Протестиращ Този текст бе получен в “Свободата” без подпис – от името на един протестиращ. В съпровождащото го писмо съдържаше средното обяснение: “Изпращам ви една статия, която според мен отразява много правилно първопроизхода на всички проблеми и дава препоръки от къде трябва да се тръгне за тяхното решение. Ще се радвам въпреки нейният обем да я намерите за интересна и актуална и я публикувате в секцията 'Писма от другаде'. Надявам се да подходите с разбиране на факта, че не подписана със собствено име. Пожелавам много успехи на Вашият сайт. Предварително благодаря.”Публикувам този текст с идеята да се види как мислят и как виждат нещата протестиращите – макар да е безспорно, че в случая авторът е с по-високо IQ от това на повечето негови съмишленици. Което, разбира се, не означава, че предписаното е политически пенкилер, нито пък че авторът му е останал незасегнат от вездесъщите политически клишета от типа на “червено-синята мъгла”, особено характерни за днешното протестиращо множество.
Изминаха 30 дни от началото на протестите и за това време, като че ли единственото което можем да потвърдим всички без изключение е че се дефинирахара проблемите в обществото ни, макар и не всички. Видяхме и чухме да се изказват тежка артилерия социолози, интелектуалци, политици, политолози и граждани (ако пропускам някое съсловие да ме прощава). Всички казваха много различни неща и всички различни неща си приличаха страшно много. Всички потвърждаваха през задълбочени анализи и съждения, че има проблем и то голям проблем, но оттам нататък в съжденията си как да бъде решен този проблем, съм потресен от политическата импотентност и липса на визия какво да се направи, най-вече от лидерите на политическите партии. В тази статия ще се опитам да опиша първопричината за всичко лошо, което ни се случва, причините за това, както и как бихме успели да изтръгнем отровното жило забило се в плътта на обществото ни.
1. Текущата ситуация
Вече двайсет и три години ни управляват правителства на принципа 'И вълкът да е сит и агнето да е цяло'. Вече двайсет и три години на преден план се изтласкват, в последствие се избират и формално управляват зависими политици. Политици зависими от имащите пари - икономическите групировки, олигарсите, банкерите, генералите от ДС, мафиотите, лобистите, монополите и прочие тъмни кръгове и задкулисна власт. Вече двайсет и три години задкулисната, паралената власт става все по-богата, все по-влиятелна и все по-силна, а народа все по-зомбиран, все по-озлобен и все по-беден. 23 години партиите доказаха своята зависимост не от народа, а именно от тези кръгове, своята некадърност да променят статуквото и своята политическа импотентност да наложат нов ред. 23 години се приемат закони, за да се отчита дейност с огромни пробойни в тях, така че на определените хора да им мине схемата. 23 години всички ние сме няма и безгласна публика на един гротескен театър, в който политиците на сцената се сменят, но винаги висят на конци и правят това което искат кукловодите. Народът избра на последните парламентарни избори партията ГЕРБ с идеята това да спре и на това да се сложи точка. 3 години и половина след това същия този Народ излезе на улиците, защото видя, че Партията ГЕРБ започва да управлява на същия принцип, както предишните, и няма да направи това, което той желае. В страната ни става по зле, не става по-добре. Имиграцията се увеличава, за сметка на раждаемостта.
2. Описание на проблемът
Нека вземем за пример и анализираме запис от само един телефонен разговор, за който няма спор, че се е състоял: Министър Председателя Бойко Борисов звъни на шефа на Митниците Ваньо Танов и му казва, че е поел ангажимент пред Президента Георги Първанов да не прави митническа проверка на вече покойния бизнесмен Михаил Михов в Пивоварната му Леденика и да изкара моментално проверяващите от там. 30 секунден разговор даващ пълна картина как се управлява държавата. Колко проблема имаме тук?
1. Имаме Президент, който не си гледа президентските дела, а ходатайства за свои бизнесмени – приятели, вероятно и негови спонсори, като по този начин деформира принципите за конкуренция заложени в пазарната икономика.
2. Президент, който не използва регламентираният, пртоколен и легитимен начин за комуникация с друго държавно тяло, а се обажда по неформален начин на Министър Председателя на Републиката и търси защита за представител на частния бизнес.
