Не, не мога да поставя диагноза, защото това не е точно болест, колкото и зле да се чувствате – каза лекарят, - състоянието ви се нарича „проблем с адаптацията”. Не сте уникална впрочем, напоследък има доста такива пациенти. Дори подозирам – каза лекарят, - че ще стават все повече, както беше в началото на 90-те. Тогава много хора имаха проблем с адаптирането към новостите. Трудно им беше да синхронизират вътрешната си нагласа с промените в икономиката и обществения живот. Като че ли сега идва редът на тези, които тогава най-бързо се адаптираха към идеята за демокрация – каза лекарят. Сега точно тези хора се оказват в състояние на обърканост, усещат се неадекватни на процесите, тревожни са и разочаровани. Личните им убеждения са в такъв челен сблъсък с външните събития, че се чувстват непригодни,самотни, странни. Но пък не са готови да жертват вътрешната си почтеност, която стои на пътя им да се пригодят, да се впишат. Този конфликт е изтощителен до пълно самоизчерпване, каза докторът. Но не мога да Ви предпиша лекарства, засега препоръчвам да гледате колкото може по-малко телевизия.
Прибрах се вкъщи и пуснах телевизора. А там всички втръснали политически продукти разхождаха напъните си да изглеждат обновени. Те нямат проблем с адаптацията. Те могат много бързо да се адаптират към всичко, което носи полза.
Обновяване е прекалено делнична дума за рекламните спецове. Те предпочитат по-сложни названия - остранностяване, дефамилиаризиране… Когато един продукт е толкова познат, че потребителите вече не го забелязват, той трябва да се остранности, да се дефамилиаризира, т.е. да престане да изглежда досадно познат, да му се случи нещо ново, което да привлече загубеното внимание на купувачите. Това става по два начина. По-лесният: към продукта наистина се прибавя нещо ново и това се оповестява с ключовата дума „вече”. „Вече и с лешников крем!” „Вече в количеството, за което си мечтаете!” Вече с играчка, вече с късметче, вече с по-залепващи крилца…По-трудният начин: продуктът си остава същият, ама направете нещо, че да изглежда като нов.
„Шредис” си остават същите, ама направете ги да изглеждат нови, че хората нещо загубиха интерес. Така започва историята на най-странното остранностяване в рекламната история. „Шредис” са зърнена закуска, квадратчетата им са познати на поколения. Поръчката попада на бюрото на 26-годишния копирайтър Хънтър Самърсвил. Той трябвало да направи така, че познатото от десетилетия квадратче да изглежда ново. Какво можеш да направиш от едно квадратче, какво? На която и страна да го обърнеш, то си остава квадратче. Обаче! - ако го поставиш да седи не на която и да е от страните си, а на който и да е от ъглите, то става ромб.
Не че на Хънтър Самърсвил това му се видяло много оригинално, но друго не успял да измисли. Така че на презентацията с притеснение представил идеята си. Очаквал присмех. Производителите наистина избухнали в смях. Имали квадрат, копирайтърът го завъртял в пространството на 90 градуса и вече имали ромб. Гениално нищо! Оставало само да прибавят че „Шредис” са превърнали досадните квадратчета във вълнуващи ромбове и можело да продават старото като ново.
Ето какво се случило след пускането на рекламата. Продажбите скочили. Фокусните групи, които били събрани да оценяват продукта, давали обратна информация, че новите „Шредис” са по-ароматни, по-хрупкави, по-вкусни. Мъж продал в интернет последното квадратче (което било досущ същото като уж новите ромбове) за 36 долара. Продуктът заживява нов живот. Хънтър Самърсвил започва шеметна кариера. Специалистите наричат създаването на такава рекламна кампания „Плацебо” – нищото, което постига нещо.
В предстоящите до изборите месеци предстои да видим дефамилиаризирането на втръснали до негледаемост геометрични фигури. Яне Янев избра по-лесния начин: „Вече и с Марешки!”. Към „вече и …” може би ще прибягнат Волен Сидеров, Каракачанов и други вехти войводи. Но всички останали квадратчета, тъпоъгълни триъгълници и обръчи ще търсят градуса на завъртане, под който да изглеждат като нови. Най-голямо ще бъде изпитанието за двамата главни герои в тези парламентарни избори.
Ние разбрахме какво ни питат на референдума едва след провеждането му. Оказа се, че ни питат дали да се строи „Белене” или да се надстроява „Козлодуй”. „Козлодуй” или „Белене”? – това бил простият въпрос на този сложен референдум. За да не се препъваме непрекъснато в един и същ камък, би трябвало да си дадем сметка, че ако изборите се провеждаха с отговор на въпрос, към този момент той би звучал така: „Да се разБива ли българската енергия чрез избирането на нов премиер?” Този въпрос казва всичко, което може да се каже за предстоящите летни избори. Ако гласуваш със „за” – гласуваш за Сергей Станишев. Ако пуснеш „не” – дал си глас за Бойко Борисов. Бойко Борисов (Козлодуй) или Сергей Станишев (Белене)? Единствено сигурното е, че България ще продължава да бъде разБивана, независимо от кой премиер, така както във въпроса за референдума сигурното беше разВиването на ядрената енергетика, независимо на коя площадка.
