Историческите аналогии като манипулации…

Югославски писател бе рекъл, че най-ползвания опиум на Балканите е Историята.   Това е индикатор  и за комплекс за малоценност -  недозрелите нации с мегаломански мераци; е, то не бяха “велики”  Българийки, Сърбийки, Гърцийки, Хърватийки и /о, боже!/ Албанийки… Кой страда ли? Народонаселението пак.  Митовете са жестоко нещо… Като стана дума за митове, то по нашите ширини май друго не вирее…  Митотворчеството няма друга среда, освен осветената затъмнена История. Контролирането на Историята пък е първа държавна грижа.   Нали няма народ без История? Ако пък няма - трябва  да се въобрази!

И родолюбиви митотворци почват с т.нар. “Възраждане”, то пък и нали историците са пророците на миналото, нормално е да го възраждат. Е, има хляб и  в древната, ама прапрадревна, българска история. Ханове и ханчета. И разбира се – митът за фашиото, снопа с пръчки… Да се обединим, но не е ли по-добре обаче, както казва великият Ленин, да се разграничим преди това?

               Историята, която, пак според комунистите,  пише се със кръв. Чуждата естествено. Там им е  силата, не са спрели да пишат, истински графомани. 

 А, ето че в края “Възраждането” на бели коне пристигат руски генерали. Те ти, булка, нов мит – третомартенската България.   Не щеме ний богатство обаче – оставяме сочните румелийски полета и налитаме на сините камънаци на Македония – люлката на човечеството, все пак…

            И се ре/стартират от време оно едни възстановки,  изповъставания, едни многострадални театри, на празниците това правим, вместо да се веселим, ние се зъбим на душманите; тъжен народ.  Славното минало е хляб наш насущний /така е като няма бъдеще/. Реставрация му е майката!

            Гледал съм възстановки на ахелойската битка от 917-та, на Априлското въстание и хвърковатата чета, на септемврийските метежи; навремето пък един полски художник правил и  “баташко клане” с оцелели участници; не съм гледал още възстановка на обесването на Левски, но то това и остана де…

            Но да се върнем на сегашната ситуация; ето аналогии, /злобна ги памет често повторя/ – 1997 ли , или 1989?

А защо не и 1900-та, когато има нещо като зърнени бунтове -  или против десятъка, все едно… /Младият телеграфист Пейо Крачолов например присъства на един такъв митинг в поморийското с. Бата и написва първото си стихотворение “Сизиф”…/ . Бунтовете у нас обикновено са свързани с хляба. Лишаваш ли масата на българина от насъщния – чакай надигане на “народните маси”.

            Какво е съветската власт без електричество? Електричеството е хляба и ножа на комунизма – затуй потомците на червената номенклатура все към тока ги влече. Електромагнетизъм, така да се каже. Атавизъм. Затуй е и това пусто влечение към Белене. Бащите им трошаха костите на интелигенцията там, синковците искат да вдигат корпуси на атомна централа въз тях…

            На някои пък  вносни аналогии им дай! – Великата френска революция. Има резон – и тогава гладен народ е щурмувал Бастилията, и тогава са шетали масони… Кои са обаче санкюлотите, предтечите на болшевиките? Днешните комунисти са добре охранени  и то май протеста е против тяхната енергийна мафия.

            Но ако ще правим аналогии – Плевналиев най ме мъчи. Чия историческа инкарнация въплъщава? “/И/ Аз съм българче!”.  Несъмнено е на страната на статуквото, а може би едва се сдържа да ни каже, че като няма хляб,  пасти – бол… Но разбунтуваните взеха, та го усетиха, че не е от тяхната черга, че това с пробутването на издухани представителства, няма да мине тоя път. Пък може и да мине? Неведома е психиката българска. Засега протестиращите нямат адекватно представителство и точно тук е коварството на управляващите – те знаят, че колкото капи, толкова капитани; протеста умира тутакси щом се изберат представителите, които ще  протестират против представителството;

            Хамлетов въпрос – 1989 или 1997 ? Въпрос на традиционния социологически хазарт. Ще има революция, няма да има революция. /Раковски пък е смятал, че етимологически “революция” идва от “рев на улицата”, е, не е ли пророческо – рев по ул. Раковски?!.../  Или оруеловата 1984-та? Биг брадър? По-скоро възродителската 1984-та. ДС.

