РЕФЕРЕНДУМ В УСЛОВИЯТА НА ФАСАДНА ДЕМОКРАЦИЯ

На фасадната демокрация и средствата са фасадни. В това число – и референдумите.

Нека първо обясним що е фасадна демокрация. Това е обществена система, която отвън изглежда досущ като демокрация, а отвътре – не съвсем.

Има много причини за съществуването й, а коренът на всичките е един. Такава демокрация се получава, когато демократичните институции, създадени и израсли в общества с определена ценностна система, се пренесат и присадят в други общества, чиято ценностна система не се покрива с ценностната система на майчините общества.

И тогава се получават интересни ефекти. Както ако поставиш банкомат в Столипиново. Банкоматът е устройство за теглене на пари чрез банкови карти. А на новото място го възприемат като невнимателно оставен от балъци сандък с пари. И се опитват да го ползват по съответен начин.

По същия начин и фасадната демокрация ползва демократичните инструменти. Референдумът, например, е инструмент, с който се взема мнението на избирателите по елементарни, но важни за обществото въпроси. Как ползва българската фасадна демокрация първия в историята й общодържавен референдум? Като средство за предизборна агитация и за затягане на партийните редици.

Погледнете само идиотския въпрос, на който трябва да се отговори с „да” или „не”: „Да развива ли България ядрена енергетика чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?” Какво казвате, ако отговорите на въпроса с „не”? Че сте против ядрената енергетика изобщо? Или, че искате да я развиваме, но без да сторим нови мощности? Как се развива енергетика без нови електроцентрали? Като развиваме теорията ли? Имат ли изобщо полезен ход противниците на ядрената енергетика в този референдум? Не е ясно. Не е и чудно, като припомним къде е измътен въпросът. Не е и важно, защото, както казахме, целта на референдума е далеч от проблемите на енергетиката.

Отделно стои обстоятелството, че въпросът дали да развиваме тази енергетика въобще не трябва да се решава чрез референдум, защото не  е от компетентността на мнозинството.

Трябва да признаем, че манипулаторите на фасадната демокрация пипат ловко. Също като събратята си в Столипиново. Те успяха да ни вкарат в комбинацията си, която при това ще бъде платена с нашите собствени пари. Ако не вземем участие в референдума, ги оставяме да разиграят коня си както искат. Ако вземем – допринасяме за тържеството на принципите на фасадната демокрация. И все пак, човърка ме чувството, че в дългосрочен план губещите ще са те. Защото разнищването на темата „Белене” покрай референдума изкара на бял свят толкова факти и извади толкова кирливи ризи на проекта, че той вече не може да бъде защищаван с доводи като: „искате ли евтин ток?”

При това положение можем да препоръчаме тактика за минимизиране на вредните последствия от този референдум. Следете активността на избирателите към края на изборния ден. Ако тя няма шансове да мине 20%, не гласувайте. Ако е минала, гласувайте с „не". С отвращение.