Всичко се обърка в дома на Облонски, или за хаоса и Бойко Борисов

"Всичко се обърка в дома на Облонски" е може би най-известното второ изречение в световната литература. Не по-малка бъркотия виждаме в току-що отминалото народно гласуване в мандата на ГЕРБ – референдума за атома.

Както често се случва, най-голямото объркване дойде от Бойко Борисов. Да се вгледаме в това негово съждение: "Много съм щастлив от победата на Джокович и за Балканите, и за всички, които гласуваха за спортист на Балканите..."

Голям български спортист е спечелил велика световна титла? Не – премиерът коментира първия референдум от 1971 година насам. Очевидно дава знак, че за него победата на чужд тенисист, в чужда държава и за чужда титла е по-важна от въпроса, по който собственият му народ е бил призован да гласува.

Това обаче

на Бойко Борисов ще му се размине

както се размина цялото негово – и на ГЕРБ – поведение по повод на АЕЦ "Белене". Започна с огромно ДА, когато премиерът твърдеше, че ако не вкараме руския атомен бойлер, ще плащаме 18 пъти по-големи сметки за ток. После ДА-то стана МОЖЕ БИ – всички тръпнеха в очакване на големия западен инвеститор, който се оказа обикновен търчи-лъжи, каквито и тук си имаме в изобилие. После пак стана ДА – когато 76 депутати от ГЕРБ регистрираха инициативен комитет в подкрепа на бойлера. Докато накрая не стана "три пъти НЕ". И – нищо...

Народът прощава премятанията на Борисов, но отмятането на инициативния комитет на ГЕРБ трябваше да доведе до тежък политически скандал. Не доведе, защото към онзи момент ГЕРБ вече бе успял да ликвидира всякаква идея, че в управлението трябва да има процедури, правила, право и институции. Създаването на хаос, при който всичко зависи от премиера, е

тайната на ГЕРБ - неговата сила и слабост едновременно

Засега продължава да е сила и затова Борисов няма да отнесе никакви негативи от това, че все пак загуби референдума. Гласувалите не казаха три пъти НЕ, а ДА – с резултат 3:2 срещу отбора на НЕ-тата. От които пък едва ли и половината бяха привърженици на ГЕРБ, следващи повелята на вожда.

В кашата, забъркана от Борисов, се наместиха всички останали играчи. Всички обявиха резултата за победа освен Иван Костов, който единствен изрече истината – че регистрираната победа на привържениците на АЕЦ "Белене" показва България в позорна светлина, оставяйки я като единствената в Европа страна, в която референдум по повод ядрената енергия не води до отказ от нея. Тази уникалност вече сме я яли – българите единствени, през 1990-а, гласуваха за оставане на комунистите на власт. И си платиха с последващите десетилетия бъркотия.

И все пак кашата не е тотална

Можем да намерим, ако потърсим внимателно, зараждането на тенденции, т.е. на настроения, които ще продължат и занапред. Например разпределението на настроенията по възрастови групи и местоживеене възпроизвежда картата на гласуването за БСП и СДС в първите години на прехода. Тогава образованите млади жители на големите градове и София бяха "сини"; червеният глас доминираше в малките населени места, селата и пенсионерите. Виждаме нещо подобно и днес: колкото по-голям е градът и по-млад гласоподавателят, толкова по-малка е подкрепата за "мирния атом". Бъдещето, ще рече, не е на руските атомни бойлери.

Най-важната тенденция обаче е, че

в 40-те процента НЕ виждаме плахото завръщане на разума

в българския публичен живот. Преди само пет години народът масово щеше да гласува с ДА, както би гласувал за завръщането на "развития социализъм". Засега този разум е като пламъче на току-що запалена свещичка. Може лесно да угасне, ако не го пазим. Това пазене би трябвало да стане основна задача на всички, които претендират за излизане от хаоса, създаден и поддържан от ГЕРБ.

