Доган и Борисов - маневри с международното положение

Натрупаха се събития, които заслужават коментар. Истинска политика, различна от тиквенистански залъгалки като "досието Буда" и всичките референдуми, които всичките претенденти за спасители на народа възбудено въбуждат за да ги покажат по телевизията...

И така: 

Какво вещаят събитията в ДПС?

През последната година Доган беше изпаднал в немилост от официална Турция . Имаше силен натиск  вкл. лично от Ердоган за неговата смяна. Когато не се получи, Анкара насърчи отделянето на Касим Дал и образуването на нова партия, която да исмуква вот и влияние от ДПС. По-всичко личеше, че новата партия ще има силна финансова и институционална подкрепа. Дори се наблюдава сближаване между Ердоган и Борисов и реверанси на ГЕРБ към партията на Дал. Доган изглеждаше пътник, а ДПС във все по-голяма изолация.

Атентатът срещу Доган и неговата оставка, след която зае мястото на "пожизнен почитен председател " вдигна сериозна пушилка около партията и вкара целия политически елит в досадната роля да повтаря като  повредена плоча една и съща безмислена декларация за "загриженост". Същата ще отекне и днес чак в Страсбург. Протоколни работи.  Какво се случи всъщност? 

Доган нзправи виртуозно измъкване от клинч, след което нокаутира противника си:
- Превърна се в герой за българските турци, което ще сплоти редиците им и практически ликвидира шансовете на Касим Дал да му отнеме сериозен електорален потенциал.
- Зашлеви публично Ердоган, като официално свърза ДПС с турската опозиционна Републиканска партия.  Този ход е многопластов. Републиканците са най-близко до заветната светска държава на Ататюрк, която е в отстъпление откакто на власт е Ердоган.
Интересното е, че тази маневра се случи под одобрителните погледи на Европейските либерали и е в унисон с все по-явните критики на ЕС към управлението на Ердоган.
С две думи, Доган излезе от мъртвата хватка и стана по-силен, с  надеждни партньори и гаранции отвъд България и Турция, може би на европейско ниво.

Атентатът в Сарафово и признаването на Хизбулла:

Очевидно декларирането на вината на Хизбулла се случи след сериозен политически натиск от САЩ и Израел и напрегнати совалки на министрите през последните месеци. Това решение е чисто политическо. То обслужва пряко политиката на Израел и САЩ в Близкия изток и вектора срещу  Сирия и Иран. Най-вече срещу Иран. С това решение България се превръща в инструмент на натиск върху  ЕС да обяви Хизбулла за терористична организация и с това да легитимира политически една по-твърда политика спрямо Иран, на територията на Ливан и Сирия. Това е, което се случи вчера - Борисов, Младенов и Цветанов декларираха, че са съгласни да бъдат "троянски кон" и да вкарат в ЕС дневния ред на Израел и САЩ. Дали ще успеят е друг въпрос. Все пак, не трябва да забравяме, че на различно мнение са най-големите държави в Съюза - Германия и Франция.

В тази маневра на Младенов и Борисов няма нищо лошо, стига да е подплатена с ясен дневен ред и конкретни политически придобивки за страната ни. Възможно е да сме свидетели на висш пилотаж в международната политика, който ще ни донесе стратегически предимства в утрешния дневен ред.

Възможно е обаче и друго. Имам  едно мъгляво опасение, неподплатено с никакви доказателства, а по-скоро плод на 6-то чувство:
Хипотеза: 
ГЕРБ усеща, че губи подкрепа в Брюксел, отношението на Барозу и ЕНП сериозно охладня. Борисов вижда, че главоломно губи международна подкрепа. И сега касто последна мярка е решил да изтъргува вчерашната позиция  със САЩ с надеждата отново да протегнат ръка към него (която оттеглиха когато си прибраха Уорлик).
Борисов се опитва да повтори маневрата на Доган. Да даде урок на довчерашните си приятели (ЕС), които имат наглостта демонстративно да  го отвхърлят, като превключи към друг силен, легитимен и не по-малко влиятелен партньор (Израел и САЩ).
Ако в тази хипотеза има частица истина, то въпросът е не е ли висока цената, която българското общество трябва да плати, заради оцеляването на управляващите? И какво ще стане, ако Германия и Франция втвърдят позицията си и ЕС отхвърли влизането на Съюза в близкоизточната ескалация? Ако се случи военна интервенция "на желаещите" в Иран, неподкрепена от ЕС, при която географски най-близкият до Иран  израелски съюзник е България...