Бананова революция

Яница Радева

 

Това бяха дни, когато аз разбрах

какво значи да страдаш, какво значи

да се срамуваш, какво значи да се отчаеш.

Пиер Абелар

 

Внимание! Действието в настоящата миниатюра се играе на Голямата сцена в куклените политически театри в различни точки на света през различни интервали от време прeд многочислена публика, която понякога участва с възгласи и коментари като античен хор – “и аз така”, “браво!” или се включва като участник в протичащото действие, което се развива на малък пазар в края на зимата или в друг преходен сезон, но по-често в края зимата. Късен следобед е. Всичко се случва пред сергия за плодзеленчук.

 

Участват:

ПРОДАВАЧ – мъж над средната възраст, около 60-годишен

ПРОТЕСТИРАЩ – мъж на средна възраст, слаб, нервен, облечен младежки.

ЖУРНАЛИСТКА – млада руса и добре облечена, като изрязана от списание, с изразително дистанцирани обноски към горните двама

КАМЕРА – оператор, персонаж без индивидуални функции, който изпълнява роля на пристрастно око, сянка и удвояваща фигура на журналистката

 

Първа сцена

Зад сергията за плодзеленчук е ПРОДАВАЧЪТ. От време на време потърква ръцете си една в друга, но се старае да не си личи, че му е студено. Опитва се да изглежда приветлив.

 

ПРОДАВАЧ. (напевно) Пресен лук, съвсем не люти, български! Пресни ябълки от Македония! Вижте какви красавици са краставиците само! (говори си) Не са като нашите български красавици, но те радват чужди очи и усти. Като Сийчето, комшийчето бе, вече трета година е в странство.

 

Към него се приближава ПРОТЕСТИРАЩИЯТ, и на него му е студено, но и той се старае да не му личи. ПРОДАВАЧЪТ се провиква отново, щом го вижда.

 

ПРОДАВАЧ. (напевно) Пресен лук, съвсем не люти, български! Пресни ябълки от Македония! Вижте какви красавици са краставиците само!

 

ПРОТЕСТИРАЩИЯТ оглежда плодовете и зеленчуците, повдига някоя глава лук, някоя ябълка, оглежда краставиците.

 

ПРОДАВАЧ. Краставиците са от Франция, вижте какви фрацузойки само, още малко и на френски ще проговорят. И от Турция имам, но турските са по-..., по-пищни, бе. (смига) Както жените, нали се сещаш? (смее се)

ПРОТЕСТИРАЩ. Ами гнили домати?

ПРОДАВАЧ.  Е, тука да не ти е Райска градина, бе!

ПРОТЕСТИРАЩ. Чух, че тук някъде продавали гнили, меки едни такива, нали разбираш, с голяма отстъпка, почти без пари. За особена дейност ми трябват.

ПРОДАВАЧ. За деяние направо. Свършиха, бе!  Имаше, но свършиха. Само ей тези тука с ГМО-го останаха.

ПРОТЕСТИРАЩ. Как така свършили? Чух, че много домати били, целият пазар днес специално гнили домати заредил. Толкова много ли ги търсят? Нима? (погледът му се озарява) Нима толкова много са си купили и ще...

ПРОДАВАЧ. Не, не, виж не е точно така. Не беше точно така... вярно много бяха, трудно се намират толкова много гнили домати по това време на годината – само тези с ГМО – но намерихме и им сложихме една символична цена и ние да сме съпричастни обаче – на.

ПРОТЕСТИРАЩ. Какво?

ПРОДАВАЧ.  Дойде преди няколко часа един – гледаш го такъв като тебе и мене и ги купи всичките.

ПРОТЕСТИРАЩ. Всичките!?

ПРОДАВАЧ.  Да! И после тука с колегите пуснахме допитване от другите пазари – и от там изкупил същият човек всичките...

ПРОТЕСТИРАЩ. Всичките!

ПРОДАВАЧ.  Да! Да му се не види – всичките! 

ПРОТЕСТИРАЩ. И сега няма пукнат гнил домат на пазара, когато най-трябва!?

ПРОДАВАЧ. Няма.

ПРОТЕСТИРАЩ. Но нали знаеш колко е важно? Може би ще ги раздава на хората там, на място (очите му озаряват пак с надежда)

ПРОДАВАЧ. Ами! Нищо такова! Проучихме го, разбрахме го, ама късно. (Псува и пали цигара) Добре, че съм без покрив и стени, че отиде и това удоволствие в живота. Че то само това остана? (псува)

ПРОТЕСТИРАЩ. А доматите?

ПРОДАВАЧ. Купил ги човек на Томатов

ПРОТЕСТИРАЩ. Томатов? Кой е той? Защо?

ПРОДАВАЧ. Този ли – че как не знаеш ли? Най-големият консерватор в района. Все биопродукти консервира има верига магазини, дето не са за тебе и мене.

ПРОТЕСТИРАЩ. И как този... Той ни изкупи... оръжието!

ПРОДАВАЧ.  Да и без пари ще си направи пари... мамка му томатовска.

