ЗА МРЪСНИКА, МРЪСНИЦИТЕ И МРЪСОТИЯТА

Обидно ли би било да наречем бившия президент (Гоце Първанов) на България мръсник? Обидно е, разбира се, кой не би се обидил! Това е точно каквото правят неговите бивши и настоящи колеги от Държавна сигурност с всеки, който е работил за тая клоака. Те ти вадят името, сочат те с пръст и казват: «ето, вижте, и тоя е бил мръсник». По начало, ако трябва да говорим за такива неща, би трябвало да включим и категория «професионален мръсник».

Какво значи да работиш за тая институционизирана клоака? Когато едно ченге иска да те вербува да работиш за ДС, то иска от теб да спреш да си какъвто си и да им служиш, тоест да станеш двойна личност – едната да е мръсник, а другата да си си пак ти какъвто си.

Много са се опитвали да жонглират с тая двойнственост. Оправданието е, че правят каквото ги карат защото ги е страх, заради семейството си, за пари или за друго. Тая двойнственост смърди, защото да докладваш за приятеля си е смрадливо занимание. От тебе ченгето иска да си мръсник, тоест човек, който се занимава с нечистоплътни и смрадливи неща. Някои казват, че тая раздвоеност е психическо разстройство, а други мислят, че са много умни и могат да живеят в два свята – в света на мръсотията и в света на чистотата – едновременно.

ДС-арската мръсотия е особен вид мръсотия – тя се лепи като смрадлива кал по душата на човека. Обикновена наивност е, че след края на деня един душ ще измие нейната смрад, но тя си остава и вони ден след ден, цял живот. Всеки за себе си търси начин как да се справи с нея.

Това е плодът на една превърната в политическа проститутка идеология. За да може да оживее, тя е действала като сутеньор – карала е хората да проституират с морала си. Те са вадели хляба си някъде на заплата, а през останалото време са проституирали. В зависимост от положението си такива хора са работели за пари или без пари.

 Националният президент и всички останали сутеньори-вербовчици на партията му са били (и са) професионалисти. За тях такава мръсотия е начин на живот, своеобразна мазохистична кочина от която, като професионалисти, те получават своето удоволствие.

Да пишеш или да говориш за такива мръсотии не  е приятно и безопасно занимание. Това, че ние сега можем без страх да определим тия хора като професионални мръсници, го дължим на международното признание, че комунизмът е престъпна обществено-икономическа система.  А пък това, че те продължават да проституират, го дължим на професионалното им дебелоочие, на високата им квалификация в занаята и на жадните им за пари каси. Както една стара английска поговорка казва: «there is no whore like an old whore”, тоест “няма по-истинска курва от стара курва».

За тия, които се срамуват че са им служили или не знаят накъде да захванат,  има три много широки, замайващо широки пътя, които да поемат:

1) пътят на свободата,

2) пътят на свободата,

3) пътят на свободата.

Зависи само от тях и единствено от тях кой път ще изберат.