ДЪЛГИТЕ ВАКАНЦИИ МОГАТ ДА ВЗРИВЯТ ДЪРЖАВАТА

                                                                       "Комай ни лъжат тия синковци"

                                                                                               Никола Вапцаров

 В края на януари властта се оказа с по-високи възнаграждения. Ей така, изнивиделица. Чорбаджиите на държавата се опитаха да изиграят дори състоянието учудване. Естествено всичко се оказа пълен и бездарен драмсъстав от най-самодейна проба.

Увеличението е между 252 лв. и 504 лв. Причината била, че "парламентът забравил да гласува замразяване на заплатите". Ти да видиш? До края на 2012 година депутатите получаваха по 2196 лв., а от този месец-все още януари заплатата им е 2448 лв. Росен Плевнелиев вече се подписва срещу 4896 лв. Което за емира на Катар е сума за пуканки, но пък и Плевнелиев нещо със синята кръв и с харемите не го докарва до горепосочения властелин на онази обетована земя.

Явно булка му се е мусела на сумата 4392 лева, която получаваше до декемри миналата кризисна 2012 година.

Бойко Борисов и Цецка Цачева пък получават близо 400 лв. увеличение или 3794 лв. на месец. Заплатите на министрите скачат на 3172 лв. "Не успяхме да гласуваме замразяването заради дългата ваканция, след което започнахме заседания с изключително важни законопроекти", обясни, без да му трепне окото, вдигането на надниците зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ г-н Димитър Главчев. Прочее, някой дали си спомня от народонаселението този субект с каква професия се прехранваше, преди да дойде на „Държавната трапеза”, както пишеха родните класици някога. Според него "сигурно отново ще гласуват замразяване, защото имало политическо решение за това". И какво от това? То толкова идиотски именно политически решения се взеха, че човек забравя името на кученцето на Фидосова, камо ли такива „дреболии”, като заповедтта за началническите изждивения. Които без да ни питат, ги плащаме ние. Да, уважаеми...Точно ние с вас.

Искам да ви припомня една особенно цинична ПР-акция показана от всички телевизори, как Бойко Борисов, пощипва една работничка от Сопот, която му беше изпратила хляб и лук, после той и се накара. После й предложи да продаде пръстените си. Само дето не й даде акъл да иде на някое околовръстно шосе. Тези дни той най-просташки я щипеше по бузите и я убеждаваше, че е оправил положението с нейното финансово положение. Даже пожела да сключат мир. Сключиха за пред камерите. Ама сепаративен. Защото бедната женица, вместо да му отвърти два шамара, взе, че се съгласи с простотиите му. Като че ли Борисов от банката на баща си й даде парите, за да нахрани тя семейството си. Парите, които тя бе изработила и й се полагат по всички Кодекси на труда, закони и други морални и юридически норми. И представете си, пезевенклък пред обективите им правеше бившия бодигард на Тренчев, бившия д-р Тренчев. Казвам бивш, защото е известно, че един лекар, който повече от пет години не упражнява професията си, той губи и титлата. А пазвантинът му, един абсолютен апрокрифен хумункулус, се навираше и той да влезе в „голямата политика”. Той ли пък на какви науки е д-р. Абе, много дълга ваканция на мисълта има в тази територия на глупостите.

Знаем, че само преди десет дни в страната избухна огромно възмущение поради предложението на вицепремиера Симеон Дянков премиерът Борисов да получава 8000 лв. на месец, което прави близо 5000 лева в повече. Дянков предложи тогава същата заплата и за Росен Плевнелиев и Цецка Цачева. Това бе записано в проектозакон на Министерството на финансите на Симеон Дянков. По-късно от правителството обещаха да няма увеличение, което обаче вече е факт. Неоспорим факт. Но ето и още едни факти според НОИ:

„Националният осигурителен институт определи поредния средномесечен осигурителен доход за месец ноември 2012 година в размер на 630.61 лева, а за периода декемри 2011-та, ноеври 2012 е в размер на 615 лева.”

