За Ромео от клона и Жулиета с балкона

В България има само един въпрос, по който съществува обществен консенсус или поне примирие - чалгата. Твърдият й електорат (мнозинството) се чувства комфортно необезпокояван да си я слуша, а противниците й (малцинството) се задоволяват с мълчаливо презрение. Двата лагера обаче рядко влизат в челен сблъсък, поради широката душа и небрежната арогантност на представителите на първия и аристократичната погснуса на представителите на втория. Тези дни обаче се появиха няколко повода войната за и против чалгата да се разгори с пълна сила. Първо, Етичната комисия към Националния съвет по саморегулация се произнесе, че рекламата на сиреноподобния продукт «Булка» трябва да бъде спряна, защото нарушава етичните правила в рекламата. После стана ясно, че фирма Пайнер ще получи 2 милиона лева финансиране по програма «Конкурентоспособност».

Реакциите и по двата повода бяха крайни - от пълно одобрение до абсолютно несъгласие. Това, което истински ме изненада, обаче, бяха опитите за реабилитация на чалгата от субкултура на прехода до новата популярна култура, символ на изкуството отдолу нагоре, бликащо от живия живот и успешен бизнес модел. Мнозина дори се изказаха в защита на свободата да имаш лош вкус, защото другото било цензура и морална полиция. Аз обаче смятам, че чалгата е не просто лош музикален вкус, а вредно социално явление. И да, ако държавата забрани чалгата, би било проблем, но ако обществото само я отхвърли? Адано, ама надали.

“...Не е тайна, че в България е налице култура или социална нагласа към типа музика „поп-фолк“, а както често се случва музиката култивира социално поведение и дори социални прослойки.”

„...Обществото иска и създава такава музика, при което текстовете на някои от „чалга“ песните биха се квалифицирали като наистина вулгарни, облеклото на участниците в клиповете е напълно оскъдно и културата на общуване просто липсва. Но тази музика тези предавания и тази субкултура (освен, ако не е станала доминантна такава) не е обект на забрана или на спиране на предавания или телевизии, дори напротив, в Коледните празнични дни най–голямата търговска ефирна телевизия излъчва  концерт на най-изявените представители на тази музика. Всички медии толерират представители на тази музика, но въпреки това никой не ги забранява.”

„...Трябва да се приеме, че поп-фолка, „чалгата“ и т.н. са станали част от обществото и е налице тенденцията да се толерират, а не цензурират.”

С тези аргументи „Фикосота синтез” защитава рекламата на имитиращия сирене продукт „Булка”, която според решението на Етичната комисия към Националния съвет по саморегулация* нарушава етичните правила в рекламата и трябва да бъде спряна. Ако все още не сте се сетили, става дума за Жулиета с „балкона” и батко Ромео, дето сякаш е „паднал от клона”.  Всъщност, твърдят авторите на идеята, образът на съблазнителната Жулиета е вдъхновен от филма „Ромео и Жулиета“ от 1968 г. „на италианския режисьор Франко Зафелини” (който всъщност е Дзефирели, ама да не издребняваме).

Защото става дума за друго. Приемаме ли аргумента, че обществото иска чалгата, включително съмнението, че тази субкултура вече е станала доминантна? Тоест, предвид голямата си популярност и масовост, чалгата е култура, а „Тоска” и „Деветата симфония” вече са със статут на субкултура на едно оредяващо малцинство. Още повече, че тази публика вече не представлява обществения елит, потребяващ и символизиращ „високата култура”. Напротив, това е един маргинален кръг от хора, все по-изолиран от обществените процеси, за сметка на войнстващият и лаком за влияние и власт чалга-елит. Ромео и Жулиета вече не са символ на висшата любов и висшата литература. А на безпардонната, агресивна и вулгарна доминация на чалга културата. И ако отричаме този факт, значи обитаваме една паралелна реалност и слушайки Бетовен на спуснати пердета, игнорираме света зад прозореца.

Но дори да се съгласим с тези аргументи, все пак имаме избор: да си пуснем Бетовен (и пердетата) или да не сме съгласни с тях. Аз избирам да не съм съгласна. И не защото изпитвам предвзета (префърцунена, както написа тези дни Валери Найденов) погнуса от навирането на силиконови гърди в очите на зрителите (сред които и децата ни). А защото, както отбелязват и авторите на рекламата „музиката култивира социално поведение и дори социални прослойки.” Тоест, почитателите на тази музика не просто си я слушат по купоните в Студентски град и танцуват по масите в луксозните чалга клубове- те работят, възпитават деца, гласуват.

