ПРЕДСТАВИ СИ

            Слушайки реториката на Плевнелиев, човек се отнася и мечтае ли, мечтае – за една нова родина, за едни европейски перспективи, пред нас се ширват поля, прорязани от магистрали… Но оказва се, че това никак не далеч във времето – 12 май и влизаме в новото летоброене, начело с оздравелия, строг, но справедлив, премиер, милиционерския шеф, мистър Найденов, сополивия социален министър,  чиято физиномия бяхме забравили, а някои мислеха, че е умрял, но не би/л/… и пак същите субсидирани партийки и камарили, пак същата хищна   опозиция, пак втръсналото ни статукво; слушайки Плевнелиев си мислиш – тоя наистина ли е такъв гьонсурат? Наистина ли си мисли, че хората протестират, за да получат, полуидиотите,  своя 12 май?!  Избори, на които можеш да си продадеш или подариш гласа на стария дебелосерест политико-олигархически “елит”, оцеляващ с поредния си националнотговорен маньовър;  тоя настина ли мисли, че с неговия обществен съвет ще заблуди някого, ще реши възпалените проблеми и ще получи поредния кредит на доверие?

            Най-важното: изборите нямало да съвпадат с някой от безбройните църковни празници! Ашколсун! Друго? Ами няма. А, да, намаление на тока с 5 процента.

            Няма да ви увеличим пак заплатите, понеже производителността, каза президентът-марионетка… Така казаха и работодателите-мафиоти. Никой не реагира. Пък и защо? Няма да намалим и броя на дупедатите, няма да ограничим монополите, няма да реформираме МВР, армията, образованието и здравеопазването... Известно е, че картели у нас…ъъъ,  няма, затова и с тях няма да се занимаваме. В НЗОК парите не стигали, е, ама нали ви построихме спортна зала? Едно ги питаш, друго ти отговарят. Типично по комунистически. Няма, няма и ще помислим… Съгласно инструкциите за справяне с критични ситуации. Шизофренно.

            Прогнозите в такава ситуация нямат смисъл, понеже не виждаме добрата воля, а само шикалкавене и опити за поредното прецакване на протестиращия народ. Без партии не може. Ама такива партии ли? Партиите не можели пък без държавна субсидия. По тази тема разговор не се допуска, тя е самата естественост. Броят на депутатите няма да се редуцира. Изборният кодекс става главна тема, а не това, че така повече не може да се продължава.

            Обществен съвет, в който влизат удобните фигуранти на властта. Неправителствени, но верни на статуквото хранени люде. Някои от тях с мераци да се оправителствят. Пак несменяемите синдикални лидери, привикани от политекарисажа. Благосклонно са допуснати и няколко улични санкюлота за цвят. И кво могат да им кажат янковците от улицата? Протестираме с представители против представителството? Артикулираме гнева по “цивилизован начин” и така му отнемаме жизнеността…

            В “мъдрия“ Плевнелиев ни е надеждата, вместо да искаме и неговия импийчмънт, понеже и той е част от системата. Въобще всичко върви към поредния български провал. Спете спокойно, деца, и тази година няма да има Априлско въстание…