3. Бизнесмен (покой на душата му) не развиващ бизнеса си по нормален пазарен начин, а търсещ политическа протекция и защита.
4. Министър Председател на Републиката, който не си глед управлението на държавата, а провежда неформален и незаконен разговор с Президента и поема неформален и незаконен ангажимент да спре митническа проверка.
5. Министър Председател на Републиката, който нарушава йерархията в държавата и установява пряк контакт с шеф на приходна агенция пряко подопечен на Министъра на финансите, и му дава неформално и незаконно нареждане да спре митническа проверка.
6. Шеф на агенция Митници, който изслушва едно неформално и незаконно нареждане от Премиера на държавата и поема ангажимент да го изпълни.
Заключенията за страничния наблюдател са: Деформирано държавно управление; Подменена представителност; Всички са маскари без изключение; Нищо не се променя с годините; Хаос в държавата; Корупция; Задкулисие; Търговия с влияние; Простотия по нашенски.
Това са верните изводи само от един 30 секунден разговор в държавата ни. А колко други разговори се състоят ежеминутно между всички тези, които от сутрин до вечер ни учат на морал от екраните на телевизорите, и какво точно се говори в тях, можем само да гадаем. Колко други уговорки се правят на гърба на Народа от същите тези, за които Народа е гласувал с доверие и с надежда да ги управляват със съвест и с морал? Колко много вълци прикрити в агнешка кожа виждаме ежеминутно по екраните и вестниците?
Проблемът в държавата беше ясно дефиниран от протестиращите на улицата: Не работеща политическа система, която не защитава интересите на гражданите. Тотално корумпирана и тотално неефективна, грижеща се единствено за собственото си възпроизводство и самодостатъчност. Тук искам да кажа, че се заливам от смях последните дни, гледайки уплашените политици от всички страни, как се правят на умрели лисици в студиата и грижливо и упорито избягват да назоват истинският проблем, а той е, че Народът вече не им вярва и иска да ги разкара.
Истината е, че политическото представителство на избирателите се деформира от избраните от тях политици само два дни след официалните избори. Само два дни след изборите избраните получават амнезия относно поетите ангажименти и започват живота, за който винаги са мечтали: живот пред камерите, живот в разкош, в популярност, в пари, комисионни, врътки, комбинации, политически пасианси и какво ли още не, в полза на всякакви корпоративни интереси и играчи, но рядко или никога в полза на Суверена. Всички умират от страх и се опитват да създават паралелна действителност и да шикалкавят, че ще се наруши конституцията, че ще се нарушат нормите на демократичност и тем подобни.
Истината е, че на никой от политиците не му се упражнява гражданската професия. Как мислите: дали на Лютви Местан му се става учител, или на Сидеров журналист със заплата от 1000 лева, пък какво да кажем за Станишев, който няма и един ден трудов стаж в реалния сектор. Политиците се опитват със зъби и нокти да запазят статуквото, чрез удобното “Имаме си закони, трябва само да ги прилагаме по-добре”. Всички са се снишили и си казват: “Ще се правим на луди, ще шикалкавим и увъртаме докато отминат протестите, пък после по старому - схемите, врътките, поръчките, нашите, вашите и прочие.
Дотук резюмирахме проблемът само в политическата система, а той е: ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА НЕРАБОТЕЩА И НЕЕФЕКТИВНА, НЕ ИЗПЪЛНЯВАЩА ПРЕДНАЗНАЧЕНИТО СИ - ЗАЩИТА ИНТЕРЕСИТЕ НА НАРОДА И ДОПРИНАСЯЩА ЗА НЕГОВИЯ ПРОСПЕРИТЕТ. ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА ГРИЖЕЩА СЕ ЗА СОБСТВЕНИЯ СИ КОМФОРТ. ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА И ПАРТИЙ КУХИ И ГЛУХИ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ НА ХОРАТА. ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА И ПАРТИЙ НЕСПОСОБНИ И НЕКОМПЕТЕНТНИ ДА ПРОИЗВЕДАТ ПРОСПЕРИТЕТ В ОБЩЕСТВОТО НИ.
