Три препятствия пред Европа

Отминалата година притъпи най-острата фаза на еврокризата и напрежението през последните й месеци видимо спадна. Дългоочакваното спокойствие се отрази на дебатите върху следващата финансова рамка и те спокойно бяха оставени за началото на 2013 година. Ангела Меркел все още изглежда в контрол на политическата ситуация в Германия, най-лошия сценарий на изборите в Холандия се размина, а британските маневри засега не носят непосредствена заплаха. Въобще като цяло тази година изглежда направо спокойна на фона на отминалите. Над това затишие обаче като дамоклев меч стоят поне три по-дългосрочни препятствия пред Европа, които същински ще определят какво се случва оттук нататък.

A New Deal

Постигането на съгласие по нов договор за Европа е най-сложния ребус. Тук не става дума просто за нов правен инструмент, а за общо виждане как „стария континент“ ще се развива оттук нататък. Голямата неизречена дума в това отношение продължава да бъде „трансферен съюз“, който не просто преразпределя еврофондове от по-богати към по-бедни, а гарантира институционално и финансово цялостното развитие на периферията. Актуалната формула тук е пари срещу реформи / правила. Това е логиката зад новия европейски спасителен фонд, както и зад програмата за купуване на дълг от страна на Европейската централна банка. За страните донори организацията не може тихомълком да се превърне в трансферен съюз най-малкото защото техните избиратели няма да го приемат лесно и трябва да бъдат убедени. Затова все по-често тези правителства правят изчисления колко ще им струва юга в бъдеще, колкото и проблематично да е подобно изчисление. Например в Холандия държавните чиновници вече изчислиха, че това начинание може да погълне около 3% от БВП на страната и срещу него трябва да се изисква. В Германия пък и политици и граждани отлично познават тази кутия на Пандора от интегрирането на източните провинции след 1990 година. Отвъд цифрите обаче лежи още по-сложната задача политиците да получат одобрение за по-глобалната роля на съюза. Без приемливо обяснение защо и с какво ЕС носи добавена стойност за гражданите трайно политическо решение на сегашната криза няма как да се случи.

Северняшка инсталация

Следващото голямо препятствие идва от опита на ЕС да легитимира и инсталира един конкретен модел на икономическо развитие – германско-северния. Идеята тук е, че за да оцелее, съюзът трябва да приеме общите характеристики на тези европейски държави, които се справят добре с глобализацията. Това е без прецедент, защото досега имаше консенсус по либералната идея за единните пространства и монетарната дисциплина (критериите от Маастрихт), но нямаше „one model fits all“ подход по отношение на отделните икономики. Държавите по периферията може и да са моментно слаби, за да се противопоставят на този процес в настоящето, но острата асиметрия, която възниква предвещава дълги спорове. Нещо повече, част от членките – донори въобще не са склонни да вървят напред, ако тази инсталация не е в основата на решенията на кризата. Например, холандския Парламент прие през 2011 година специална декларация, с която се обявява против отдаването на повече правомощия и създаването на политически съюз. Германия и Финландия мислят по сходен начин. Острото налагане на северния модел на икономическо управление поставя съюза в нови политически територии и намирането на общо съгласие с обектите на този трансфер няма как да бъде заобиколено.

Игра на ползи и вреди

Изходът от битката за умовете и сърцата на европейските избиратели е също сред най-важните препятствия пред трайното решение на кризата. Балансът между ползи и вреди трябва да бъде направен във всяко общество, макар през последните години илюстрирането на вторите да става по-лесно от това на първите. Това например е видимо в дебата за еврото. Може би най-новият играч на този терен е австрийския милиардер Франк Стронах, който създаде нова партия с идеята за връщане на шилинга (към момента с подкрепа от около 8-9%). Неговото предимство се усилва от лекотата, с която се илюстрира цената на участието в еврозонота. На ниво финанси могат да се изчислят и покажат цифри за това колко е разхода за спасителните планове или да се направят прогнози как тези цифри ще нарастват. На ниво символи той има предимството да изтъква загубата на националната валута и свързаната с нея загуба на суверенитет. Обратно, защитниците на ползите имат далеч по-тежка задача, защото трябва да боравят със системни аргументи: експортни възможности, намален инвестиционен и валутен риск, нови работни места и ползи от единния пазар. Тази асиметрия при илюстрирането създава очевидни предимства за критичния лагер и изисква креативност от защитниците на съюза. Без ясна развръзка тук конструкциите на елитите ще останат под постоянните удари на колебаещите се и изплашени техни съграждани.