ПРОТЕСТИРАЩ. Да, ще се облажи от зимата на нашето неволство! Ще си разшири цеха за домати, ще направи нов кепчук от гнилите домати и ще ни продаде скъпо, скъпо....

ПРОДАВАЧ. Скъпичък, чакай, чакай малко..., че получих от оново френското чувство, как му беше името...

ПРОТЕСТИРАЩ. (оглежда се наоколо, не вижда никого, чува музика от цигулка) Няма жени, само ей там някакъв уличен музикант и аз... (оглежда го отгоре до долу) Ти да не си... ляв?

ПРОДАВАЧ. Как ляв, ти пък, аз преди прехода не съм бил ляв, че сега ли, какви ги говориш, що обиждаш!?!

ПРОТЕСТИРАЩ. Нали каза, че си получил... érection?

ПРОДАВАЧ. Кога съм го казал?

ПРОТЕСТИРАЩ.  Нали каза, че си получил от френското чувство.

ПРОДАВАЧ. Не бе, имах предвид, онова дето..., както говореше си и ми се стори, че това дето щяло да се случи вече съм го живял.

ПРОТЕСТИРАЩ. А дежа-ву ли?

ПРОДАВАЧ. Да, да тъй, дежа-вуто. Така е, Пена или Вуте, всеки гледа на другия да му е зле, а не иначе.

ПРОТЕСТИРАЩ. Затова всичко е така объркано. Но всичко ще се проомени сега, само да намеря гнили домати... В тези дни, когато разбираш какво значи да страдаш, какво значи да се срамуваш, какво значи да се отчаеш, имаш нужда от гнили домати.

ПРОДАВАЧ. Дежа-ву, дежа-ву, ама не съвсем, ама ми се видяха онези с два пръста, дето ги размахвахме преди...

ПРОТЕСТИРАЩ. Ето така ли? (и вдига двата си пръста в знака на победата. ПРОДАВАЧЪТ също вдига ръка).

ПРОДАВАЧ. Обаче видях, че единият пръст да се свива. (и свива показалеца си)

ПРОТЕСТИРАЩИЯТ също свива своя показалец. Остават в едноминутно мълчание с изгитнати нагоре средни пръсти.

ПРОДАВАЧ. Добре де, ама нас, тъй де, кой на обедини, тъй де... около тази идея (показва средния си пръст)

ПРОТЕСТИРАЩ. Как кой? То е ясно?

ПРОДАВАЧ. Кой де!

ПРОТЕСТИРАЩ. Интернет!

ПРОДАВАЧ. Я виж ти, какво нещо бил тоз Интернет. Ние ще трябва паметник да му вдигнем един ден, бе!

ПРОТЕСТИРАЩ. Паметник! Аз не съм мислил.... Чакай да ти кажа какво четох.

ПРОДАВАЧ. Къде?

ПРОТЕСТИРАЩ. В интернет!

ПРОДАВАЧ. Хайде, кажи!

ПРОТЕСТИРАЩ. Учените на не знам си коя държава установили, че свинете и козите могат да вземат отговорни политически решения, само като им пускат лек ток, съвсем лек, като бодване и те получават космически сигнали и вземат решения.

ПРОДАВАЧ. (недоверчиво) Къде казваш е това нещо?

ПРОТЕСТИРАЩ. Не знам, забравих. В интернет пише, че са направили успешни опити. Представи си да се приложи в нашия парламент?

ПРОДАВАЧ. (повишава тон) А не, не съм съгласен! Не съм съгласен!

ПРОТЕСТИРАЩ. Защо не, учените установили?!

ПРОДАВАЧ. Ти луд ли се бе, момче, как свиня в парламента? Аз на политик не мога да гласувам доверие, ти на свиня, макар и с обноски. Май няма да правим паметник на интернета! Нямааа.... (барабани нервно по сергията)

ПРОТЕСТИРАЩ. Аз само теоретично така... Какво би станало?

ПРОДАВАЧ. Ще ти кажа аз какво би станало, една космическа кочина, това може да се очаква от свини, облъчени космически. (мълчи обиден, взема глава лук и я повдига) Все едно една лукова глава да избира космически закони, вместо човека. Къде се чуло и видяло такова нещо, бе? С какво една лукава глава е умна от човека, бе?

ПРОТЕСТИРАЩ (гузно опитвайки се да смени темата) И сега какво да правя? Да взема от тези с ГМО?

ПРОДАВАЧ. (все още обиден, но с опрощаващ тон) Не знам, не препоръчвам – опасни са. Не са здравословни, нали ме разбираш?

ПРОТЕСТИРАЩ. Ама аз няма да ги ям.

ПРОДАВАЧ. И иначе не са здравословни. Камък да стиснеш, мляко ще пусне, но това ГМО да го хвърлиш от камък е по-здраво, прави дупки в стената като граната.

ПРОТЕСТИРАЩ. Глупости.

ПРОДАВАЧ. Да пробвам ли? Хвърлям по онази витрина, ама после ти ще плащаш щетите.

ПРОТЕСТИРАЩ. Добре, добре вярвам ти. Що да не ти вярвам. Можеш да ми ги пробуташ и да си прибереш парите.