Другият очевадно сериозен проблем е в областта на енергийния сектор: НЕЕФЕКТИВНА ЕНЕРГИЙНА СИСТЕМА В ОБЛАСТТА НА ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО. НАЛИЧИЕ НА МОНОПОЛИ. ЛИПСА НА ИЗБОР И КОНКУРЕНЦИЯ В ДОСТАВКИТЕ. ПАЗАР ЗАБУЛЕН В ТАЙНИ И РЕГУЛАЦИИ. НАЛИЧИЕ НА КОРУПЦИЯ И НЕИЗГОДНИ ЗА ДЪРЖАВАТА СДЕЛКИ. НЕПРОЗРАЧНА ТЪРГОВИЯ В ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ. НЕИЗГОДНИ КОНЦЕСИИ. ЛИПСА НА ДЪРЖАВЕН КОНТРОЛ. ОГРОМНИ СЪМНЕНИЯ ЗА КОРУПЦИЯ, КРАЖБИ И ЗЛОУПОТРЕБИ. ИЗТОЧВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ СРЕДСТВА И АКТИВИ, ЧРЕЗ ПОЛУЗАКОННИ СХЕМИ И НЕИЗГОДНИ ДОГОВОРИ.
Проблеми и то сериозни обачесъществуват и в други обществени системи и сектори. Огромни бомби с часовникови механизми тиктакат и престоят да избухнат заедно и поотделно помитайки с взривната си вълна бъдещите избрани от народа. Такива сектори и обществени системи също са: Здравеопазването с източването на Здравната каса, корупцията и хилядите структурни проблеми на всички нива; НАП с корупцията на всички нива, проблемите в нормативната уредба създаваща предпоставки за злоупотреби и източване на ДДС и продажба на фирми с дългове; Митниците с корупцията, контрабандата и ниския образователен ценз на служителите й; Банковия сектор с високите лихви по кредити, в които е калкулиран високия процент лоши вземания, предизвикани от своя страна от корумпирани и неефективни служители, както и възможността да се препират пари, чрез сектора; МВР с високите нива на корупция и протекция над престъпни елементи; Съд, Прокуратура и Следствие - с високите нива на корупция, неработещи и неспособни да въздадат справедливост в обществото; Социалната ситема позволяваща източване и злоупотреби и липсата на подкрепа на крайно нуждаещите се; Системата на финасите с близо 40% сив сектор в икономиката ни, генериращ престъпност, задкулисие, договорки, нелоялна конкуренция, отвличания, изнудвания, убийства, самоубийства и прочие. 40% сив сектор в икономиката позволяващ функционирането на паралелна държава, паралелна власт на истинската власт, със свой ресурс, лостове и медии, които се задействат всеки път когато усетят заплаха за собственото си съществуване; Системата на образованието с високите нива на корупция и неспособност да се адаптира към новата пазарна реалност, така че да произвежда млади кадри със самочуствие - подготвени за реалния сектор; Ситемата на обществените поръчки на практика обслужваща едрият бизнес и организираната престъпност, източваща държавния ресурс през неефективна нормативна уредба и корумпирани и незаинтересовани чиновници; Местните властови структури - кметове и общински съвети, с малки изключения корумпирани, неспособни, накадърни, неможещи и нежелаещи да решават проблемите на местното население, като и разхождащи местните бюджети непрозрачно и неефективно със силен корупционен мотив; Деформирани икономически сектори с наличие на картелни споразумения и присъствие на 'силни играчи' и олигарси, които задушават развитието на средните и малките играчи, тъй като институциите, призвани да ги защитят вършат точно обратното мачкат малките, а протектират големите. И още. И още. И още. Списъкът за съжаление може да е много дълъг и нека политиците ни да бъдат така любезни да не заравят глави в пясъка като щрауси, а да го прочетат внимателно и да се опитат да го допълнят.
В резюме с няколко думи истинският проблем в обществото ни се крие в неефективните и неработещи системи, позволяващи кражби, корупция, неизпълняване на обещания и работа на същите тези системи не в полза на Суверена, а на частни корпоратични интереси и паралелна задкулисна власт. В момента законите, наредбите и предписанията в държавата се изпълняват от администрацията и властимащите не с идеята за просперитет и справедливост, а с идеята да мине нечия корпоративна схема.
