Бесовете им чувам

А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.
Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. 
От Лука Свето Евангелие 8:32-34 

5 март 2013 година. 60 години от кончината на един от най-големите злодеи в човешката история, Сталин. 11 часа сутринта. Слънце, студено. Автобуси са докарали хиляди миньори в София. Протести. Градската градина, майки, деца, пенсионери, отпочиващи миньори. Български депутат бавно крачи откъм жълтите павета към шадравана, който не работи. Задава се депутатът оттам, където беше мавзолеят на друг, този път нашенски злодей. Сравнително висок, попрегърбен, мрачен депутат със сиво, набръчкано, преждевременно състарено лице. Преди 30 години познавах умен и добронамерен младеж, който отдавна е предал Богу дух, превръщайки се в депутат от АТАКА. Надежден депутат от АТАКА. Изключително верен депутат от АТАКА. Този полупрегърбен полустарец с мрачен взор. Така е като служиш на злото. Така е, когато душата ти е незряла и си направил чудовищния избор да служиш на злото, което още не различаваш в печалната си незрялост.

Да, това е един от хората, които скоро биха могли, и то с огромна вероятност, да участват – малко или повечко – в реалното решаване на националните съдбини на милиони българи. Да, да, именно този човечец, изсушен и изсивен от омразата, а в конкретния случай – и от алкохола. Същият, който след само три часа, в ранния следобед 5 март 2013 година, ще застане пред сградата на президентството до фюрера си, вдигнали някакви смехотворни листчета формат А4, в знак на протест, че Росен Плевнелиев връчва мандат на еднояйчните близнаци от ДПС.

Делово. Този текст е лобистки. С него лобирам на 12 май 2013 година да не се гласува за АТАКА. Или за Волен, ако някой го предпочита по-горещо. Този текст е послание-молба и към двете категории мои събратя – и тези, които са решили да гласуват, и другите, които се колебаят –  да помислят добре, преди да пуснат бюлетина за партията АТАКА (ще се въздържа от определения) или за онова човече с черното яке, дето обича да се развлича по Европата за сметка на данъкоплатците.

По-надолу ще се опитам съвсем сбито да се аргументирам.

На 12 май ще гласуваме, както обикновено го правим. Сиреч – по метода на изключването. Сиреч – по метода на най-малкото (уж) зло. Представете си, че този път „методът” сработи в полза на АТАКА и тя стане балансьор в бъдещия парламент. Представете си АТАКА в коалиция с ГЕРБ, додавайки на всестранно развитите европейски граждани нужните бройки до лелеяните 120. Изтръпвам, като дори бегло си представя управлението на такава престижна двоица?  

Представихте ли си го и вие? А сега си представете още две мили родни картинки. Представете си, че АТАКА додаде нужните бройки до 120 на европейската ни божем левица, начело с най-високопоставения европейски левичар господина Дмитриевич от рода Станишеви. Красота! Съветска красота!

Не, не съм свършил: рекох, че милите родни картинки са още две. Представете си още, че европейската ни божем левица на 12 май се поиздъни с резултатите, коалира се по традиция и най-вече поради липса на алтернатива с етническата ни божем либералица в лицето на ДПС – и пак заветното число 120 се мержелее далече отпред. Е, ами ако тогава АТАКА реши и додаде нужните бройки до 120 на тази пък още по-престижна двоица?

Абсурд! – ще възкликне някой по-късопаметен. Абсурд е АТАКА да се коалира с БСП и ДПС! – ще ревне някой по-нервозен. Абсурд ли? Мигар? Ще напомня, че по тия нашите земи не вирее такава категория като политически абсурд. Да не давам примери, че вече са досадни, с „царя”, кадесаря, пъдаря, психаря, димкаря и пр. менажерия. Мога само да предложа (за прегледност) някои евентуални обосновки на АТАКА. 

И така, тройна коалиция – ще каже АТАКА – на БСП, ДПС и АТАКА в името на майка България. (Разбирай България в перспектива вън от Европейския съюз, обезциганена, обезевреена, обезтурчена и даже – защо не? – обезпомачена, начело с фюрера Волен и отбор юнаци партайгеносета и гаулайтери.) Тройна коалиция – ще каже АТАКА – на БСП, ДПС и АТАКА за благото на Родината. (Разбирай за благото на фюрера и отбора юнаци партайгеносета и гаулайтери, както и за имперското благо на Кремъл и „Лубянка”.) Тройна коалиция – ще каже АТАКА – на БСП, ДПС и АТАКА единствено заради родолюбивото решение АТАКА да положи политическите си интереси пред олтара на Отечеството. (Разбирай пред касата на комисионните от „Белене”, от „Козлодуй”, а какво пречи и от бъдещата трета атомна край Велико Търново примерно – какъв по-голям апотеоз за великата стара българска столица от нова-новеничка руска атомна станция с последно путинско поколение реактори!)

