Какво ни попречи да чуем атентаторът

“…функционална ефективност в обслужването на гражданското общество…” Следват писъци от залата и вече всички знаем какво последва. Ако е имало някакви цели зад този атентат, то една от тях е очевидна – да не обсъждаме политическите новини от конференцията. Затова в следващите редове ще забравя за нападателя и ще обърна внимание на речта, която си струва да бъде четена внимателно.

Ахмед Доган постави диагноза на държавата и предложи решение. Всъщност това се очаква от всички политици.

“Няма нищо по-значимо от възстановяването на демокрацията”, каза той преди да допълни, че това трябва да стане “дори и с цената на непризнаване на изборните резултати”. Това е заявка за битка, не е оттегляне.

Според Ахмед Доган, приоритетите са свобода за гражданите и за бизнеса и развитие на зелената икономика. Кой нормален човек не би се подписал под тези приоритети! Необходимата забележка тук е, че Ахмед Доган беше 8 последователни години във властта от 2001 до 2009 година.

Оценката му за днешното управление обаче е убийствена: държавата е “полицейска диктатура”, властта е “обсебена от идентифицирани летящи обекти от подземния свят”, Бойко Борисов е наречен “диктатор, герой-спасител, суетен, арогантен, но в същото време неуверен и страхлив”. Посланието е ясно, виновникът е един – Бойко Борисов, а не ГЕРБ. Почти като условие за бъдеща коалиция…

Овладяването на медиите също е част от диагнозата. Доган предупреждава как “колаборацията на МВР и част от медиите на страната може да подмени демокрацията с авторитарна диктатура”. Необходимото уточнение тук е, че човекът, който изкупува медии в услуга на властта, е депутат от ДПС и че тази схема беше задвижена именно по време на предишното правителство с мандата на движението.

Следващият параграф има нужда да бъде цитиран в цялост: “Твърде много са случаите, когато, щом една значима фирма се появи на хоризонта с реални инвестиционни намерения, веднага се образува опашка от директората на героя-спасител, “плачеща” за формално участие или пък направо с намерения за изземване на бизнеса”.

Разбира се, че и този път имаше изречения, които карат 99% от делегатите в залата да се почесват неразбиращо по главите, но въпреки тях диагнозата, която Ахмед Доган поставя на България и на Европа, е точна. Правилните думи, но от грешния човек. И вече почетният пожизнен лидер на ДПС добре е осъзнал това. На всяка реплика, изречена от Доган, има какво да му се припомни от неговата биография.

Това е и ролята на новия председател Лютви Местан – говори гладко, не е толкова ярка фигура, по-трудно е да го репликираш за миналото. Е, може и той да е агент на ДС, но все пак не се казва Ахмед Доган. В същото време Шефът (както винаги активистите на ДПС са наричали лидера си) остава там: ”ДПС е другото мое Аз, затова няма къде и как да избягам от него. И не искам”. Така Ахмед Доган си тръгва, за да се върне отново. Във властта, разбира се.

П.П. И още три пропуснати новини: Доган призна, че правителството на Турция не му симпатизира и дори нарече турския премиер Ердоган “колега на нашия герой-спасител”; определи делото срещу имамите в Пазарджик като “произвол на държавата спрямо правата и свободите на гражданите й; призова европейските либерали да изработят “статут на европейско малцинство”.