3. Следствията от съществуващия проблем
Следствието на съществуващия проблем за съжаление, го изпитваме ежедневно, ежеминутно всички ние обикновенните граждани: високите сметки за ток, високи лихви по кредитите, високи нива на корпуция във всички сектори на обществения ни живот, ниско качество на обслужване и високи нива бюрокрация, поръчковите убийства, изнудвания и отвличания, като форма на бизнес взаимоотношения, съдебна система не въздаваща справедливост под влияние на силен корупционен и властови натиск, господство на олигарси и монополи, лошо образование, незаинтересувани и нископлатени чиновници, липса на свободна конкуренция, която да доведе по-ниски цени; високи цени застопорени, чрез картелни споразумения, господството на мафията и задкулисието, ниските заплати и ниската производителност на труда, високи нива на безработица и липса на инвестиции в реалния секто, засилване на радикалните настроения в обществото. За съжаление съществува още едно зловещо следствие обединяващо всички изброени по-горе: Хилядите Българи купуващи си еднопосочен билет и заминаващи завинаги в друга държава и хилядите неродени деца в резултат на недоимъкът, безпаричието и трудния живот.
На практика абсолютно никой, няма интерес от сегашната ситуация. В сегашната ситуация няма нито един печеливш, а само губещи в различна степен. Дори тези които деформират с действията си и бездействията си една система (например даващия и вземащия подкуп) в дълъг период стават жертва на цялата изкривена реалност. Истинският парадокс, е че деформиращият една система, става в последствие жертва на друга деформирана и неефективно работеща система и надава вой до небето, че правата му са нарушени. Типичен пример за това е отвличането на дъщерята на Брендо. Сега един човек ще чака справедливост от една система деформирана и смачкана от него и хора, като него. Сега той – Брендо ще чака дъщеря му да бъде открита от едно нефективно и деформирано от него и такива като него МВР, а по-късно заловените да бъдат осъдени от една неефективна и деформирана от него и такива като него правораздавателна система. Убеден съм, че ако покойният Михаил Михов беше развивал бизнесът си по-нормален европейски начин, така като правят неговите колеги пивовари в Австрия, Чехия и Германия, сега нямаше да има високо кръвно, а щеше да бъде един щастлив и усмихнат индустриалец.
Подобен анализ с причини и следствия може да се направи за всяка една деформация в обществения ни живот и с няколко аргумента би се доказало по неоспорим начин, че интерес в престъпни и антиобществени схеми няма абсолютно никого, най-малкото тези коити ги създават, тъй като динамиката на събитията бързо те превръща от печеливш в губещ. Истината е че тарикатите на обществото, тези, които искат да са на гребена на вълната и искат да имат пари, винаги ще имат. Много по-хубаво е обаче и много по-здравословно е печеленето им да става по правила, установени от обществото. Пряко доказателство за гореизложеното е че Английския милиардер и настоящ собственик на компанията Върджин Ричард Брансон ходи пеша, без охрана по улиците на Лондон и усмиквата не слиза от лицето му и съм повече от сигурен, че спи спокойно, а неговият Български еквивалент Марин Митев - настоящ собственик на групировката ТИМ, не слиза от джипа си, движи се с армия от охранители и бог знае какви проблеми има с нервите, и какви кошмари сънува нощем. Отсъствието на деформации в обществените сектори и системи и подчиняването на работата им на интересите на Суверена автоматично ще изкара от играта или ще сведе до минимум явления и инструменти като подкупи, поръчкови убийства, самоубийства, изнудвания, тайни договорки, отвличания, задкулисие, паралена власт, контрабанда, кражби на ДДС и прочие. Те ще отпаднат по естествен начин от дневният ред на обществото, като доказано неефективни и примитивни.
3. Причините за посяването и израстването на коренът на цялото зло
Нашето общество към днешна дата е това, което е и сегашната ситуация се дължи както на политическото развитие на страната ни, така и на нашия собствен манталитет и ниво на интелект.
