Народ без партии е ... в тежко заспало състояние

Думите са на патриарха на либерализма в България Петко Славейков. Позволяваме си да ви ги припомним в момент на трескаво до полуда и объркване очакване на предсрочните избори на народно събрание, насрочени за 12 май 2013 г. от президента Ресен Плевнелиев.
По същото време преди 127 години ( б.ред. 11-16 май 1886 г.) у нас са се състояли едни не по-малко провокативни избори към нагона на народа ни хем към свобода, хем към сигурност... Тогава се е случило единението на българите от Княжество България и Южна България ( кръстена унизително по прищявка на великите сили Източна Румелия!?). Целта е била в Народното събрание да се включат представители- депутати и от братята в единената част на родината ни. Тогава най-ревностният конституционалист и либерал Петко Каравелов, който е и министър-председател, помолил верния си съратник Петко Славейков да напише разяснителна брошура към народа що е то демократично управление, конституционализъм и ролята на партиите в него. Макар и на преклонна възраст, Петко Славейков се справя със задачата и то по толкова блестящ начин, че да паднат от удивление джуките на големите либерали в т.нар. велики сили.

През 2011 г. конституционалистът проф. Георги Близнашки издаде книгата „Петко Каравелов и демокрацията в България”, като начин да се секнат историческите спекулации с истината за избухването на конституционализмът и либерализмът в България.
В нея е включено и посланието на Петко Славейков отпреди 127 години, което в объркването ни през 2013 г. звучи повече от актуално:

„ Ние сме... последователи на началото, което покровителства партиите и опозициите...

Ако няма опозиция в едно кое да е управление, ако няма в един народ партии, те трябва да се създадат, защото това го изисква интересът на държавите, интересът на народите, интересът изобщо на човечеството...

Народ без партии, той е мъртъв народ... в тежко заспало състояние...

Партиите могат по някой път да послужат за зло... но те изобщо са полезни, защото приучават гражданите да имат своя воля и свое съждение... неща, които увеличават развитието и достойнството, на който и да е народ.

Изобщо човечеството се управлява по два начина – или с думи, или с камшик...

Тези два начина се олицетворяват с два вида правителствени форми: в старо монархически или деспотически и в ново (монархическо) конституционно или републиканско...

Конституционните и републиканските управления идват отдолу – от народа – и се състоят от мнения, съставени от болшинството...

Деспотичните правителства не струват хас от партии... у тях няма явна опозиция.

Там опозицията се проявява тайно и кризисите им се свършват по насилствен начин.

Напротив, в конституционните управления... опозицията е, която контролира действията на правителството”.

Коментарите са излишни –

пише през 2011 г. проф. Георги Близнашки. И припомня, че „дори в тогавашна Франция все още е в сила законът Льошапелие от 10 септември 1791 г., който забранява създаването на политически партии, а борбата в полза на правото на политическо сдружаване ще се увенчае с успех едва с приемането на френския закон от 1 юли 1901.
Някои от тезите на Дядо Славейков звучат прекалено авангардно за своето време, но в наши дни се възприемат като общопризнати аксиоми. И това е, защото отношението към опозицията се смята за показател относно достигнатата степен на зрялост в развитието на демокрацията. Това е великолепен текст, достоен за всеки курс по конституционно право – както тогавашен, така и съвременен!”.

Оценката на проф. Близнашки е отпреди две години, когато никой не подозираше хаосът на духовно-икономическите ни същности от последните седмици. Провокацията, отправена от Петко Каравелов – от ден на ден, май звучи все по-актуално...