Възможен ли е днес десен проект?

Интересен и необходим е спорът между десните политически субекти и тяхното присъствие и автентичност на родната политическа сцена. Но уместни ли са претенциите за автентичност, предявявани от субекти, които се самоопределят в този спектър и включват в своите учредителни документи общоприетите в света принципи, отнасящи се до пазара, пазарната икономика, конкуренцията и, разбира се, свобода на движение на хора, стоки и пари - принцип, който в съвременния свят се нарушава дори от страни, несъмнено притежаващи голяма част от атрибутите, които определят една държава като пазарна и демократична? Тъй като нямам претенцията да изяснявам и разрешавам световните проблеми, настоящото писание си поставя по-скромната задача - да изясни или поне поосвети наличието на автентични, отговарящи на съвременните разбирания десни политически проекти у нас и да потърси отговор на въпроса кои от тях имат основание за ползване на този етикет.

По мое скромно мнение, за да има обективно право или причина за съществуване на една политическа формация (партия), би следвало за това да съществува заявка от страна на част от обществото, чиито интереси да бъдат представлявани от нея и чрез която те да участвуват в изготвянето, спазването и развитието на обществения договор в нашата страна. Тъй като разглеждаме десни проекти, нека се опитаме да дефинираме и по някакъв начин измерим частта от нашето общество, която очаква или вече е намерила изразителя на тези интереси. Със силата на аксиома, това трябва да са богатите или относително по-заможните хора в обществото – така, както това е в страните, които наричаме развити. И тук в момента, в който се опитаме да направим преглед на нашите родни богати хора, ние се сблъскваме с елементарния въпрос: колко от тях се нуждаят от законова рамка и управление, което да пази постигнатото от тях, да дава възможност за развитие и надграждане на тяхната собственост, да дава възможност, на база постигнатата конкурентоспособност, да участвуват пълноценно във вътрешния и външен пазар. Въпрос, на който е трудно да се отговори днес и в пъти е по-трудно да се отговори ретроспективно, в периода непосредствено след 1989 г., когато се създаваха по-старите десни формации.

Според мен (особено в предишните години, но е валидно и днес), поръчката на този сегмент от нашето общество не се изразява в укрепването и създаването на правова и демократична държава. Това положение, ако не тотално за целокупното дясно, се отнася за преобладаваща част от него. Интересът на тази част от нашето общество (моля да не се разглежда като желание за анатемосване или опит за обида - заклеймяване, а като опит за проучване и удовлетворяване на личното ми търсене) разглежда участието в политиката като възможност за бързо и полу- или съвсем незаконно забогатяване (не става дума за престъпност в чист вид) с последващо пълно легализиране. След изпълнението на тази първа стъпка, успелите и забогатели хора се сблъскват с външното за страната влияние, пораждащо необходимост от протекционистки мерки (мита и всякакви форми на ограничения), тъй като нормалното икономическо състезание се оказва не лека работа и освен това изисква образование и опит, които не са чест гост на нашата територия. Вместо това, ако „имаш“ на разположение една спечелила, макар и за ограничения четири годишен управленски период, политическа формация и тя ти осигури административен, данъчен и правен комфорт, ще бъде ли въобще поставен въпросът дясна, лява или центристка ще бъде тя и като каква тя се самоопределя? Нещо повече, може да разчиташ (и практиката го доказва) да придобиваш терени на ниска или почти никаква цена, без значение за бизнес или лични цели; строителните разходи да минават като фирмени и при определени обстоятелства даже разходите за ДДС по поддръжката и ежедневното ползване да могат да се възстановяват.

И ето, по реда на играта „загубени – спечелени“ избори, обилно гарнирана със спасители с различно (само)оцветяване, на която се нагледахме, нашето политическо пространство се запълни с изгряващи и залязващи формации, които не могат да си разделят дясното. Успоредно с това се изгражда, развива и крепне (или фалира) и нашият роден едър и по-дребен бизнес, който се изхитрява, при наличие на пределно ниска данъчна ставка и най-ниски за Европа задължителни акцизи, при най-ниско заплатената работна сила в Европа, при все още най-ниските цени на енергоресурсите (с изключение на тези, които купуваме от Русия), при все още най-ниски цени на терени за промишлени площадки, да бъде желязно неефективен.

При положение, че това е нашият бизнес днес, то каква поръчка да очакват съществуващите или новосъздаващи се „десни” - в истинския смисъл на думата - партии? Въпросът е риторичен и единствената надежда е, че нашият бизнес елит не би оставил преките си наследници - своите деца, да участвуват в подобна игра. Той най-добре познава рисковете, най-вече за живота и за активите в досегашната игра; и тъй като процесът на разпределяне на баницата и даже на трохите от нея завършва, редно е или поне е логично да се появи желание за ред, правов порядък и защита на частната собственост. В този смисъл, има надежда да се очакват промени в тази посока през следващите години. И забележете, че до този момент не намесвам влиянието на престъпността, която чрез контрабанда, хазарт, проституция и всевъзможни други начини генерира средства в обеми, които са съизмерими с относително законните бизнес операции. Това са средства, които се нуждаят от изпиране и включване в традиционния икономически кръговрат. А създаден ли е социологически институт и методика, които да отчетат влиянието на този фактор в политическия живот, в организацията на партиите, в работата на избираните парламенти и правителства, в работата (ако думата е подходяща) на тежкия и неефективен административен апарат, на „утвърдените“ профсъюзи, „безупречната“ работа на правосъдната система и т.н., все неща, които не могат да не се проявяват и в десния партиен спектър.