В книгата на Юлиян Генов “Защо толкова малко успяваме” надълго и нашироко са обяснени причните за неуспеха на икономическото развитие на Бъларския род - че сме подчертано нация с външен локус (означава, че сме хора които търсим причините за несупеха извън себе си, че не обичаме да поемаме на отговорност и чакаме някой друг да я поеме и свърши работата вместо нас). В тази книга особено ме впечатли един цитат на негова позната, която съвсем чистосърдечно попитала автора: “'Защо в Англия с толкова малко усилия се постига толкова много, а в България с толкова много усилия постигаме толкова малко?” И защо в България системата променя човека, а той никога не успява да промени системата? В България човек влиза в една система, независимо на какво ниво в йерархията, с много амбиции и енергия да променя и реформира, и след много кратко време (година, две) или бива изплют от нея като чуждо тяло, или става удобна част от сивата маса, примирен, че от него нищо не зависи.
Най-бързото обяснение което ми идва на ум е че в нашите системи или няма правила, или има, но не се спазват, или са прекалено сложни да се спазват, или няма достатъчно желание и интелект от служителите да ги спазват, или съществува двоен стандарт, или всичко заедно.
Към това трябва да добавим още няколко факта и голи истини.
Първата е че не сме супер народ и нямаме супер качества. Не блестим с остър ум, с огромно желание да работим и произвеждаме. Не блестим с огромно чувство за справедливост и честност - че нали всички съдии, прокурори и политици също са раждани от български майки. Още германският канцлер от 19 век Ото Фон Бисмарк се е произнасял за нас наричайки ни “Конекрадците отвъд Дунава”. Сега като чета и гледам новините, си казвам, че оттогава не са се променили много неща. Единствено в резултат на развитието на цивилизацията сме заменили конете с автомобили и еврофондове.
Друга съществена причина, е че жителите населяващи територията на България за период от време, продължил 500 години, не са възприемали държавата (за разлика от родината) като своя – и законите на Високата порта като източник на благоденствие и просперитет. За дълъг период от време Българите са смятали, че своето свършва и започва на прага на дома им и че всичко останало е чуждо и не им влиза в работата. За това е съществувала и имитацията на законоподчинението, и на изпълнението на съществуващите правила. Обществените системи са били чужди за българите образования, и не са се имплантирали в техният живот. Държавата със своя държавен апарат е била чуждо и непознато тяло и никой не я е чувствал като своя. Благодарение на тази вътреша съпротива и отрицание сме се съхранили като род, но това игнориране продължава в някаква степен и до ден днешен.
Към всичко казано дотук бих желал да добява и 45-те години обществено-политическо безвремие и икономически вакуум през времето на соца. Това е период от развитието на България, през който на властта й беше вменен чужд дневен ред и порядък следователно и в голяма степен чужди системи за функциониране на обществото. Системите, произведени от Властта на съветите, бяха лишени от смисъл, чувство за рационалност и ефективност. На практика, на управляващите им беше отнето всякакво право на инициатива и собствена мисъл за развитие на държавата, и всичко се правеше под чужда диктовка. Дългата и невидима ръка на Кремъл беше хванала здраво шията на малка България, и я стискаше до задушаване всеки път, когато тя проявеше някаква инициатива. Бедата дори не е в това, защото ние сме малка държава и трябва да усвояваме практиките и ноу-хауто на по-големите. Нека си представим сега обществените системи щяха ли да се намират в такъв хаос, ако бяхме прикачени за такъв дълъг период и по този категоричен начин към държави като Англия, Япония или Германия. Властта на съветите беше един неуспешен 45 годишен експеримент да се реализира една идеология не достатъчно съответстваща на човешката природа. Всички сме свидетели на общественото развитие или по точно хаоса в държавата Русия - първоизточник на тази идеология и обществените системи, за които говорим в какво състояние са там – и дали въобще съществуват. Още повече, че Русия въпреки огромните богатства от енергоресурси не може и до ден днешен да се превърне в развита индустриална и модерна държава за разлика от Китай. Вместо това Руската мафия се сочи, като най-многобройната и най-могъщата в цял свят. А ние сами се убедихме, че няма мафия без държавна протекция.