А какво социално поведение култивира чалгата? Тя прославя лесното и бързото- лесните пари, лесните момичета, бързите коли, бързите свалки. Тя самата е лесна, затова е и толкова популярна - по-лесно е да щракаш с пръсти и да пееш „чака-рака”, отколкото да слушаш Рахманинов. По-лесно е да вярваш, че истината е в парите, отколкото в труда. По-лесно е да спечелиш с голи гърди, отколкото с акъл. Чалгата е културата на лесното, а кой обича да му е трудно?

А ако слезем надолу става още по-страшно. Защото чалгата не работи на ниво ценности и морал, тя безочливо ги игнорира и дори иронизира, като атакува на най-ниското ниво - комплексите. Помните ли култовия рефрен „К`ъв си ти бе, немаш никакви комплекси!”? Кой не иска да вярва в това? А чалгата е доста убедителна. Тя не иска от човека да бъде нещо повече, да постигне нещо повече, напротив, убеждава го, че е пич, мъжага до последния бицепс, който просто трябва да зарови лице в топлата (майчина) гръд, за да се почувства отново сигурен. А ако се усъмни дори и за миг в мъжествеността си, просто трябва да си купи голяма и скъпа кола (в една любима моя книга бащата учи сина си, че ако не е два метра висок, трябва да е два метра умен, но това е друга история). Или да заеме висок държавен или обществен пост, дори и без диплома (даже задължително без, образованието е за мухльовците).

Чалгата връща човека в удобното кърмаческо битие на търсенето на удоволствие без отговорност. Тя поощрява инфантилизма във всяко отношение като елиминира с лека ръка свръх аз-а, с неговите префърцунени и досадни морални норми. И ако да продаваш „сирене” чрез разголена гръд е, макар и вулгарно, доста елементарно, политическите послания, които използват същия механизъм на въздействие са доста по-опасни. Какво по-лесно за продаване на едно комплексирано, инфантилно и безкритично общество от архетипа на силната бащина (управленска) ръка? Това общество не иска да поема отговорност, не иска да взима решения, не иска да порасне. То иска да яде, да пие, да се весели безгрижно под благосклонния поглед на строгия, но справедлив бащица-управник. Ваенето на този образ чалгата е оставила на журналистите, но разликата може би е само в количеството силикон, иначе моделът е същия, както и крайният резултат. 

Дали само чалгата е причината да се превърнем в общество от примитиви? Едва ли. Дали чалга културата спомогна примитивите да се превърнат от маргинален типаж, обект на присмех в шоупрограмите, в събирателен образ на новия бизнесмен, политик, силен на деня? Със сигурност. Дали ако медиите не бяха подменили значението на силикона, за да го превърнат от символ на новите технологии в символ на социалния успех по метода „едни гърди напред” сега щяхме да коментираме как 18 годишни девойки получават нови гърди като подарък за бала? Може би не. Просто няколко надарени момичета все още щяха да си пеят по масите в „Кошарите”.

И не, не призовавам да се забрани чалгата (или лошия вкус), макар на моменти силно да се изкушавам. Но веднъж отворена, от тази кутия на Пандора ще изкочат много по-страшни твари от силиконовите чалгаджийки. Представете си как забраняват политическите вицове като проява на лош вкус. Точно това би искал бащата-управник - тотален контрол. Затова да оставим законите настрана и да се върнем към морала, към вътрешното си чувство за добро и зло, за правилно и грешно. Защото има неща в тоя живот, с които всеки от нас лично трябва да се заеме, ако иска да се случат. 

Мина времето на аристократичното презрение и слушането на Бетовен зад спуснатите пердета. Вече не става дума дали искаме на първи януари да слушаме Виенската филхармония или концерт на звездите на Пайнер. Залогът е по-голям – в какво общество искаме да живеят децата ни. Съпротивата срещу чалга музиката, чалга културата, чалга модата, чалга мисленето и чалга поведението е дело на самите нас, давещите се. Осъзнаването на това е първата стъпка към промяната. Защото осъзнаването е първият признак за порастването и следователно- първият враг на чалга културата. Колкото повече се осъзнаваме, толкова повече ще я обезкръвяваме. Защото нали помните, не става дума просто за музика, а за манталитет; не става дума просто за силиконови гърди, а за диктатура на посредствеността. И не, не е префърцунено да мразиш чалгата. Префърцунено е да се преструваш, че става дума просто за лош вкус. Аз не искам да ме управляват Ромеовците, паднали от клона и Жулиетите с големите балкони. А вие?

……….

* Националният съвет за саморегулация (НСС) е сдружение с нестопанска цел в обществена полза, учредено от Българската асоциация на рекламодателите, Българска асоциация на комуникационните агенции и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори. Членове на НСС са представители на рекламната индустрия: рекламодатели, рекламни агенции, медии, рекламни специалисти и др.