Да видим обаче как ще се състои диалогът на Борисов с гневните сънародници, които имат основание да се чувстват поканени за разговор поради заиграването на Борисов с картата на популизма в предишни случаи.
Дали пък репортерката, използвала обидната квалификация срещу гражданите, няма да се окаже донякъде права по отношение на двойното дъно на думата „тълпа”? Защото протестиращите в цяла България срещу енергийния рекет вече трудно могат да бъдат наречени с любимата на комунистическата пропаганда презрителна щампа „група граждани” по адрес на малобройните протести срещу тогавашния режим. Групите на гражданите застрашително растат – както се казва, прииждат на тълпи.
В един отделно взет Благоевград например медиите оценяват участниците в аутодафето на сметките за ток на поне 2000 души. Това е внушителна „бройка” дори за двумилионна София, приспана за граждански протести още от времето на разбивача на двуполюсния модел в България Симеон Сакскобургготски, който успя да убеди гражданството да не се тревожи за нищо под неговите бащински грижи.
Преброяването на градовете, в които тези дни пламнаха и продължават днес подобни акции показва, че те вече са повече от 20. Това е доста повече например от онези екологично възпламенени демонстрации в България миналия януари, когато след едновременно организирани протести в 14 български града премиерът Борисов заяви, че толкова се е стрестнал, че нареди на парламента моментално да забрани в България дори да се проучва за наличието на шистов газ. Обоснова се, че „чува” гласа на народа.
Който веднъж обаче си е отпушил ушите ( макар и за нещо, което определено искаше да чуе, за да угоди на руския натиск), ще трябва най-малкото да обяснява при втори подобен, че и по-едър случай, какво смята да прави със собствените камъни, струпани на грамадата на гражданското недоволство. Защото е създал прецедент, поканил е гражданите да проверят, дали наистина (още) чува само онова, което му изнася.