В резюме: през дълги периоди от историческото си развитие сме свикнали да приемаме обществените системи като наложени ни отвън. Примирявали сме се с тези факти и не сме имали достатъчно компетентност и знания как сами да ги изградим, така че обществените системи да работят в наша полза. Жителите на държави, като Англия, Германия, Австрия, Швейцария винаги са чувствали държавата и проблемите на държавата, като свои и активно са участвали в тяхното решение.
В България преходът от социализъм към пазарно стопанство беше опорочен, защото обществените ситеми (най-вече политическата) не заработиха ефективно в полза на народа и неговия просперитет. А те не заработиха ефективно, защото управляващите от всички партии нямаха визията, волята и компетентността да го направят. За сметка на това те предпочетоха да направят по-лесното и и по-изгодното за тях - да бъдат зависими от хората с пари, да приемат закони, които да им позволяват да присвояват обществени блага и да се корумпират. Така икономическото пространство се деформира трайно и роди икономически Франкенщайни като ТИМ и Мултигруп и олигарси, като Огнян Донев, Любомир Павлов, Васил Божков, Христо Ковачки, Георги Гергов, Иво Прокопиев, Цветелина Бориславова, Валентин Златев, Марин Митев, Иво Каменов, Гриша Ганчев, Митко Събев, Николай Банев, Петя Славова, Сашо Дончев, Даниел Пеевски, покойните Илия Павлов, Емил Кюлев и много други смучещи от държавната хранилка. Въпросните хора аз лично съжалявам, защото сами са си създали душевният затвор, от който скоро няма да излязат.
4. Решението на съществуващия проблем
Решението на съществуващия проблем се крие в реформиране и оптимизиране работата на обществените системи (данъчна, политическа, правораздавателна и правоохранителна, социална, здравна, местно управление и т. н.) така че в своята съвкупност да произвеждат просперитет и добър живот за обществото. Ако обществените системи съвкупно заработят правилно в интерес на народа и не генерират престъпност, задкулисие и корупция всички ние ще заживеем по-щастливо и по-честито. Някои биха казали че това е утопия, но аз съм на мнение, че това е изпълнимо, при това не с огромни усилия. Разбира се универсален софтуер как цялата държава да заработи правилно не съществува, но все пак смятам че подходът за оптимизирането на гореизброените проблемни области е един същ.
Дълбок анализ на съществуващата ситуация с обобщаване мнението на предишни управляващи, на различни съсловия, на синдикати, на настоящи и бивши работещи в системата, на редови служители и ползватели на услугите. Ясно дефиниране на съществуващите проблемни области, причините за тяхната поява, кога са се появили, кой е отгворен за тях и имало ли е умисъл в действията му. Анализ на връзките на системата с останалите системи и конфликтните зони. Ясно дефиниране на желаната ситуация (краткосрочна, средносрочна и дългосрочна), чрез дефиниране на стратегии за развитие по периоди. Приемане на законови промени и промени в нормативната уредба. Съблюдаване и имплементиране на основните принципи и норми на Европейския Съюз. Ясно дефиниране (след широка дискусия с горепосочените групи) на мерките, периода и ресурсите необходими за решаване на проблемните области, като и ясно дефиниране на следствията от тяхното решаване и очакваните резултати. Реализиране на текущ и последващ контрол на реализиране на мерките. Осъществяване на финна настройка при реализирането на мерките. Осъществяване на непрекъсната диагностика на промените в системата, на мерките които се имплементира, анализ на страничните явления и реперкусии и извеждане на система от мерки за връщане на системата от равновесно положение, всеки път когато е излязла. Синхронизиране на системата с останалите обществени системи. Ефективно усвояване на финансовия ресурс по зададеното направление. Убеждаване и мотивиране на човешкия ресурс - част от системата, че той е носител и двигател на промяната. Селектиране на компетентен човешки ресурс, млади и енергични хора без комплекси и обременености от миналото, който да се мотивира правилно. Постоянна комуникация с обществото какво е направено и какво предстои да се направи. Съблюдаване на принципа на пълна прозрачност при работата към гражданите и служителите. Когато една система функционира правилно в нея съществуват принципи и правила и именно тези принципи и правила назначават един човек в нея, дават оценка за него как работи той и в последствие го освобождават или задържат в системата. Когато една система НЕ функционира правилно човека се назначава от шефа и се задържа в нея ако умее да се ориентира в интригите и неформалната среда.