Все си мисля, че толкова „обосновки” стигат засега. Да се върнем на изборите през май.
Нека погледнем менюто в занемарената кръчма накрай града. Редичка супа с цели небелени домати, вонящо кисело зеле с престояло тлъсто свинско, нещо постно с претоплени зеленясали картофи, грис за десерт. (Мъжете знаят за какво говоря.) Та какво ще предпочетат да си хапнат по-лабилните на изсънувано просо наши сънародници както от улицата, така и от „мълчаливото мнозинство”? Какво ще предпочетат да си поръчат по-податливите – ох, как да се изразя? – към лумпенизиране и към лумпенски „политики” наши сънародници и от улицата, и от онова мнозинство? Кой ще им е най-близък до въжделенията за ред, справедливост и благоденствие на думи, лицемерни думи? Кой? Точно така, Волен Сидеров. Точно така – по метода на изключването. Точно така – по метода на най-малкото (уж) зло.

Въпрос: колко са тези наши сънародници у дома и навън на улицата? С лесно достъпните и лесно постижимите (според тях) въжделения? Пет, десет хиляди? А ако се окаже, че са сто хиляди? Или половин милион? А ако се окаже, че са един милион? Колко са? Кой да ни каже? Андрей Райчев ли да ни каже? Впрочем, защо пък не? Че и колко струва да ни го каже? Сумата едва ли ще затрудни Кремъл и „Лубянка”.

Ще се повторя: този текст е лобистки. Тук изразявам мнението си, че  Волен Сидеров и неговата АТАКА са най-голямото потенциално зло за България. Ще е безумие сами да им дадем допълнителен кислород да дишат!

Отговарям предварително на основателните възражения, че най-голямото зло за България е БСП. Да, така е. Ще добавя, ако някой не се сети – и БКП. И винаги е било така от поне 90 години насам. Още от онова братоубийствено въстание и оная бомба в черквата. Все за това приемствено зло пиша от 23 години и 4 месеца. Обаче: какво ако не БСП и БКП е АТАКА, само че тая последната червена краставица съдържа и цели 98% КПСС!

Ако някой преценява, че Бойко Борисов и онова нещо около него, дето се води партия, е най-голямото зло за България, съгласявам се отново и питам: какво ако не БСП е Бойко Борисов и какво е самият Волен Сидеров, ако не Бойко Борисов, обсебен от озъбен националистически бяс и омерзителна патологична злоба и ревност? 

Ако някой пък смята, че все пак ДПС е най-голямото зло за България, пак приемам и питам: какво е АТАКА, ако не тура-то на ези-то ДПС, създадено от Държавна сигурност?
Или най-голямото зло за България са Меглена Кунева и Иван Костав с Надежда Нейнски с техните проценти? Нека не се забавляваме злорадо, забивайки допълнително пирони в каквото не бива.

Пропуснах одеве: долната кръчма в предградието предлага за пиене стара лимонада и прокиснала боза.

Менюто междувременно свърши. Късичък ни асортиментът и вече свърши.

И аз свършвам.

На тоя свят всеки сам решава каквото си решава, но все пак да напомня, че общият ни национален избор винаги е резултат от индивидуалния избор на всеки. И това далеч не се отнася само до парламентарните избори. Такива са правилата на играта, наречена публичен живот. 

И последно. Обръщам се към тези мои сънародници, дето ги чувам постоянно и ги чета тук-там из мрежата. Щели да гласуват за Волен Сидеров напук, въпреки че нищо нямало да се промени. Напук и защото той единствен досега никога не е бил във властта? Моля? Никога не е бил във властта! Настоятелно моля да се вслушате какво съветва Александър Солженицин, вместо да правите напук. Препрадавам по памет: когато не можем да се противопоставим на злото, поне да не участваме (в злините му).

Нали така? Нека не участваме в злините му, нека не подкрупяме бесовете му!

Прочее, мястото на бесовете е единствено в свинете! Или в свините, ако трябва да цитирам точно Евангелието.

П.П. Ама и ден ми се падна да излея безпокойството си! Просто да ни е да всички нас, неразумните. И все пак бива ли така да се самонараняваме, та после да се чудим откъде да вземем сили и християнска любов да си прощаваме взаимно...