Бойко Борисов е наясно, че изборите в България не се печелят от общественото мнение, а от обществената симпатия. По общото мнение на политолози и социолози той премина – къде даровито, къде не чак толкова - през три роли: Отмъстителя, Строителя, Закрилника. Отмъстителят беше изигран гениално на генералната репетиция (в предизборната кампания 2009 г.). На истинското представление обаче той се провали. Народният глад за възмездие над министрите от тройната коалиция не беше уталожен. Всички закани за разкрития, съдебни процеси и присъди залиняха и за да не издъхнат съвсем бяха преформулирани в оправдания. Преди изборите Отмъстителя беше гневен и решителен, след изборите остана само гневен.
Затова пък Строителят се справи. Всички подигравки за рязането на лентички се разбиват на пух и прах в аргумента, че няма как да прерязваш лента, ако преди това не си построил. Не лентите, друг беше проблемът на Борисов Строителя. Народът го формулира така: асфалтът не става за ядене. Народът се разсърди. На някои места (Кърджали, Сопот) се разсърди много видимо и шумно. Протестиращите имаха нужда от Закрилник. Започна периодът на голямото сдобряване.
Да си закрилник не е толкова просто нещо. То не е само да отидеш в Кърджали след всички, които преди теб не са се справили, да кажеш „аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме” и да оправиш нещата. Закрилник се става не само със сила, а и с чувства. Да изпратиш на силен и голям човек филия и глава лук, за да му покажеш какво е останало на трапезата ти, може. Със закрилник обаче не се постъпва така. Закрилникът е наясно какъв ти е халът, точно затова се е заел да те закриля. И не може да бъде обиждан от теб, защото той се жертва за теб. Закрилникът не е просто силният човек, той е твоят силен човек. Затова Бойко Борисов се разсърди на оръжейничката Даниела от Сопот – сърденето автоматично изравнява хората, поставя ги в една плоскост. „Ти и аз се печем на един и същ огън, накладен и стъкван от всички правителства преди мен, сега аз се трепя да направя всичко за теб, а ти ми пращаш филия с лук, значи аз пък мога да ти рекна за пръстените.” Така разсъждава един закрилник. Забележката за пръстените е цинична в устата на един политик, но си е почти на мястото в устата на един закрилник, който ти е равен, жертва се за теб и има право да се обижда. Така се играе роля!
При Бойко Борисов тези преценки са автоматични, точно това го прави забележителен комуникатор. Той се прелива в съда на следващия образ бързо и лесно, всеотдайно. Всеизвестно е, че политиците трябва да бъдат поощрявани, когато се преструват на справедливи, почтени, загрижени. Защото човек става такъв, на какъвто се преструва. При Бойко Борисов етапът на преструването е съкратен. Той започва да си вярва на мига, без да му се налага да стажува в преструване. Това му качество се назовава различно от различни хора: талант, популизъм, харизма, тодорживковизъм, ситуативна интелигентност, симпатична простотия. Каквото и да е, то е на което се крепи правителството сега и от което зависи какво ще е следващото правителство.
В последните дни обаче стана сложно. Точно премиерът започна да репетира най-новата си роля и получи токов удар. Преди около два месеца Бойко Борисов се вживя в ролята на добрия Обединител. Беше спрял да говори лоши думи за опонентите си. Такава функция бе поел Симеон Дянков, който набързо нарече хората на Сидеров шантави, а Меглена Кунева и Сергей Станишев измислени лидери. Докато през същото време Борисов вече беше започнал да описва Станишев като интелигентен човек, е, не чак колкото приятелката му Моника, но все пак интелигентен. Благодари му, че не е подписал договор за „Белене” и колкото повече Станишев не се съгласяваше с това твърдение, толкова повече Борисов му благодари. Внезапната доброта на Борисов започна да прави Станишев смешен и малък, каквато бе е и целта. Тази дебелащина отвращава някои хора, но и то бе изчислено – хора с такава чувствителност така или иначе не се очаква да гласуват за ГЕРБ. Свръхчувствителните избиратели Борисов уважи, като се появи на телевизионния екран с очила, стига им толкова.
Ето колко сложно е у нас да се прави имидж. Събират се едни умни хора около Бойко Борисов и му казват: в месеците до изборите трябва да отправите послание, че сте обединяваща, събирателна, сътрудничеща личност, тъй като се очаква да има коалиция и тя няма как да стане около някой, на когото всички са му трън в очите. В същото време обаче трябва да се отграничавате като човек и политик по всички възможни начини от Сергей Станишев, защото той е основният конкурент за оглавяване на коалиция. Борисов тъкмо започва да се вживява в тази сложна роля и се събират едни други хора по площадите, които му казват: Или махате ЧЕЗ, или изЧЕЗвате! И хайде пак се събират ония първите хора и започват да мислят какъв образ в момента би привлякъл най-много обществени симпатии. И не само около Бойко Борисов – около всички, които ще отидат на избори сега се случва точно това, пробват се роли за най-важния кастинг, който предстои след пет месеца.
А ние, болните без диагноза, стоим пред телевизорите и уж сме наясно. Наясно сме, че у нас усилията да се имитира са повече от усилията да се върши работа. Наясно сме, че за опаковката се полагат повече грижи, отколкото за съдържанието. Наясно сме, че преди избори всички паралели претендират да са екватора. И сме сигурни, че този път няма да им се хванем, колкото и ъгли на завъртане да пробват. Обаче ето какво казал Хънтър Самърсвил, след като слушал мненията на потребителите на уж новите „Шредис”: „Най-странното е, че и на мен започнаха да ми изглеждат различни.”
Сп. „Тема”
Вземете последните новини.png)
