Свободата днес и тук 22 Юни 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Лъжа и свинство царят в… Полша?

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Милен Радев, http://de-zorata.de

 

Не минава ден да не попадна из интернет на уникални документи, които разтърсват, въодушевяват или смазват и които във всички случаи е жалко да останат само за лично или за ползване на тесен кръг от близки.

Интересите ми се въртят главно около свидетелства за силата на човешкия дух, за съпротивата срещу тиранията, за стремежа към духовна и физическа свобода.

Гаврата с човешкото достойнство и хипнотизирането на здравия разум, които са специалитет на днешната публична среда, и на Запад, и на Изток са също сред темите, по които се старая да събирам информация, да тегля поука и търся повод за по-далечни размишления.

Така днес попаднах на един видеодокумент от проява, свързана със събития, които ни изумиха преди почти вече три години и които не би трябвало да ни дават мира и до днес със своята чудовищна немислимост.

Става дума за траурния концерт във Варшава на 10 април 2011 в памет на убитите година преди това в Русия 96 полски пътници, отиващи да полагат венци на лобното място на своите сънародници – офицери през 1940 г.

Привеждам тук любителския видеозапис от YouTube – откъс с участието на големия полски политически сатирик и поет, легендарно име още от 60-те години -  Ян Пиетжак.

Някой ще каже „абе какво ни засяга нас някакъв си поляк и някакви си полски вътрешни драми, я дай по-добре да мислим, какво да правим на референдума или как да отнемем на Пайнера субсидията!“

Ще каже и ще сгреши.

Струва ми се, че темите, по които говори и пее с неподражаема страст и истинско полско благородно възмущение от ролята, в която отново вкарват страната му, Ян Пиетжак са пряко свързани и с българската съдба.

Заменете името „Полша“ в констатациите му за лъжата и за свинството, в които той вижда потопена страната си, с името „България“ и ще разберете, какво имам предвид…

. .

В началото (от мин. 0:50) Ян Пиетжак съобщава, че ще изпее първо една песен, която е написал в най-страшните години на Военното положение, през 1982 г., когато в Полша обединените сили на Варшавския договор се бореха с човешката любов, с морето от цветя и с преклонението на хората пред големия кръст, издигнат във Варшава за спомен на посещението на папа Йоан Павел Втори.

И Пиетжак продължава: (от мин. 01:49)

„…В най-страшните си сънища не можех да допусна, че в свободна Полша, в условията на възстановената след много години независимост ще се повтори подобна срамна ситуация! Че ще се стигне до това, правителството да не ни позволява да изразим нашите чувства, нашето признание и любов, да полагаме венци и цветя пред този кръст в памет на загиналите! Защото се оказва, че това пречело на правителството да работи!…

Какво става в тази страна, бе хора!!… Това е ненормална ситуация, уважаеми приятели! Не за такава Полша мечтахме когато пеехме по времето на комунягите „Нека Полша бъде Полша!“ Тя трябваше да стане нормална държава, може би и не кой знае колко богата, не кой знае колко умна, но държава на честните хора, на истинските поляци!…

А не това свинство, което днес ни заобикаля от сутринта до вечерта!!! …Защо трябва да живеем, потънали в тази лъжа! Нека не го позволяваме, това все пак е нашата страна!…“

По-нататък Ян Пиетжак разказва за приликите, които за жалост установява между онази държава от 1982 г., когато е написал песента „Нелегалните цветя, забраненият кръст“ и днешната и призовава хилядите на Дворцовия площад да не се отказват да променят нещата, защото „ние сме силни! защото знаем какво значи полската чест и мисъл!“

След тази песен, съпроводена от авторовата китара, (от мин. 07:30) Ян Пиетжак разказва за сътворяването на следващата „Балада за Смоленск“ – той си спомня уличните певци от времето на своята младост, обикалящи задните дворове и с баладите си, разказващи на хората какво се е случило и какво ги е развълнувало у дома и по света. В този стил е и следващото потресаващо по своята сила изпълнение на Ян Пиетжак (от мин. 07:58).

Превеждам баладата спонтанно, без художествени претенции. Смятам, че особено в днешното наше обезверено българско всекидневие, изправени пред неимоверния открит и подмолен руски натиск за буквално превземане не само на днешния ден, но и за обричане на безпросветно московско съществуване бъдещето на България е важно да се чуят, прочетат и разберат и слова и страстни отдадености като тези, които ни демонстрира тук почитаният и уважаван от честна Полша пан Ян. Който разбира се – и това едва ли може да учуди – е блокиран от участие във всички официални електронни медийни канали там.

На десети април, две хиляди и десета…

(Балада за заден двор, пее се вкупом на традиционна мелодия)

През април две хиляди и десета
Трагедия сполетя полския народ
Стовари се от небето самолетът с президента
На земя нечовешка, на земя проклета
В него бяха заедно почти сто поляка
Долитаха с венци за гробовете на сънародници
Дето лежат в Катинския лес под брезите
Защото ги изтреби онзи бандит Сталин
Венци бяха положени огромно множество
Само делегацията така и не се появи …
Над Полша надвисна дългата сянка на скръбта …
След първия Катин, вече имаме и втори
Хората се стекоха към президентския дворец
Положиха цветя, запалиха свещици
И кръст издигнаха в сърдечната си нужда
Та да ги чуе Бог горе в небесата
На тоз кръст се нахвърли банда хулиганска
Устройваха скандали, замеряха с яйца
Долните варвари наклепаха с кал
Онези, които се молеха там за жертвите на престъплението
Какво става тук, Боже мили?
Кой забърква главите, кой подставя крак?
Кой не ни дава да живеем на нашата полска земя?
Както ни харесва и както сами решим?
Президентът единствен
Който познаваше тези въпроси и не ги забравяше
Но ето, че него вече го няма, защото пречеше някому
Който се разпорежда по чужбински в нашия дом
Уличната балада вече е към края…
Все още не знаем истината, затова баладата свършва без поука
Всеки сам трябва да си допее заключението
От това зависи, каква ще е съдбата на Полша!

Накрая (от мин. 12:45) Ян Пиетжак изпълнява прославения от десетилетия свой химн на „Солидарност“ – „Нека Полша бъде Полша!“…



 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional