“Атака” си( го)върна (на) България

Не знам доколко ще се окаже устойчива тази тенденция и дали моментната социологическа снимка за шансовете на партиите за новия парламент не е подвеждаща преди да сме сигурни в края на протестната вълна, но така или иначе социологът Андрей Райчев вече съобщи днес „нещо”, на основата на което може да се умува: към момента ГЕРБ и БСП остават водещи политически сили с 20 и 19 на сто от гласовете на българските избиратели, а от близкия до нулата резултат на Атака не е останал и помен, защото тази партия е „скочила” до цели 5 процента одобрение.

Подигравката на приближения до Кремъл руски телевизионен журналист Михаил Леонтиев, която той си позволи към България като „невярна невеста” на Русия по време на посещението на Путин в София на 18 и 19 януари 2008 г. придобива актуален смисъл по отношение на народната любов в сегашната ситуация. Тя изглежда се влияе от силата на крясъка на партийците и от бутането с лакти в политическата навалица.

Насред бурните събития, довели до предсрочното ( и спасително за партията) абдикиране на ГЕРБ от властта единствената парламентарна сила, която не сви знамената, беше именно „Атака”. Напротив, те се вееха предизвикателно на митингите, на които искането партиите да бъдат закопани в миналото беше иначе сред основните лозунги.

Вярната на руските интереси партия възкръсна по начин, който напомня появата й почти от нищото в навечерието на изборите през 2005 г. Тя се вписа органично във вълната на голямото отрицание на всичко и всички, но, както се оказва, без да пострада самата тя: тъкмо напротив. Виждаше се просто око, но сега вече и социологията го регистрира.

Голямото гадаене коя щяла да бъде новата партия получи по този начин първия си отговор- това ще е чисто старата „Атака”, която обра за себе си позитивите от гражданската енергия, плиснала безразборно по улиците. Получи се почти буквален „прочит” на израза, че властта се търкаля по улиците в момент на революционна ситуация и онзи, който се наведе, ще я вземе.

Сидеров се наведе, включително на медиите, които му отвърнаха със същото, като буквално не можеха да си го поделят. Чудя се само как това се съотнася към медийния монопол в България, срещу който така и не се чуха протести сред скандиранията „по принцип” срещу монополите. Възможно ли е например директорът на гербаджийската довчера ТВ7 без заповед да гледа влюбено в студиото Волен Сидеров- почти толкова, колкото гледаше шефовете си Цветанов и Борисов?

Една от поуките от тази история ( макар да не знаем дали протестите са вече история или вулканът само е затихнал), е, че в днешна България работи старото правило, известно от времето на комунизма: „чрез нахалство, към прогрес”.Това беше израз, с който се обясняваше успехът на „борбените другари”, които не се спират пред нищо в кариерата си.

Кой ти помни наистина, че девизът „да си върнем България” беше издигнат при създаването на ДСБ и откраднат после от „Атака”. Сега той се превърна в девиз и на много от протестиращите, но вместо от ДСБ да припомнят авторството си, Сидеров ловко залепи физиономията си като гербова марка до тази крилата фраза. И номерът му мина защото уличното му поведение по нищо не се различава от парламентарно- напусна парламента, наричайки „олигофрени” останалите.

Това се кльопа, явно. Предстои да видим дали прекомерната лакомия в това кльопане няма да задейства здравословното храносмилане на българския здрав разум. Чакаме да се произнесе мълчаливото мнозинство, за което вече няколко пъти загатнаха президентът Росен Плевнелиев и служебния министър Марин Райков.