И един личен спемен от вчера. Съпругата ми донесе фиш за заплата от 608 лева, при 18 години стаж като водещ журналист в БНР. Определих понятието, като спомен, защото и сумата за ден е вече спомен. Но както и да е, както пише не Кеворк Кеворкян, а Софроний Врачански. Този израз е лично негов.

И понеже се сетих за Светиня му Софрония, си припомних и един текст от също покойния колега Ярослав Хашек, който е чех и баща на прочутия и храбър войник Швейк. Неговият текст се нарича:

НЕ ЗАВИЖДАЙТЕ!

Имам чувството, че е писан заедно с мойте думички. Прилагам част от него. Макар, че и самия Хашек си е виновен, щото самия той е бил борец за Съветска власт, даже и комендант на неизвестния за мен град Бугулма. Така че хак му е. Но въпреки всичко успоредиците след 100 години са покъртителни.

„...Всяко повишение на заплатите на нашите министри или членове на законодателните институти обикновено има за последица завистливото плетене на хора, които не умеят да мислят логично. Те не могат да разберат думите, които датският министър на вътрешните работи произнесе по случай тържеството във връзка с осем-стотингодишнината от създаването на датската държа­ва:

„Народът ще остане и ще бъде храбър и силен бла­годарение на своите добре хранени министри и членове на законодателните тела.“

Ето така се говори в една страна, където няма за­вист и където държавният бюджет се приема без как­вито и да било разисквания и без всякакви крясъци.

В същото време у нас приемането дори на един за­кон за минимално увеличение на заплатите на наши от­говорни фактори не може да мине без дискусии и за­вистлива критика.

Ако се случи у нас да увеличат заплатата, да кажем, на министъра на финансите със сто хиляди крони годишно, веднага ще се намерят цяла редица разсилни и низши чиновници, както и разни други служители, които веднага ще поискат да се повишат съвършено безсмис­лено и техните заплати, без да обръщат внимание, че републиката преживява тежка финансова криза.

Те твърдят, че всичко е поскъпнало и че няма с какво да издържат семействата си.

Това не е истина. При един скромен, непретенциозен живот никой от нашите държавни чиновници не може да умре от глад, а пък завистническата фраза: „И аз искам безотчетни, както нашият господин министър“, е плод на старанията на различни подстрекатели. Чо­век наистина се учудва, когато чува: „Ако господин ми­нистърът има нужда от безотчетни, за да представя по- добре републиката, защо да не я представяме и ние, ние сме хиляди, целият апарат на ведомството.“

Другаде пък ще чуете: „Господин министърът има вила, господин министърът заминава на летуване със семейството си./.../говорим за това, че във време на всеобща криза не би било възможно всеки един от половиния милион чиновници и държавни служители да си купи или построи вила. Изобщо смешно е да се говори за по­ловин милион вили, когато всички вили са ангажирани и осигурени предварително за господата от министер­ствата и за нашите капиталисти, които представят на­рода ни на световния пазар и пробиват път на нашата валута по целия свят и на които всеки от нас най-искрено би трябвало да пожелае приятна почивка, но нали сме си завистливи!

Неотдавна чух един гражданин да говори: „И аз знам да се возя с лека кола, но като нямам пари дори за трамвай, какво да правя?“ Искаше ми се да му от­говоря: „Че върви тогава пеша бе, завистнико такъв. Като нямаш пари за трамвай, няма какво да се чудиш, че не ти стигат за лека кола./.../ ако ние  изкореним от сърцата си отровата на завистта, зависи днес нормализирането на вътрешното ни положение./.../

Любезни приятелю, ето че чрез вашата уста отново се обажда за­вистта. Вие сте портиер, а онзи там е министър. Да не би да искате министърът да стане портиер, а портиерът министър? Та тогава хората ще ви завиждат още по­вече, повече дори, отколкото вие самият завиждате на министъра./.../

Ние бихме желали широките слоеве на народа да разберат най-сетне, че завистта е причина за отслабване на народното единство, завистта е причина и за това, че международното «положение на нашата република става по-нестабилно.