Някой би казал, че гореказаното е извадка от учебник по мениджмънт, но няма начин ако то бъде приложено с достатъчно професионализъм, воля, упоритост и компетентност и без користна цел в дълъг период да не доведе до очакваните резултати. Описанието на текущата ситуация в началото на статията, красноречиво отговаря на въпроса дали това е направено, като цяло в обществото ни или се е управлявало 'на парче'.
5. Добрите практики
След 23 години пазарна икономика все пак в обществото ни са се оформили макар и с малки деформации някои 'острови на стабилност', от които трябва да се поучим и да черпим вдъхновение, че всичко е възможно. Пример за добри практики са: сектора на недвижимите имоти, който функционира на пазарен принцип; сектора на телекомуникациите, който се либерализира напълно и цените паднаха драстично за сметка на увеличаващото се качество на услугата; прозрачното провеждане на търгове на национално равнище за строителство на инфраструктура; ценовата конкуренция в областта на търговията на дребно и хранителните стоки в Супермаркетите; проспериращите частни фирми (най-вече в областта на Хранително-вкусовата промишленост) в които служителите са мотивирани правилно и се чувстват щастливи; електронните услуги на НАП и Агенцията по Вписвания; работата по европрограмите; финансовата стабилност с Валутния борд и т.н. Всеки един случай има своята специфика и може да служи за пример какво трябва да бъде направено.
6. Съпротивата срещу изкореняването на лошите практики в обществото.
Съпротивата към всяка промяна е заложена във всяко живо същество и е част от природата му. Съпротивата към всяка промяна се дължи на страха от новата и все още неизвестна ситуация. Безусловно оптимизирането на една обществена система трябва да се направи от хора не само компетентни, не само професионалисти, не само с висок морал и ценности, не само работохолици, не само позитивни и мотивиращи всички и всичко около тях, не само куражлии, не само дълбоко убедени в собствената си правота, не само с визия до какво ще доведе реформата, а хора, които притежават всичко това наведнъж.
Съпротивата за едно опитимизиране на обществена система ще дойде най-вече от статуквото - от тези които по някакъв начин са привилигеровани от съществуващата ситуация. Те по правило притежават ресурс и влияние, тъй като са част от системата и ще правят всичко възможно скрито и явно да унищожат, деформират, омаловажат реформаторските действия и усилия. Съпротивата ще дойде по естествен начин и от отегчените редови членове на системата, които по презумция ще трябва да заработят повече и по всеотдайно без това да се отрази в промяна на възнаграждението им.
Една политическа система, удобна за политиците и техният комфорт и възпроизводство, не очаквайте да бъде реформирана от същите тези политици. Това просто няма как да стане!!!
Един пълен със задкулисие, кражби и тъмни договорки енергиен сектор и една корумпирана и неефективна съдебна система, няма как да бъде реформира от тези, които по-късно ще бъдат осъдени от нея и посочени с пръст. Енергиийният сектор, съдебната система, част от Митниците, НАП, Банковия сектор и Службите за сигурност са ПОСЛЕДНИЯ БАСТИОН НА ЧЕРВЕНО-СИНЯТА ОЛИГАРХИЯ и нейните марионетки-политици и тази олигархия прекрасно осъзнава, че след като този бастион рухне, рухва и тяхната власт, влияние и сила, а след това идва светлината и слънцето. А змиийте, гущерите, отровните жаби и алигаторите са влаголюбиви същества - те обичат сенчестите и влажни места. Олигархията и всички незаконно забогатели личности (списъкът е дълъг, но всички ги знаем), престъпници и групировки ще положат огромни и неистови усилия да подменят за сетен път дневния ред на обществото и тези бастиони ДА НЕ РУХНАТ. Това е истинската причина личности като Огнян Донев и Иво Прокопиев да се увиват като лиани около Президента и да търсят влияние върху новото Служебно правителство.