Нека се опитаме да разделим богатите хора и организации на едри, средни и дребни с надеждата да потърсим възможния автентичен поръчител на дясна политика в някоя от подгрупите, които биха могли да генерират бъдещите интереси, нуждаещи се от партийно представителство.

Да започнем с едрия, крупен за нашите мащаби бизнес. Обичайно това са банковите институции, по-големите промишлени предприятия, големи дистрибутори, едри земевладелци и арендатори. Освен по-горе изтъкнатите причини, свързани с природата на тяхното възникване, всички заедно и поотделно искат: намаляване на задълженията към осигурителните системи, естествено, с цел повишаване конкурентоспособността; политически чадър и/или осигуряване на влияние при печелене на държавни поръчки или осигуряване на всевъзможни видове монопол (малък и беден е националният пазар, но не е за изпускане – пример „Софарма”). Двояка е поръчката към съдебната система. От една страна, има необходимост тя да е ефективна и справедлива, когато трябва да се решават въпроси с некоректни контрагенти или конкуренти, спорове с държавата и други подобни, а от друга – тя трябва да дава възможност за всякакво отлагане, протакане и прекратяване на дела, когато става дума за собствени грехове. В този смисъл, въобще не е неочаквано, че правораздавателната система е в състоянието, в което се намира днес. Тези фактори, съчетани с неизбежната доза парвенющина, подражание на външни, западни модели (естествено в разходно-представителната част), както и относителната малобройност на „едрите“ икономически образования, предполагат и предопределят слаба и противоречива политическа поръчка, която е твърде далеч от разбиранията за нормална дясна партия.

Да опитаме да разгледаме средните по мащаб бизнес формации. Тук някъде е надеждата за възникване на политическа поръчка и очаквания, които да предизвикат създаване на политическа формация с параметри, близки до стандарта за дясна партия. За съжаление, тази част също е малобройна. Освен това, поради своята природа, тя е ужасно ангажирана с борбата между „сцила и харибда“ - между стремежа за оцеляване и желанието за развитие и окрупняване. Такива бизнес формации срещаме в производствените, строителни и транспортни сфери, в някои области на земеделието, животновъдството, леката и хранителната промишленост. В много от случаите те участват като подизпълнители заедно с големи фирми – тоест, те се явяват буферът, който обира и трудностите, и негативите на закъснелите междуфирмени плащания, тоест, на реалните трудови взаимоотношения, многобройните атаки на разнообразното чиновническо войнство, въоръжено с най-модерните бюрократични оръжия. Очевидно е и че тази част от икономическите субекти в страната не е достатъчно забележима като количество или пък не е узряла политически, за да се заяви като чуваем глас в обществото, като знак, че има необходимост от политическо представителство, с което да предизвика създаването на нови или ориентирането на съществуващите партии към традиционните десни постулати.

И накрая, остава най-многобройната част от естествени източници на десни стремления – дребният бизнес и средно заможните граждани от различни професионални сфери (висши чиновници, лекари и зъболекари, преподаватели, хора на изкуството, среден ешелон наемни служители). Теоретично те трябва да са дясно ориентирани. Но да погледнем реалността такава, каквато е днес у нас – Андрешко е жив и андрешковщината процъфтява. Каквото може да се скрие по отношение на данъци и осигуровки, каквото може да се уреди с администрацията по втория и всякакъв, но не и законен начин, се осъществява без замисляне (пример е връщането на данъци за направени „дарения“ – масово използван преди няколко години). Тази не малка част от нашето общество, при това активна, е раздирана от завист към преуспелите (описаните по-горе две групи плюс политическия елит) и от стремежа за удовлетворяване на човешките, но не особено обществено значими желания и даже натрапено измислени потребителски мераци. Без да зачертавам тази част от обществото като среда, от която да се изготви политическо послание към традиционното дясно, не може да не си даваме сметка, че много от тези иначе нормални и приятни хора са сравнително удобна хранителна среда за популистки, националистически и всякакви подобни формирования.

Разбирам, че този опит за преглед (бягам от тежката дума анализ) звучи доста марксистки, но, според мен, за отсъствието на една нормална и значима дясна формация, сериозна причина е отсъствието на поръчител и ползвател на традиционната дясна политика. Действителността такава, каквато е пред очите ни в последните над 20 години, ни демонстрира как „леви“ партии взимат „десни“ решения ( например плоският данък), как десни партии, намиращи се в опозиция, се борят за повече средства за социални нужди при поредните разглеждания на бюджета или в периоди на по-остри социални или браншови недоволства на принципа „колкото по-зле, толкова по-добре“. Повечето от нас би трябвало да помнят чий е този принцип и отива ли на „десни“ формации да го използват. Тези и подобни събития потвърждават неприятните изводи.

И все пак, има ли бъдеще и при това, сравнително близко бъдеще възникването на истинска, традиционна и легитимна дясна партия? Според мен, да, вероятно не чак толкова скоро, примерно на следващите избори... Но със съпреживяването на естествените възходи и падения на досегашните десни партии и най-вече с нормализирането на бизнес пространството, с възникването, множенето и увеличаването на размера на нормалните бизнес субекти, които - водени от необходимостта да имат свое политическо представителство, ще предизвикат създаването на подобна или на подобни партии.

Всички други опити за лабораторно или теоретично създаване на десни партийни формации ще носят белезите и дефектите на изкуствения или на отгледания в оранжерия или ферма продукт – слаб, без съпротивителни сили и лесно поддаващ се на дезориентация, склонен към непрекъснати заболявания, разпадане – продукт, носещ още по-големи разочарования на хората с десни идейни предпочитания.