Ако работникът завижда на своя работодател, че по­следният живее много по-охолно от него, ако годишният приход на работника не се увеличава дори с една десета от това, което работодателят му похарчва за един ден, нима може да се каже, че завистта на работника е уместна, че той постъпва правилно?

Не, разбира се, че не! В сърцето на всеки работник трябва да има нещо по-възвишено от завистта. А имен­но: радостта от труда. Работникът не трябва да бъде зависим от заплатата си, той трябва да бъде идеа­лист. Неговият идеал не бива да бъде борбата за пре­зрения грош, неговият идеал трябва да бъде: „Удоволствието от труда“. Работни­кът трябва да напусне досегашния си погрешен път на живот и да потърси в труда перпетуум мобиле на своя живот, без да обръща внимание на мизерията и на трудностите в живота.

Ние вече имахме случай да изтъкнем това, че само чистата радост от труда е тази, при която човек забравя мизе­рията си и тежестите на живота, но също така и пре­красното чувство, което изпитва малкият, потиснат чо­век, когато пролетно време излезе на свобода вън сред цъфтящата природа.

Да вдъхваш аромата на цветенцата, на тревите, на цъфтящите дървета, глухарчетата, паричките — това прогонва завистта от сърцето на човека, от душата на клетия пролетарий. Той чувствува, че този аромат го засища, и го занася и вкъщи, на семейството си, във вид на роена китка от полски и горски цветя, с която наси­ща близките си.

Ето какво трябва да помнят най-завистливите от за­вистниците, безработните, а нашите социални органи би трябвало да организират разходки из околностите на фабричните градове, където безработните ще могат да се насладят на аромата на цветята и песните на пти­ците, на бълбукането на бистрите поточета и шумолене­то на гората.

Ето какво трябва да помнят и лидерите на социалис­тическите партии, на които не е лошо да се препоръча по-малко да говорят за политика и да помислят дали не е по-добре да организират курсове по ботаника, на които да изнасят лекции за красотата на природата. Повече от сигурно е, че като се комбинират природните красоти с чистата радост от труда, ще изчезне и завист­та у широките маси на чешкия народ и че нашата ре­публика с подобни излети в природата ще излезе на едно от първите места в целия свят.”

Ето това е рекъл Ярослав Хашек. Аз какво мога повече да добавя след тази вековна защита. Нищо, освен още по-дълги парламентарни и всякакви ваканции. Повече воаяжи и продажба на пръстени и златни коронки, докато съвсем станем беззъби и като на току-що отминалия референдум хората да гледат не като на висша форма на демокрация, а като на учение по „Гражданска отбрана”. Кмет спирал електричеството, ако не гласуваш за Станишев. Друг пък негов колега обещал да прекъсне канализацията. Жена със спрян заради неплащане от години ток гласувала за „Светла България”, а баба пред телевизора се изтъпани и рече че гласува за БСП.

Абе, дали да не закрием държавата докато се научим как да живеем. После ще му мислим. Прочее, кой плаща сметките за консумативите на изброените първенци по национални заплати? Нали УБО вече не съществува? Защото съм повече от сигурен, че нито Фидосова, нито Цачева, хеле пък Борисов отиват на касата на съответния монополист. А благините не спират. От там и тяхната увереност в бъдещето. А на мен на третия ден след авантата електричество ми режат жиците.

Добре че поне се разделихме с шефа на ДКВР и самотния специалист по пирамидите от Видин. Така е, татко му разбираше от Комсомол и финансови пирамиди, синчето от Хеопсови пирамиди и откровена корупция. Съдба... Все пак има надежда до месец да падне и цялото правителство.

*Ярослав Хашек (1883–1923) е чешки писател. Автор е на много произведения - художествени и публицистични. Най-известната му творба е сатиричният роман "Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война".