Рухването на тези бастиони означава справедливи процеси, ефективни присъди, означава отнемане на имущество, означава край на задкулисието и смърт на мафията, означава ясни правила за пазара, означава по-високи заплати, означава свободна конкуренция и пазарни цени, означава избистряне на мътната вода, означава доброволно заточване в страни като ЮАР и Аржентина , а носталгията е нещо много лошо.
Тези хора притежават огромен медиен, финасов, силов и политически ресурс и няма да се поколебаят да го използват с цел съхраняване на постигнатото и запазване на статуквото. Те имат на разположение данъчни служители, съдии, прокурори, журналисти, социолози и силови бригади, които ще бъдат активирани само с едно натискане на копчето. Те ще хленчат в телевизионните студиа, че са малтретирани и репресирани, ще обявяват гладни стачки, ще изпращат техния слугинаж в телевизионните студия да се обясняват по същата причина, ще изпращат техните копои по тъмни доби да залагат взривове и прибиват с чукове неудобни опоненти и свидетели, ще подкупват техни марионетки-политици да прокарват законови промени и говорят в тяхна полза, ще участват в благотворителни акции, ще плащат за паметници и църкви, ще правят детски площадки, ще правят причастия, ще се изкарват най-големите християни - праведници и всичко само заради едно нещо. Статуквото да се запази. Мътната вода да си остане мътна и никога да не се избистря.
7. Резултатът от правилното функциониране на обществените системи.
Не е трудно сами да се досетим до какво може да доведат едни правилно проведени реформи във всички сектори на обществото. Резултат от успешното оптимизиране на системите ще се изразява в естественото и постепенно отпадане на всички деформации и лоши практики в обществения живот. С по-малко време и по-малко ресурс ще се извършват повече и по правилни действия, членовете на системите ще взимат по-високи заплати в резултат на постигнатата рационализация, по-висока призводителност на труда и в същото време ще получават и по- големи социални пакети, ще бъдат по мотивирани и по-щастливи. В обществото ще има по-малки нива на напрежение и злоба. Общественото богатство ще се повишава с устойчиви темпове. Ще отделяме повече време и средства за култура и развлечения. Ще има осезаем местен (изваждане на парите от банките и инвестирането им в реалния сектор) и чуждестранен инвеститрорски интерес, което от своя страна ще доведе до откриването на нови работни места и увеличване на средната работна заплата. В областта на спорта ще започне да се работи по-професионално и с по-големи бюджети, което ще доведе до по-сериозни успехи и постижения. Глобалният резултат от оптимизирането на всички системи и подчиняването им на народната воля ще бъде функционираща икономика с ясни пазарни правила, отсъствие или пренебрежително малък сив сектор, отсъствие на организирана престъпност в този си вид, отсъствие на икономически групировки от рода на ТИМ и на бизнесмени от рода на Ковачки, Донев и Прокопиев, работещи институции в името на обществения интерес, ръст на раждаемостта, емиграция с обратен знак - приток на чужденци, желаещи да работят и живеят в България. Това ще доведе до усещането че България е едно приветливо, богато на природа и добро за живот място, а не развъдник на групировки, организирана престъпност и корумпирани политици и чиновници (становище, което Европейската Комисия ни го е казала над сто пъти).
8. Вместо финал
В този си вид общестените ситеми, политически и икономически, генерират безработица, нещастие, бедност, престъпност и задкулисна власт. Те не доведоха и няма да доведат до просперитет и благоденствие на Народа ни. Политиците трябва да осъзнаят, че в България има нова реалност и че скоро протестите няма да свършат. Времето ще покаже дали и колко сме съзрели сами да постигнем всичко това. От нас зависи дали ще се поддадем или ще продължим с натиска върху системите и желанието за промяна. Бъдещето е в нашите собствени ръце.
Смятам, че тази статия задава много правилно посоката, в която трябва да бъде насочена обществената енергия и искания. Тя може да бъде добър фундамент и изходен пункт за не един, а два успешни мандата на управляващите. Ще се радвам членовете на Служебното и Бъдещото правителство да й хвърлят едно око и поразмишляват върху написаното. Защото кредити вече няма. Свършиха. Народът го каза и няма да се прибере от улиците, докато не види последният бастион на Червено - синята олигархия сринат и коренът на цялото зло изтръгнат.
Вземете последните новини.png)
