Национална служба за обслужване

Автомобил на Националната служба за охрана (НСО) се движи с висока скорост. Не успява да вземе завоя и се блъска в отсрещната сграда. По-късно сградата е глобена за неправилно изпреварване.

И един истински случай: Преди години минавах покрай дома на един бивш началник на Генералния щаб. Често го бях срещал пред сградата, но този път ми направи особено впечатление. Стоеше прав и ръкомахаше. Когато наближих, вече разбрах какво става. С казармена рутина генералът даваше указания на служителя на НСО как точно да подреди щайгите с празни буркани в багажника на държавната лимузина.

И това е истински случай: Началникът на екипа на НСО за лична охрана на Ахмед Доган и началникът на екипа за осигуряване на мероприятието са уволнени. Знаете защо – защото не осигуриха, това което ги задължава името на службата – охрана. Сега много хора биха попитали: Ама те това ли работят?

Преди инцидента на Националната конференция на ДПС, в съзнанието на повечето хора НСО вероятно беше нещо като държавна таксиметрова компания. Само че с луксозни автомобили, които могат да минават на червено, имат право да се движат с превишена скорост, шофьорите изнасят покупките ви от супермаркета и са длъжни да ви чакат пред ресторанта колкото и да се забавите. И всичко това е безплатно.

Още един случай: На 6 октомври 2012 година премиерът е на посещение в Благоевград. Естествено, представителите на медиите са плътно около него. В един момент премиерът решава сам да подкара джипа на НСО и просто тръгва към следващата точка от програмата. Обърква пътя и някъде пред кръчмата „Мръсното кебапче“ спира рязко. Следващият го автомобил на службата се натриса в джипа. Три дни след това, основно занимание за НСО беше да твърди, че това никога не се е случило.

На много хора обаче не им е смешно. Почти всеки шофьор е преживявал на пътя среща с кортежа на президента, премиера, председателя на парламента или вътрешния министър. И на сегашните, и на бившите. На 15 август 2009 година, на пътя между Бургас и Варна, става верижна катастрофа. Шофьорите разказват, че причина за инцидента са профучали и изтикали ги от пътя черни коли с лампи. Кортежът на премиера наистина е минал по този път. Официалната версия обаче е, че лимузините са минали час по-рано.

На 24 септември 2010 година кортежът на президента пътува за Ловеч. За да избегне сблъсъка с него, движещ се в обратна посока бус отбива рязко, след което се завърта и се блъска в предницата на друг автомобил. Пострадалите твърдят, че кортежът е летял в насрещното. Официалната версия е… че пострадалите са карали в насрещното.

На 21 януари 2011 година отново кортежът на премиера пътува. Този път за Плевен. При срещата си с черните лимузини, една жена не успява да овладее автомобила си и изхвърча от пътя. По-късно разказва пред медиите, че полицията изобщо е отказала да опише щетите и да състави протокол за пътнотранспортно произшествие (ПТП). Официално това не се е случило.

Всяка година научаваме средно за над 20 катастрофи, свързани с автомобили на НСО. Миналата година регистрираните са били 26. Официалната позиция на службата е, че носи отговорност за 8 от тези инциденти. Според ген. Коджейков, „не е морално да прехвърляме всеки път вината върху шофьорите на службата“. А 8 малко ли е? И нормално ли е автомобилите на НСО да се движат по този начин – да притискат и изблъскват всеки на пътя. За къде бързат?

През 2004 скандалният Боби Цанков (по-късно застрелян) влиза във входа на кооперацията, където живеят родителите му. Следва взрив. Разследването стига до интересно откритие: лимузината на Цанков е шофирана от служител на НСО. Подобни случаи бяха твърде чести преди години и част от държавните охранители си докарваха допълнителни доходи като пазеха лица от подземния свят. В интерес на истината, отдавна не сме чували за тази практика.

Но НСО не е само служба, която се грижи за комфорта на избрани. Тя може да бъде и източник на информация за охранявания. Какво говори, с кого се среща, с кого си ляга… Преди няколко години бивши служители обвиниха тогавашния президент, че се възползва от тези възможности на службата. Нищо конкретно не беше доказано, но няма съмнение, че такава злоупотреба може да се случи.

Провалът на НСО с Ахмед Доган може да стане повод за сериозен разговор за това какво точно трябва да прави тази служба. Защото досега обществото има свидетелства, че тя е за всичко друго, но не и за охрана. Обичайният отговор в такива случаи е, че НСО работи повече от 20 години без закон. Проектозакон вече има и като че ли най-интересното в него е предвиденото правомощие за охранителите да могат да глобяват шофьорите с до 300 лв. Законът обаче е безсилен срещу манталитета на управляващите. Ако отново си избираме хора, които искат да минават в насрещното, да се движат с 200 и да използват НСО предимно за личния си комфорт, тогава законът няма да помогне. И всеки от достойните мъже в службата много добре знае, че колкото повече щайги с буркани му се наложи да натовари, толкова по-малко ще му пука за основното му задължение.