             Но всяка аналогия -  за три дни. Нещата се менят ежечасно, въпреки, че управляващите предлагат удобни схеми. Нов изборен кодекс – това ли искаме? Или избори, които не съвпадат с някой от множеството църковни празници? Или д-р Тренчев на нов глас? Това трябва да сме искали явно. Щото това и ни предлагат  ретроградите. Плевналиев обаче май не разбира едно, че не Той вече раздава легитимациите. И сега идва ред да искат и неговата оставка, като последната цитадела на мафиотщината.

            Не му е леко на Плевналиев, човек трудно понася внезапната си свобода, както казва Достоевски. Но има хора – ще го подкрепят с аналогични примери. Петър Стоянов с -1997, по-старите кримки на новородената демократизацията, като Ж. Желев – с 1989та и след това. Очаквайте сега едни приказки, че протестиращите искат невъзможни неща, дрънкат дивотии и прочее. Да, но и през 1989-та искаха невъзможното -  краят на комунизма, а той изглеждаше непоклатим и се бе наканил като хитлеровия райх да живее хилядолетия.

            Още една илюзия, която би трябвало да се обезсмисли – че революциите могат да имат ясно формулирани искания, /а който формулира, той и направлява/ – затова се предлагат “формули”, на базата на баба знае две и двеста;  сега предстои формулирането на друга заплаха – тая на “работодателите” и “предприемачите” /знаем кои са, но е добре е сега да се открехнат досиетата на кредитните милионери, за да се осветят “националноотговорните” ни капиталисти/; “вижте, ние даваме хляб на толкова хора”, ще натъртят тайните приватизатори, толкова много инвестиции в яхти, хотели, чалгаджийки и кенефи със златен кант, това не е за пренебрегване – “повече позитивизъм!”, светът е прекрасен, българската природа – също… Да живее спортът!

            Плевналиев бил израсъл по време на протестите! За няколко дена тайно и полека…Това: най-новото. Тоест как го прецениха пък това – по мутациите на реториката му ли? Да не би по модулациите на гласа – почнал е да говори като делфийски оракул а ла Яне Янев? Или е излял  мъдро обръщение на фона на Пирин планина? Всеобщо е очакването пак да ни залъжат, но този път май няма с какво; празният хладилник мачка наред всякакви съображения, визии и харизми…

 А, духовното, да! Да бе – имаме нов патриарх: Не-о-фит. Той ще бутне матрицата, той ще анатемоса  монополите, той ще води народа аналогично на патриарх Евтимий, с гол в ръката… само че той май по скоро е парти-арх, отколкото патриарх; Не става.

            Друга добра идея се върти днес – политиците да отидат при народа, при протестиращите, а не да им пращат бронирани машини; смее ли някой да се появи, да каже няколко окуражаващи думи, да се даде част от депутатската заплата или партийна субсидия на ползу роду… Нека благовидната Кунева им даде от европейската си пенсия или просто да се покаже сред гражданите и да ги увери, че България наистина е на гражданите, може пък наистина да не я убият с камъни, ние не сме зверове все пак, па макар и огладнели и смазани от бита;

            Още нещо – защо се протака, какви процедури ги бавят и що трябва да се спазват “правилата” в тая извънредна ситуация.

             Уникалното на тая ситуация е не поводът за такива протести, а че сега лъсва цялата несъстоятелност на оялия се балканския посткомунистическия елит, само парите не са достъчни, трябват идеи, ама какви ти идеи в довчерашните бухалкаджии, тарикати и рачкопръдльовци? “Елитът” се оказа лигав като сладникава чалга балада, нищожен и страхлив, парвенюшки безвкусен.

            Трябва да престанем да бъдем молители пред тия нищожества и да им просим квотите. Те трябва да бъдат изринати в екарисажа на историята. Кой ако не ние, кога, ако не сега…