Марий Росен и Иван Димитров: Човекът на изкуството трябва да бъде най-свободното същество

Светослав Тодоров, в. Дневник

След премиерата й в Ню Йорк пиесата "Очите на другите" на писателя и поет Иван Димитров беше поставена и в България. Това се случи на сцената на IV етаж в Народния театър под режисурата на Марий Росен, който освен като режисьор се изявява още като актьор и текстописец. Той е също така е вокалист в издаващото дебютен албум в неделя дуо Help Me Jones, съставено от него и Константин Тимошенко, автор на саундтрака към "Очите на другите".

В представлението на няколко метра, а по някога на сантиметри играят Павлин Петрунов, Петър Мелтев, София Бобчева, Александра Василева, Ивайло Димитров. Сюжетът разказва за двама служители, които се срещат по време на обяд, а срещите им са наблюдавани от мистериозен мъж.

Пиесата, разказваща "как сами търсим абсурдите наоколо си, за да се преборим с абсурда в самите нас", ще се играе на 26 и 27 март, а пред "Дневник" Марий Росен и Иван Димитров разказват повече около съвместната си работа, многобройните си проекти и погледа си към изкуството.

Какви реакции отчитате след премиерата на "Очите на другите"? Поне аз бях приятно изненадан, че пиеса, която не казва всичкo директно, беше възприета много непосредствено...

Марий Росен: Аз нямах никакви очаквания, но публиката усети "бомбите" в представлението там, където бях заложил. Целта беше това да бъде един много сетивен спектакъл, публиката да не разбира (всичко), но да й е интересно да следи, да може да се хване чрез поне едно от сетивата. 

А как оценявате българските реакции в сравнение с тези на американската публика?

Иван Димитров: В Ню Йорк пиесата беше поставена в по-комедиен вариант. Актьорите играха с чувството, че публиката постоянно трябва да се смее, и те си напипаха подходящите за това моменти от текста. Сценографията беше доста по-студена, по-семпла. Докато при Марий е доста по-... но всъщност не може да се сравнява, това са много различни културни среди.

Марий Росен: Да, в Европа театърът все още не е точно комерсиално изкуство. Има си своите комерсиални подраздели, но всъщност то си е изкуство в чист вид.
 

Това е втора пиеса за Иван Димитров след "Раздяла от пръв път". През 2012 г. той издаде стихосбирката "Поет на портрет", а неговото име се свързва още със сборника с разкази "Местни чужденци" и романа "Животът като липсваща лъжица". С друг драматургичен текст, трагикомедията "Извънземното", той спечели през май награда за "пиеса на абсурда" на името на Наум Шопов. Иван Димитров е също така част от екипа на поетичния пърформънс "4х4"."Очите на другите" бе представена в Ню Йорк след като беше селектирана от журито на фестивала HotInk at The Lark сред 400 други заглавия. В момента завършва романа си "Софийски дуети".

 

А какво би казала нюйоркската публика, ако види българския вариант?

Марий Росен: Ще се хване за главата!

Иван Димитров: Твърде вероятно, тъй като те са свикнали на много по-различен тип театър. Предполагам, че това ще им се стори прекалено театрално. Там са по-изчистени, не обичат някакви режисьорски решения...

А доколко сцената на IV-я етаж и този непосредствен контакт между публика и актьори помогна за представлението?

Марий Росен: Това ми е любимата от двете камерни сцени в Народния. Специфичното при нея е, че е много дълга и това е голямо предизвикателство. Самото пространство дава кодове как да работиш с текста, то винаги задава ритъма.

Марий Росен е роден през 1977 г. в Москва и е кръстен на бабата, която първа е пристигнала в Русия, за да види новородения внук. Завършва театрална режисура в класа на Стоян Камбарев и Юлия Огнянова в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" през 2000 г. Поставял е като режисьор в "Театър 199" и Сатиричния театър "А. Константинов", а като актьор в пиеси на Мариус Куркински ("Укротяване на опърничавата"), Рангел Вълчанов ("Радован III"), Стоян Камбарев ("Януари" и "Три сестри"), Ясен Пеянков ("Август в Оклахома"). Преподавал е актьорско майсторство в МОНТФИЗ.

Въпреки че имаше шум около премиерата в Ню Йорк, след това е било трудно да се намери български режисьор...

Иван Димитров: Всъщност не беше чак толкова трудно. Още преди да замина за Щатите имах уговорка с Народния театър, но преди това усещах някакъв скептицизъм от българските театри спрямо съвременните български постановки...

Марий Росен: Въпреки че в момента има голям пробив на българска драматургия. В момента се играят текстове на Елена Алексиева, Георги Господинов, Светозар Георгиев - ghostdog, Яна Борисова... Не е толкова зле.

Иван Димитров: По-скоро няма разработена система, тъй като в Америка и Германия има правило – на година се четат определен брой кандидатстващи пиеси. Докато тук сами идваме и предлагаме, след като вече сме се разбрали с режисьора.