ПРОДАВАЧ. Можех, да, ама нали после като те гледам по новините с моите домати ще ми се свива сърцето, че заради едно ГМО толкова калабалък ще е станал.

ПРОТЕСТИРАЩ. Добре де, сега като няма домати, това ще ни спре ли?

ПРОДАВАЧ.  В никакъв случай! В никакъв случай!

ПРОТЕСТИРАЩ. Добре де, ами тогава какво?

ПРОДАВАЧ. Ето вземи банан.

ПРОТЕСТИРАЩ. Бананова революция?

ПРОДАВАЧ. Бананова революция.

ПРОТЕСТИРАЩ. Бананова революция!

 

Танцуват с банани. Прегръщат се.

 

Втора сцена

 

На Голямата сцена влизат ЖУРНАЛИСТКА и КАМЕРА.  Журналистката веднага се заема да напудри носа си. Оглежда се в огледалото. Доволна е от себе си, прибира го и сочи на КАМЕРАТА двамата прегърнати.

 

ЖУРНАЛИСТКА. Какво става тук? Каква е тази радост по време на кризис? Какво става? Трябват ми разярени и унижени хора за новините! Нали чу какво каза продуцентът – унизени и разярени. Специално натърти. Ако може и насилие. Нужно е сега насилие. Трябва да си направим материала за новите в 19. Имам нужда от това повишение, нали, котенце (щипе бузите на КАМЕРАТА), искам да си имам и аз предаване, и тебе ще те взема там, само да направим репортажчето.

КАМЕРА. Нямаш грижа, зная как да снимам. Ще монтирам както трябва, ти само си формулирай въпросите.

ЖУРНАЛИСТКА. (от високо) Не работиш от вчера с мене, знаеш ме.

 

Доближават се към ПРОДАВАЧА и КУПУВАЧА. Те все още са прегърнати. Камерата през цялото време ги снима. На екран на Голямата сцена се появява от време на време, онова което се предава по телевизията.

 

ЖУРНАЛИСТКА. Уважаеми зрители, присъстваме на пазара, където по предварителни сведения се продават домати за революцията...

 

ПРОДАВАЧЪТ и КУПУВАЧЪТ чак сега ги виждат. КАМЕРАТА снима ту единия, ту другия.

 

ПРОДАВАЧ. Доматите свършиха!

ЖУРНАЛИСТКА. (въодушевена) Я виж ти! Това се казва новина! Толкова много купувачи!

ПРОТЕСТИРАЩ. Не, купувачът е само един. (скандира) Не на мо-но-по-ла на гни-ли-те до-ма-ти!  Не на мо-но-по-ла на гни-ли-те до-ма-ти!  Дър-жа-ва-та се клати! Дър-жа-ва-та се клати! Всички сте пи-ра-ти! Всички сте пи-ра-ти!

ЖУРНАЛИСТКА. (на себе си) Давай, давай, глупчо! Ти викай, аз ще си правя материала.

Докато ПРОТЕСТИРАЩИЯТ скандира, КАМЕРАТА снима ЖУРНАЛИСТКАТА, която се обръща към ПРОДАВАЧА.

ЖУРНАЛИСТКА. Много ли бяха доматите?

ПРОДАВАЧ. Е, па, има-няма 500 кила.

ЖУРНАЛИСТКА. И вие ги продавахте на гражданите? Гнили, ненужни домати?

ПРОДАВАЧ. Е, па, за съвсем жълти стот...

ЖУРНАЛИСТКА. Та вие сте монополист и сметкаджия, бай Ганьо сте вие!!!

ПРОДАВАЧ. Не е така, щото аз тези домати им плащам наем и щото горивото...

ЖУРНАЛИСТКА. Не, не вие искате да спечелите пари на гърба на бедния, гладен народ.

ПРОДАВАЧ. Томатов иска да спечели!

ПРОТЕСТИРАЩ. (скандира) Долуу То-ма-тов! То-ма-тов е пират!

ПРОДАВАЧ. (развълнуван) Аз вас ще ви дам на прокурор, така да знаете! Цял живот с тези две ръце, целия преход с тези две ръце съм го носил.... ще ви дам на прокур!

ЖУРНАЛИСТКА. Хайде, хайде, да не изпадаме в самосъжаление.

ЖУРНАЛИСТКА. (към КАМЕРАТА) Този го снима нали?

КАМЕРАТА се мести на ПРОТЕСТИРАЩИЯ, който е спрял да сканидира и гледа съжалително ПРОДАВАЧА.

ЖУРНАЛИСТКА. (към ПРОТЕСТИРАЩ). А на вас колко ви плащат да сте в този  кучи студ по площадите?

ПРОТЕСТИРАЩИЯТ бели бананът и го хвълря към журналистката. Чува се полицейска сирена. ЖУРНАЛИСТКАТА и КАМЕРАТА се отдалечават с радостни подскоци. На екрана на Голямата сцена се чува глас.

ГЛАС: Днес обезумели протестиращи нападнаха с неприлични жестове наш екип.... Очаквайте кадри в извънредната емисия.

 

Край