ГЕРБ пое риска за правителство на малцинството

От многото приказки и политически заклинания по време на първия парламентарен ден стана ясно едно: че ГЕРБ наистина се кани да управлява самостоятелно, без да сключва споразумения с други партии – като същевременно разчита на декларираната вече подкрепа от всички партии, които бяха в опозиция на тройната коалиция по време на предишния мандат. Публично изразената от лидера на партията Цветан Цветанов позиция предполага реализацията на „един нов тип управление”, което се гради не върху коалиционни договорки, в чиято основа лежат резпределение на министерски постове и властови ресурси, а върху подкрепата за определен тип политика, отговорностите за чието провеждане се поемат изключително от спечелилата изборите партия.

"Това, което искаме да постигнем, е сътрудничество и подкрепа на принципна политическа основа, а не коалиционно договаряне на постове срещу парламентарна подкрепа" – заяви Цветанов. На пръв поглед тази концепция изцяло съвпада с намерението на Синята коалиция да подкрепи правителството „без условия” и без да иска министерски постове. В действителност обаче не се оказа така – и Иван Костов дефинира недоволството на сините с думите: "Никой не носи отговорност за политика, в чието изработване не е участвал".

Проблемът е, че в случая не става дума за изработване на политика. Такова несъмнено ще има – тъй като преди да обяви състава на новото правителство, ГЕРБ ще проведе консултации с всички политически сили извън БСП и ДПС – и ще им предложи да подпишат специален меморандум, свързан именно с политиките, които то смята да провежда.

При това Бойко Борисов даде да се разбере, че е склонен да преговаря и за състава на кабинета – ако му бъдат направени предложения за експерти, способни да се справят с управлението в условия на криза. Това, което безпокои Синята коалиция, е свързано по-скоро с акта на пренебрежение, проявен чрез отказа от сключване на коалиционно споразумение между ГЕРБ и неговите партньори от ЕНП. Чрез този отказ сините биват приравнени с „Атака” и РЗС – а това наистина не е добър знак.

Несъмнено от гледна точка на политическия престиж би било по-добре, ако се сключеше коалиционно споразумение между ГЕРБ и Синята коалиция, а с РЗС и „Атака” бъде договаряна подкрепа във всички случаи, в които управленските решения съвпадат с техните управленски възгледи. В същото време обаче спазването на дистанция е много по-здравословно политически – особено когато става дума за непредвидим политически субект, който при това ще управлява в условията на криза.

Ако коалиционната формула означава споделяне на отговорността за всички действия на управляващото правителство, включително за непопулярните мерки и практически неизбежните гафове, то свободната подкрепа предполага възможността да отстояваш своя собствена гледна точка – като се разграничаваш от действията на правителството всеки път, когато те не съвпадат с твоята управленска философия. Предполага и възможността да предоговаряш периодично своята подкрепа – и да използваш властовите лостове, пораждащи се от перспективата да я оттеглиш.

Предложената от ГЕРБ формула съвсем не е контрапродуктивна на намерението на десните да бъдат договаряни политики, а не властови позиции. Именно възможността парламентарната подкрепа да бъде оттеглена всеки момент е силния коз, който би позволил да се настоява върху провеждането на определени принципи на управление. Този тип подкрепа не отнема, а напротив – засилва възможността десницата да играе ролята на коректив при управлението на ГЕРБ.

Опасенията, че при такава формула позициите на Синята коалиция биха могли да бъдат систематично пренебрегвани, като се разчита на гласовете на РЗС и „Атака”, просто не са сериозен аргумент. Ако ГЕРБ изпитва такава антипатия към своите партньори от ЕНП, е редно първо те да се запитат какво правят в неговата компания, и второ да си представят, че ако ножът опре да кокала, Бойко Борисов преспокойно би могъл да сключи коалиционно споразумение с някоя от тези две партии – независимо от всички възражения на европейската десница.

Ако става дума за разпределение на властови ресурси, необходимостта от сключване на коалиционно споразумение би било по условие доминиращия елемент в предстоящите преговори. Ако става дума за договаряне на политики обаче, по-голямата степен на необвързаност дава известни предимства, които биха могли да бъдат използвани.

Едно от тях е очевидно: сключването на коалиционен договор между ГЕРБ и Синята коалиция би отпратило в кратки срокове РЗС и „Атака” в лагера на опозицията. Без него – поне на първо време и по определени въпроси, правителството би могло да разчита на подкрепата на 162 гласа – мнозниство, достатъчно и за промени в Конституцията. И със сигурност има поне един казус, по който тъй разнородни по нрав и политически възгледи формации биха могли да намерят консунсус – търсенето на отговорност от досега управлявалите. А това е шанс, който не би трябвало да бъде изпускан.