Меморандумът на ГЕРБ

Лидерите на Синята коалиция не постигнаха сключване на коалиционен договор с ГЕРБ и не получиха министерски кресла в бъдещото дясно правителство, както очевидно се надяваха до последния момент. Получиха меморандум. По-точно казано: условия, които партията на Бойко Борисов поставя като база за политическо сътрудничество в рамките на настоящия парламентарен мандат. Деветте точки на меморандума са следните:

1. Ревизия на последните решения на правителството на Сергей Станишев в първия месец на работа на новото правителство. Преглед и оценка за дейността по време на целия мандат на управление в рамките на 6 месеца от неговото начало. Оценката на тези решения ще се даде на базата на целесъобразност и съответствие с националните интереси.

2. Разследване на практиките на управление на предишни правителства и подвеждане под отговорност при всеки установен от разследващите органи случай.

3. Гарантиране стабилността на политическата система чрез промяна в изборното законодателство - нов и общ за всички типове избори избирателен кодекс, промени в закона за политическите партии и закон за пряко допитване до народа.

4. Реализиране на бързи анти-кризисни мерки чрез актуализация на бюджета, икономически решения на правителството, промени в законодателството, които гарантират тяхното реализиране и др.

5. Подготовка и въвеждане на мерки за бързото размразяване на спрените средства от европейските фондове и за оптимизиране на процеса на тяхното усвояване както в 41-то НС, така и в европейския парламент.

6. Промени в структурата и дейността на НС, които да оптимизират неговата административна и организационна структура. Мерки за преодоляване на предишни негативни практики и връщане на доверието в българския парламент и парламентарната демокрация.

7. Промяна в структурата на МС и административното оптимизиране с оглед на актуалната икономическа ситуация и на целта за реализиране на добро управление на различните нива на държавната власт.

8. Изработване на Програмата за управление на правителството в сътрудничество с политическите партньори и гражданските организации.

9. Обсъждане на необходимите промени в Конституцията на ниво парламентарни работни комисии при гарантирано участие на граждански организации.

На базата на тези девет точки се предлага политическо сътрудничество между подкрепящите правителството партии и коалиции, което има следните параметри:

1. Политическо сътрудничество за съвместни законодателни и политически инициативи между политическите партньори.

2. Взаимна парламентарна и политическа подкрепа за политически инициативи, парламентарни решения, законодателни предложения и решения на правителството.

3. Съставяне на политически консултативни групи по уточняване на приоритетите на правителството и разработване на управленската му програма.

4. Участие на партньорите в експертните комисии по общи политики и актуални проблеми на правителствено и парламентарно ниво.

5. Разпределение на ръководството на постоянните парламентарни комисии, съобразено с приоритетите на управлението и за гарантиране демократичността и прозрачността на парламентарната дейност.

Няма как да не направи впечатление различният начин, по който Синята коалиция, „Атака” и РЗС приеха този документ, който де факто изисква от тях безрезервна подкрепа за правителство, в което те не участват – и чиято конкретна програма е все още неясна. Волен Сидеров директно заяви, че неговата партия ще подпише меморандума. Яне Янев изрази някои резерви към текста, но пък даде максимално възможния политически аванс на Бойко Борисов с изявлението, че ГЕРБ може да счита, че има не 116, а 126 депутата в парламента.

За разлика от тях лидерите на Синята коалиция изразиха недвусмислено своята изненада и разочарование от решението на ГЕРБ. "Не може с един документ ГЕРБ да получи доверие априори за 4 г." – предупреди Иван Костов. Димо Гяуров пък подчерта, че сините са очаквали много повече, нарече мемобандумът „бланкетен” и изрази резервите си към неговото съдържание с думите: . "Трябва да е ясно кой какво ще прави и в какви срокове - затова от ГЕРБ трябва да представят ясна програма, а ние до момента не сме видели такава". В крайна сметка Синята коалиция си даде срок до петък за предложения към текста на меморандума и решение дали да бъде подписан.

Тази реакция обаче прозвуча наивно, ако не и глуповато. Изненадата от решението на ГЕРБ е очевидно престорена: решението в полза правителство на малцинството бе известно дни преди това. Също толкова очевидно е, че меморандумът ще бъде подкрепен – тъй като де факто съдържа основните принципни изисквания на сините за едно бъдещо коалиционно сътрудничество – и тъй като отказът от парламентарна подкрепа би бил непростим именно за десните избиратели – и би се изтълкувал като решение в полза на БСП и ДПС; с други думи – като предателство.

Лидерите на Синята коалиция искаха законен брак с ГЕРБ и не го получиха. Сега трябва да се съгласят на безбрачно политическо съжителство – при това в условията на промискуитет. Могат дълго да обяснават как това не е добрата формула, как така не се прави между партньори в ЕНП и в условия на криза; или че е унизително да предлагат на техните експерти постове на зам. министри, защото – както безцеремонно се изрази Бойко Борисов – това не е „Плод-зеленчук”.

Че е унизително – унизително е – но се пита на какво се дължи тогава съгласието на Евдокия Манева да заеме такъв пост? И всичките тези обяснения няма как да не прозвучат като жалби на политически прецакания – най-малкото защото е глупаво ГЕРБ да бъде обвняван в лекомислие или наивност; точно напротив – решението за правителство на малцинството е и логично, и обосновано – ако не от гледна точка на чистотата на десните принципи, то от гледна точка на политическата целесъобразност.

Бойко Борисов имаше възможността да избира между 131 сигурни гласа и 162 рискови. Избра второто – тъй като си даваше сметка, че поне през първите шест месеца на тази подкрепа наистина може да се разчита – и че тя би му дала възможността да лавира – примерно като прокарва едни не толкова десни решения с гласовете на „Атака”, и едни прекалено десни за нейните депутати – с гласовете на Синята коалиция. Тази възможност разширява неговия политически хоризонт и му оставя поле за маневриране – трудно бихме могли да си представим, че политик с неговия манталитет ще пропусне тази възможност.

Разбира се, със сигурност ще се стигне до ситуация, в която подкрепящите го ще бъдат вкупом недоволни от ролята си на политически миманс – и ще поискат реално участие в управлението. Тогава Бойко Борисов би могъл да се съгласи и да направи генерален ремонт на кабинета; би могъл и героически да откаже и да изчака да го свалят, а след това при първото раздаване на мандата да договори коалиция с една от партиите – и най-вероятно – именно със Синята коалиция. И в двата случая този акт ще бъде като клапан за изпускане на политическото напрежение, неизбежно натрупвано в условията на криза – като може би именно тази промяна на управленската формула му даде възможност да довърши успешно мандата си.

Ако, разбира се, изобщо има такива намерения – и не му хрумне да се отърве от горещия картоф, като се впусне в бетка за президентското кресло. И ако не направи радикални глупости още в началото на мандата. И най-сетне – ако наистина запомни добре точките в собствения си меморандум. Иван Костов е прав: думата меморандум означава паметна бележка. Сиреч нещо, което трябва да бъде помнено и припомняно. И вместо да се вайкат над политическата несговорчивост на ГЕРБ, най-добре би било сините политици да се заемат именно с това – с припомнянето.