Честита новата 1917-та!

„Онче-бонче, счупено пиронче, риба-щука, махай се оттука!”

Времето е, както казват синоптиците, динамично. Даже много. Най-студеният декември от петнадесет години насам (по сметките за отопление) докара жежкав февруари.

Вечер заспиваме с един шеф на ДКЕВР, сутрин се събуждаме с нов, към обяд министърът на финансите е освободен от поста, надвечер НАП и прокуратурата започват проверки на доходите на Ангел Семерджиев, а на следващия ден наследницата му на поста Юлиана Иванова подава оставка. Междувременно Делян Добрев се отървава с няколко снежни топки, запратени от неточната ръка на протестиращи. Сметките остават неплатени, а потребителите – отчаяни и гневни. „ЕРП”  е думата на зимата, която си отива с очакване за развръзка.

Единствената добра новина е, че метеоритът падна в Челябинск, а не тук, както и че гръм удари Ватикана, а не „Св. Александър Невски”. Това май означава или неточен мерник свише, или че не всичко е непоправимо в нашата страна с умерен и предвидим климат.

Гръм не, но повечето българи се държим сякаш ни е удрял ток. Периодично, и то не само в сметките. Уморени от хаотични движения, мразещи собственото си търпение и желаещи реванш на часа, всички ние приличаме на онзи, който казал: „Глей ся кво ше направя!” и... си отрязал главата с резачка. Люшкащите се чувства на завист и ненавист към  управляващите дават на късо. Може би ако протестирахме по-честичко и по-настоятелно, нямаше да изглеждаме като отчаяни наивници, които чакат някой да им подаде резачката и да им гледа сеира.

С какво миналата зима беше по-поносима от настоящата? Пенсионер от северозападна България трябва да плати 120 за ток. Няма дори телевизор. Отоплява се с дърва или кой знае как. Сметката му е за четири крушки и вероятно хладилник. Получава 140 лева пенсия.  Ако миналата година е дължал наполовина или една трета от сегашната  сума, това поносимо ли е? Не. Стоял си е в къщи и някак се е справял. Никой не го е питал как. Никой не е организирал кампания за набиране на средства в негова помощ. Нямало е и защо – изглежда сравнително здрав, има жилище. С четири крушки и хладилник. Живее нормално. Както през повечето от последните двадесет години. Сещали са се за него и за останалите възрастни и болни, когато наближават избори и парасоциалната партия трябва да строи левия електорат, за да попита след година-две протестиращите пенсионери:  „Откъде имате сили да викате толкова?”

Каква зима ни очаква при растящите цени на ток и парно беше запитан по време на тройната коалиция тогавашният министър на икономиката и енергетиката Румен Очаров. „Нормална”, отговори той. Всъщност поредицата от нормални зими доведе настоящите сметки за електричество и отопление. „Нормально!” е думата на застоя при соца – всичко е нормално, нищо не се променя и има висок праг на търпение или свикване.

А сега накъде?

Да се скандира  „оставка” и „мафия” и заимстваното от други години и други протести „Всеки ден ще е така до победата”? Да се изгори американското знаме? Да се изгонят  чуждите фирми? Да се подкрепи българското? Да се призове за контрол над монополите? Да се иска национализация на ЕРП-тата? Българският ток на три морета? И АЕЦ „Белене”, разбира се, защото с нея токът ще е по-евтин. Подайте резачката!

Времето е динамично, както казват синоптиците, но пък  нашият климат е умерен и донякъде предвидим.

„Онче-бонче, счупено пиронче, риба-щука, махай се оттука!”.  ДКЕВР щяла да излезе от състоянието си на излишна и трудно произносима абревиатура и да обмисли дали има основания да се отнеме лиценза на ЧЕЗ. Предстоят проверки на ЕВН и „Енерго про” – обяви министърът на енергетиката, икономиката и туризма Делян Добрев. Можело. Защо чак сега ? Ще бъдат извършени седем антикризисни мерки, които се отнасят до контрола над ЕРП-тата, закона за обществените поръчки, избора на ДКЕВР и т.н. Колко бързо? Протестиращите са пред централата на ЧЕЗ и пред Министерски съвет, не пред дома на Ангел Семерджиев, чиято подопечна доскоро държавна комисия никога не е било ясно какво и как регулира. Потребителите искат решение веднага, през зимата, в която режийните разходи са на път да се изравнят с доходите.

Предвидимо е и примляскването около протестите. БСП е в радостна превъзбуда и в обичайното си дементно състояние, в което изпада, когато е в опозиция, а наближават избори. Партията, която сякаш не е била във властта осем от последните дванадесет години, избликва с широко и тясно социалистически идеи, някои от които напомнят на „Електрификация + национализация = съветска власт”. Държавата трябвало да участва  активно  в икономиката като собственик, като инвеститор и като регулатор, каза Станишев на последния партиен конгрес. Три в едно. Как става тази работа в днешно време, знае само Северна Корея, която освен атомна бомба, може би е в състояние да произведе и централа от типа на „Белене”!  „Управлението ни беше висш пилотаж” – направил рекапитулация на конгреса Румен Овчаров. Не е зле да го карат по-скромно, защото когато по някое време гръм ги удари, може и други да пострадат...

Засега обаче БСП приличат на току-що бръкнали в контакта и заредени с много следреферендумна и предизборна енергия. В средата на февруари те се чувстват победители на предстоящите избори и в очакване на 1917-та година.  Токовият удар ги е бъгнал във фаза „мислим за малкия”, (каквото и да означава това), борба с ЕРП-тата, приватизирани по време на първия мандат на тройната коалиция, и премахване на плоския данък, въведен от тях.

Междувременно, покрай сметките за ток, темата за „Топлофикация” – София съвсем се замръчка. Вальо Топлото периодично се явява на в съда. В края на януари поредното заседание на делото срещу него за пране на пари беше отложено. Новината мина тихомълком. По другите дела той веднъж е осъден на четиринадесет години затвор и конфискация на имуществото и оправдан на втора инстанция. Единственото сигурно е, че Валентин Димитров престоя единадесет месеца в ареста и че понастоящем е длъжник на Националната агенция по приходите с близо милион и петстотин хиляди лева. Иначе може би ще е следващият доказано „чист” в съда, за разлика от длъжниците на дружеството, срещу които „Топлофикация – София” води дела и които си остават завинаги обвързани.

А какви зими имахме! Нормални. Тогава  бяха извършвани парарокади по високите постове и протести нямаше. Министърът на икономиката и енергетика Румен Овчаров ставаше шеф на комисията по икономика и енергетика в парламента, а шефът на комисията по икономиката и енергетика Петър Димитров ставаше министър на икономиката и енергетиката. Пенсионерите и социално слабите се влачеха във все същата незабележимост, но никой не им обръщаше внимание, тъй като необходимо ли беше да се занимаваме с нерешими проблеми? Не, разбира се. Те си измират лека–полека, от само себе си.

Сегашното управление прави истерични промени, БСП предвкусва властта на предстоящите избори.

„Е, глей ся кво ще направя!” е тонът на протестите.