Едното име

Какво е едно име? Туй, което

зовем ний „роза“, ще ухае сладко

под всяко друго име.

 (Шекспир, Ромео и Жулиета, превод Валери Петров)

                                                                       Stat rosa pristina nomine, nomina nuda tenemos.

 Остана само името на розата, запазихме едното име.

 (Бернар от Морли, De contemptu mundi)

Въпросът за смисъла на името е човъркал не един голям ум. Няма как да бъде иначе, щом можем да си кажем „голям праз, един етикет” и все пак някое име да събужда първични емоционални реакции. Дали розата на Шекспир и на Умберто Еко (всъщност на един средновековен бенедиктински монах) щеше сладко да ухае с народното име „попръдниче” (по Камен Донев)?

 Сигурно в древността е имало имена, които силно са вълнували мнозина Днес или не ги знаем, или сме ги изкривили до неузнаваемост, или пък сме ги свързали с нещо дребно. Знаем, че някой си там бил роден еди къде си и един ден измислил правата лопата – стига толкоз. Като се приближаваме към съвремието, информацията се натрупва експоненциално и напоследък чак става трудно да не затънем в прекалено много детайли. За бъдещите публични фигури не ми се мисли, как ще им изкарват бебешките снимки и безумните пиянски постинги от сурат-тефтеря. Добре е човек да мисли преди да цъка. От друга страна, носителите на информация стават все по-нетрайни. Издяланият в камък надпис може да изкара хилядолетия, хартията – векове, а разните магнитни ленти, дискове и флашки много лесно се затриват за миг, заедно с всичко натъпкано в тях.

 Та ставаше въпрос за името. Доста места днес носят спорни или направо срамни имена. На планините едва ли им пука за това – били са там много преди нас, ще останат след нас. Разните държави, граници и наименования се менят непрекъснато и животът им е нищо спрямо продължителността на геофизичните процеси (за астрономическите времена да не говорим). Обаче ние живеем днес и тук. Имената ние ги даваме, търпим, променяме, махаме, и за нас те уж значат нещо. Имаме си нова и най-нова история – писана, снимана, документирана. Има и живи хора, които помнят големи събития.

 Мислех си, че в Европа само българските комунисти са били такива долни подметки, че да кръстят най-високия връх на Сталин. Обаче и в Чехословакия са направили същото с първенеца на Татрите, вр. Герлаховски щит. Не че това е голяма утеха.

 В бившите югославски страни името на Тито е навсякъде. Колкото и да не е стока, той все пак е бил гръбначно, за разлика от съветско-анти-българското недоразумение Димитров.

 В Африка най-високата точка на Килиманджаро известно време е носела името на един от най-глупавите монарси от новата история – Кайзер Вилхелм II. Обаче танзанийците са си избрали далеч по-хубавото име Ухуру, което на Суахили значи Свобода. За немските колониални господари хич не щат и да чуят.

 Даже предимно рускоговорящите тюрки в Киргизстан и Таджикистан махнаха гнусните имена на памирските седемхилядници. Вездесъщият пик Ленин вече носи името на великия персийски учен Авицена, а бившият вр. Комунизъм (също така бивш вр. Сталин) е преименуван в чест на местния древен владетел Исмаил Самани.

 Отворете обаче актуална карта на който и да е руски град и вижте имената на районите. Май навсякъде ги има задължителните Ленински, Октомврийски, Съветски и доста често разни Кировски, Дзержински и пр. Улиците също не отстъпват. Има също и Ленинградска област около Санкт Петербург. Май и в Украйна ги имат същите, поне в източната част. За Беларус няма какво да се съмняваме - най-високата им точка е едно дребно хълмче, носещо името на Феликс Дзержински.

 В страната с най-голямо население е на най-голяма почит най-масовия убиец за всички времена... за Мао става дума.

 А би ли живял някой нормален германец на улица Гьобелс, Борманов микрорайон?

 А може би все ще се намери някое връхче в италианските Алпи, да помене историческата фигура Мусолини? Кому толкова ще пречи? Или поне едно селце в Унгария доброволно и благородно да почете Ракоши (тамошния Димитров).

 От „розата” май остана не само името, но и дръжката барабар с бодлите. И миризма хич не сладка.