Мисли за бъдещето на България

Свърнах по черен път. Основното шосе обикаля острова. След две-три маслинови градини видях малък плаж. Стори ми се хубав, при това вековно дърво от рода на каваците засенчваше голяма част от пясъка. Гърция. Остров Тасос. Жега...

Погледнах нагоре към дървото и си спомних за българския плаж – Каваците на юг от Созопол. Широк, красив, дълъг над четири километра, отворен плаж със златно жълт пясък и огромни каваци, между които разпъвахме палатките. Уви, няма ги Каваците, нито Алепу, нито Аркутино срещу Змийския остров... Спомням си т.н. “Знаме на мира”, където се  изсече голяма част от буковите гори и започна строителството на лицей за “богопомазани”... И остана паметник – бетон, който наруши равновесието в седем резервата..... Нашето Черноморие е презастроено и някак на нас – от поколението на 50-те – ни се вижда страшно осакатено. Затова и побягнахме към каменистите плажове на съседна Гърция...

Бягам от спомените като се приближавам към водата, застинала като в езеро. На дъното има гъста, остра трева, лежат и дълги голи клони. Всичко това прави мястото някак си мрачно и злачно... Обичам да виждам извивките на пясъка по дъното, малките рачета, стадата полупрозрачни пъргави рибки.

Приближавам мостика. На пилон с формата на кръст се вее гръцкото знаме и това на ЕС. Хората тук се гордеят със знамето си, с това, което са направили в областта на туризма. А то не е много, но... На този остров, а той е един от най-бедните от тракийската част на Гърция, никъде не виждам сгради по-високи от два етажа. Дори често се питам, къде се намира селището. Около малките плажове почти не се виждат постройки. Някак си дори ти е самотно...

И отново неволно се връщам към спомените за нашето Черноморие. Към  нос Калиакра, т.н. Тауклиман (птичи остров) преди новобогаташите да си направят палатите; Златните пясъци, курорт, построен от нашите добри архитекти с много мисъл, вплетен в най-източните дипли на Стара планина, превърнат в бит пазар на турски стоки, с кичозни съоръжения за развлечения... ;  Кабакум – огромен плаж със ситен пясък с цвят на кехлибар - унищожен от свлачища поради незаконно строителство ... и още, и още..; за дюните на Несебър, по-скоро за малките парчета от тях, останали само като атракция между два хотела... Защо и откъде се появиха Велчевци, Цоневци и какви ли не -евци, които строят хотели от типа на резиденцията на Чаушеско в Букурещ?...

Има ли бъдеще за България?

Унесена в мислите си, погледът ми пада върху менюто на малка таверна, която започва почти от мостика. Предлагат се рибни деликатеси и решавам да вляза...Към масата се приближава снажен мъж с добре изгладени черни панталони и цветна риза.... Говорите ли немски, английски? Човекът видимо се притеснява и извиква сина на шефа. Недоумението трае няколко минути и към мен отново се приближава той, първият, и ме поздравява на чист български с “Добре дошла!” Българин! Поднася  с нескрито удоволствие поръчаното и стеснително гледа да притури нещо допълнително, без да го видят собствениците. Искам да му платя. Не! Той не може да приеме парите, защото е само помощник... Спи, храни се и работи в малката кръчма. Получава 30 евро на ден, от които му удържат за спане и прехрана. Не е ходил до близкото пристанище, няма време – в събота и неделя посетителите са повече и се работи по-дълго. Не се е прибирал цяла година в родното село – Гоце-Делчевско, а то е на стотина километра от тук... Тъгува. Споменавам, че в неговия край съм посещавала горските стопанства... Казва ми: “Такава, като нашата, българската  природа, никъде я няма.” Какво направихме с българската природа? Тук,  на Тасос, наричат един плаж “райски” – това е единственият плаж, който прилича на нашите, българските плажове – без камъни, златист, с плавно навлизане във водата. И по целия обиколен път табели напомнят за този райски плаж...

И още по-страшно! Какво направихме с хората в България? Гурбетчии в чужди държави, работници в предприятия на чужденци в собствената си страна. Няма друга държава, където управляващите да мразят толкова много собствения си народ...

България няма бъдеще!

Този снажен българин ще работи докато изучи децата си, после докато децата отгледат своите деца... И ще се върне, за да умре в държавата, която го е прокудила... Но иска да умре там, под старите букаци, защото само там, при корените си ще намери покой.

В гръцките черкви се палят свещи само за живите. В нашите храмове се почитат предимно умрелите. Този факт е твърде показателен!

юни 2002 г.