Всеки опит за по-подробен анализ на структурата на вота обаче отново ще констатира просто голяма бъркотия. Само електоратът на БСП показа предсказуемо поведение – 95 процента ДА. При останалите е като в дома на Облонски. Някакви хора, нямащи мнение по въпроса, гласуваха с ДА само и само да зашлевят Борисов. Други, искащи АЕЦ-а, гласуваха с НЕ, защото той им каза да сторят това. С ДА гласуваха привърженици на партии, които официално бяха против или бойкотираха. Сред негласуващите се покриха огромно количество "сини" и "зелени", които отказаха да участват в допитване, което определяха като фарс или манипулация; някаква част от тях си остана по домовете, правейки си сметката (без кръчмаря, разбира се) така да провалят постигането на заветния 20-процентов праг на гласуване.

А истината е, че гласуваха немалко хора – една-трета от реално съществуващите към момента гласоподаватели на територията на България (т.е., като махнем милиона "мъртви души", намиращ се в избирателните списъци). Това прави гласуването значимо, а това пък означава, че то влиза в стратегиите и тактиките, подготвяни от партиите за идващите парламентарни избори.

Поради семплата природа на играчите играта на ГЕРБ е най-очевидна. В близките месеци хората на Борисов ще опаковат референдума като своя победа – както вече каза Цветанов, според когото е станало ясно, че 88 на сто от хората не приемат АЕЦ "Белене". Паралелно с това ще бутат напред седми блок на АЕЦ "Козлодуй", за да не нарушат все още съществуващия (макар изтъняващ) български консенсус в полза на "мирния атом". Паралелно с това ще ползват агитацията си за седми блок като подновен маркер за принадлежност "вдясно", при "Синята коалиция", чието ръководство също е предимно за седми блок.

С което ГЕРБ и евентуално СК ще зададат разделителна линия с БСП. Този ход може да доведе до

сближаване на Бойковите и Костовите формации

което е пълно с опасности и за двете. Опасността обаче основно е за БСП, която рискува, ако влезе в тази игра, да си остане в гетото и така да загуби срещу ГЕРБ – нещо, което в момента изглежда невероятно.

Работата е следната. Единственият трезво и разумно изказал се политик в нощта на референдума освен Костов беше Станишев. Той ясно даде заявка, че иска да откачи партията си от проблема с АЕЦ-а, за да я придвижи към по-големите теми, където може да бие ГЕРБ – законност, развитие, модернизация, производство и пр. Издайническа беше заявката, че БСП е "автентична европейска левица" (т.е. не източноевропейска бивша компартия), както и реверансът към "автентичната десница".

Човекът не за пръв път дава сигнал накъде иска да си води партията. Което обаче никак не е изгодно за проруското крило в БСП, което, ако Станишев успее, ще остане без власт. Интересът на това крило е да държи БСП в положението на руска марионетка и бивша комунистическа партия. Следователно

играта на Руменовците

е същата като на ГЕРБ – да дефинират партията си като партията на АЕЦ "Белене" и така да си останат в червеното гето, та макар да загубят изборите. Очевидно те вече се чувстват победители, ако се съди по говоренето на Румен Овчаров в стила на Рамбо, за "първа кръв". А ако в парламента сглобят коалиция с "Атака", ще загубят подкрепата на ПЕС и така окончателно ще трябва да си останат закачени за Кремъл.

Около този разлом – ГЕРБ и СК вдясно, говорещи за седми блок и американски пари, а БСП вляво, говореща за "Белене", руска техника и България на три морета – ще трябва да се разполагат останалите. И всички те ще потънат в разлома, ако не се съсредоточат в пазенето на плахо замъждукалия разум в политическия живот; ако не успеят да изскочат от тази игра и да заговорят за други,

по-важни неща от атомни бойлери

пък били те и американски.

При този сценарий ще се окаже, че има истински печеливш от референдума – Бойко Борисов. Кашата, която забърка сега, може да го върне на власт на лято. Дълг на всички останали - ако виждат по-далеч от носа си – е да го спрат. Хаосът, създаван от ГЕРБ, е негова сила само тогава, когато останалите съучастват. Ако не – точно този хаос ще се обърне срещу Борисов. Бъркотията не може да бъде основа на обществото, камо ли – на държавата.

Защото в крайна сметка всяка дълго продължила бъркотия се превръща в дома на Облонски: съпругата, сгащила мъжа си с гувернантката, реве в стаята си; съпругът трети ден го няма; камериерът и готвачът напуснали, следвани от останалите обитатели на дома. А накрая някой пада под колелата на влака...