

Това, което Хършвам твърди, че всъщност колкото по-лесно можем да променим света за себе си, толкова по-трудно се организираме колективно да променим света около себе си. Това е другата страна на въпроса защо е толкова трудно да променим обществото, в което живеем. Независимо че живеем в много по-свободно общество от преди, общество, което може да се движи свободно, общество без информационни и държавни граници. И това ми се вижда най-голямото предизвикателство за аудиторията, която видях в тази зала. 

Защото всеки от вас е изключителен силен в индивидуалното си действие, но в някакъв смисъл разликата между онлайн активизма и активизма в реалния свят е като разликата между свободната любов и брака. Много повече връзки, много повече вдъхновение, но по-трудно е с оглеждането на децата. По-трудно е да се съсредоточите и да постигнете тази промяна, тази малка победа, за която говориха много от хората тук. 

Голямото предизвикателство е не това, което се случва на сцената на TEDxBG, а фактът, че хората в тази зала изведнъж се виждат един друг. Но се виждат не просто като имейл адрес, а като живи хора.

И силата да участваш в инициативите на другите, а не просто да имаш инициатива, според мен това е, което променя света, и това са четиримата самураи, които липсват.