САМОДОВОЛНИТЕ

            Честито ви служебно правителство!; Това трябва да е новият поздрав между мафиотите управляващи Българийка; Всички политически сили гьонсуратски акламират новият премиер, отроче на червената номенклатура, както се очакваше. “Решението” на президента пък бе представено като висша мъдрост – а кадрите / на Герб/, като диаманти, измъкнати от калта на улицата; съответно новоизлюпените министри побързаха да уверят мафията, че промени няма да има и статуквото ще се запази; останалите българи, тоест отхвърлени, изключени, безработни, малоимотни, недоволни, хиляди, маса, народ… е, те пак гледат отстрани със зяпнала уста. Един вече се самозапали – ще го изкарат луд. Има си затова психолози, дето шестват по екраните…

            Пуква пролет. Изборите наближават. Сега ще изпълзят специалистите по изборния кодекс, след това идва ред на социолозите  и всякакви там манипулатори. Политиците се поослушаха, поослушаха като глуха свиня у боб и решиха да ни внушат, че искаме точно това – избори, в които ще избираме пак тях. Купуването на гласове ще стартира всеки момент, разбира се. Никой не повдига дума за намаляване на броя на депутатите, никой не пита вече за зимата на нашето недоволство, никой не се интересува от ниските ни доходи, ама никой. Шибаните синдикати верноподанически отново се престориха на загрижени, църквата и тя отслужи молебен за помирение!? Църквата, която е вторият по значимост земевладелец след държавата, се направи  и на бедна, не можела да си плати сметките за ток. Ами толкова мафиотски предприемачества е окадила и осветила, не вярвам да не и се плаща /с крадените от нас пари, но църквата не  е гнуслива/. Къде са партиите обаче – ами притаиха се в цитаделите и папат държавните субсидии в смутното време.

            Какво стана с протеста? Явно медиите  получиха указание да го отразяват все по рядко. С радостни гласове репортерчета цвилят и се дивят, че протестиращите намаляват, за причините за протестите никой не обелва дума. Изтъкват се някакви безумия, които циркулират из медийното пространство. Кеворкян покани пак лудият за връзване вечен кандидат за президент – други медии измъкнаха други идиоти, чалгари и куриозни люде, забавляват ни, белким забравим покрай зрелищата, че няма хляб.

            Едно нещо не може да се фалшифицира обаче, както е казал поетът Збигнев Херберт, вкусът. Безкрайната пошлост на политическата ни класа лъщи нетърпимо. И целият този непоносим политически кич няма как да не свърши зле. Не е ли ясно – така повече не може да се продължава?! Следващият взрив ще още по-унищожителен. Или типично по нашенски ще си поживеят като за последно?