Отиваме си като нация

Правителството падна, но от това не ми става по-спокойно или по-свободно. 

Някаква неясна мисъл не ми дава мира, прочетени коментари в нета или разговори със семейството ме карат да се съмнявам в истинността и/ или ефективността на процеса. 

Гнети ме историческата повтаряемост, силата на логиката и безпомощността ми тези събития да доведат до ново начало нещо толкова старо и разложено като милата ни държава.

Винаги сме били силни в битка, както се казва загубена битка нямаме, но дойде ли ред на дипломацията, всичко спечелено на бойното поле, с кръвта на бедния, гол и все пак прост народец, бива заменено с натрапеното и допуснато от уж будните и уж подготвени наши политици, купувани винаги на килограм. И то само заради липсата, желанието и рядко, но все пак възможността за образованост, осведоменост и умствен просперитет. 

За каквито и битки да говорим, накрая става дума за борбата на просвещението с простотията и невежеството, а там винаги сме губили и за жалост ще губим. 

Защото без да намесвам Великите сили, Световния заговор или нещо още по-имагинерно, по най-естествения начин, поколение след поколение, сатрап, след сатрапа и простак, след простака във властта, народът ни изтъня духовно до такава степен, че смело може да се нарече интелектуален анорексик – вече не само че не може да приема знания, но и няма желние за това, тъй като се чувства гигант на мисълта, оглеждайки се в огледало с болните си изкривени очи...

Днес коментирах събитията с мъжа ми, който от години не живее в България и той ме насочи към мисълта за бившето величие и разкош на Великденските острови – райско кътче преди време, където цивилизацията е изчезнала не заради външното посегателство и братоубийствени човешки войни,  по съвсем естествен природен подбор, в който оцеляват най-приспособимите, най-нагаждащите се и силните. 

И при тях, поколение след поколение, заобиколени от естествените дадености на острова, загубили желанието да придобиват нови знаия и умения, които да им помогнат да продължат напред, стигнали до естествения си завършек буквално да се само изядат и самозатрият, но не от желание за надделяване, а от животинската нужда за самосъхранение, от глупост изкоренили дървета и храна...после край. 

Сега на мястото на богатия райски остров като паметници на глупостта и невежеството стърчат само огромните статуи, направени от бившите жители н това забележително място. 

След нас в България едва ли ще остане и нещо такова, тъй като единствените идоли, на които се кланяме, са от силикон, мускули от анаболи и фалшив лукс. Затова си мисля, че естествения ход на тази застаряваща нация, е да си замине безславно, оставяйки последни някои етномалцинства, с толкова дълбоко вкоренена ненавист към просвещението, че за тях думи като интегрирне и интерниране са синоними.

Та, правителството падна, но на пиадестала, гордо изправена стои бабичката със съчката в ръка, която гори от нетърпение да я положи в огъня, изгарящ Ян Хус. 

Все пак искам да се окажа в грешка, за първи път се моля да съм си объркала напълно логиката и последващите събития и години в България да ме опровергаят. Дано греша!