Марий, с какво те спечели "Очите на другите"?

Марий Росен: Иван ме спечели по-рано с романа му "Животът като липсваща лъжица". Поздравих го и той ми прати негови пиеси, сред които беше и "Очите на другите". В един момент се появи идеята да го направим заедно и аз се съгласих.

 

А какви са разликите между това, което прочете, и това, което впоследствие публиката вижда?

Марий Росен: Има доста разлики, ако човек тръгне да ги сравнява. Текстът много се разви. Доста съм тормозил Иван да пише от днес за утре монолог за Жаки, една от героините, а той ми се връзваше на акъла.

Иван Димитров: Имах му пълно доверие и му давах различни версии, от които да избира и редактира. А последният сън на героинята беше написан на Седемте езера на един малък лаптоп с неработещ мобилен интернет. Той така и не тръгна, така че го събудих рано сутринта и започнах да му диктувам.

Марий Росен: А аз едва се бях събудил и не знаех какво става, какво ми говори, пишех като жаба...



И двамата се занимавате се изявявате в поне няколко сфери едновременно. Това по някакъв начин допълва ли това, което правите в театъра?

Марий Росен: За мен театърът е неизбежен, той ми е в главата от малък. Не че не съм "там" на сто процента, когато правя другото, но той е въжето, от което не се пускам. Но със сигурност различните изкуства си влияят. Най-хубавото от това, че се занимавам с различни неща, е, че това дава възможност човек да се отстрани от това, което е правил, и от съвсем друга гледна точка да го погледне след това. Виждаш с други очи, с различен опит.

Иван Димитров: Марий още в самото началото каза, че спектакълът ще бъде доста музикален. Той имаше много ясна визия какво да направи и го направи.

Марий Росен: Знаех, че трябва да има много музика, почти до края на представлението, и да свърши с музика. С нея Констатин Тимошенко се справи чудесно и съм възхитен. Всички хора, които работиха по "Очите на другите", се хвърлиха на 200%.



А има ли нещо ново около Help Me Jones (групата на Марий Росен и Константин Тимошенко)?

Марий Росен: Бъдещите ни планове са много скорошни. На 17 март правим промоция на новия ни видеоклип, за който съм си пуснал този мустак, филм за нас и на албума Made In China, който излиза след година работа.

Да очакваме ли и ваши текстове в новия албум на Nasekomix?

Марий Росен: Да. В момента Рони записва вокалите, като тя е измислила много интересен подход – няма да пее в студио, а ще пътува по пещери и гори. Иначе ролята ми в Nasekomix си е житейска, докато съм свързан с тях човешки, ще съм обвързан творчески.

А кога да очакваме "Софийски дуети" на Иван?

Иван Димитров: Малко се бавя с нея. Тя се състои от няколко различни новели, наричам го "роман-колаж". За разлика от предишния роман, този ще бъде по-поетичен. Разказва се за писателя, който ги е написал, а между тях вървят разкази на други хора за този персонаж. Но съм съвсем близо до финала. В момента работя с колективен редактор, което е доста странно. Правя срещи с литературен клуб "Нут" и често има между 4 и 8 редактора. На тези срещи всеки си изказва мнението и си мисля, че за книга това е по-скоро полезно. Когато има само един, често се получава така, че той еднолично решава кое е хубаво и кое е лошо, докато в този случай става по-скоро една дискусия и е може би по-обективно.

При положение, че и двамата се изявявате в различни области, според вас днешното време и политическа ситуация как влияе или би повлияло на изкуството тук?

Марий Росен: Отвори тема, която не знам как ще я затворим...

Иван Димитров: Точно като падна правителството, ние репетирахме и като всеки се занимава с това часове на ден изобщо не си давахме много сметка какво става навън...Дори ми дойде идея на ум ситуация, в която започва Трета световна война, но екипът продължава да репетира преди да реагира по какъвто и да е начин.

Марий Росен: Всичко влияе на изкуството, а тези протести са знак за пробуждане. Най-хубавото е, че те не са само локални, а световни и те се носят от една и съща енергия. С извинение за неартистичния си тон, но нека да се бутнат всички правителства и политиците да не се показват навън. Това разбира се в рамките на шегата. Иначе много ми хареса речта на белгийския евродепутат Лоран Луи (който обвини, че правителствата в Европа се свалят под натиска на САЩ), в която има толкова много от това, което си говорим по кръчмите и седенките, а след това нищо. Този тип идеализъм се завръща и се надявам да не се опорочи.

Иван Димитров: Като бях в Щатите, попаднах на една среща на "Окупирай Уолстрийт" в Сентръл парк и много ми харесва това, че те се събират и когато един каже нещо, другите го повтарят. Това е интересен начин на комуникация, тъй като от човека, който говори се изисква да знае какво иска да каже и да го направи с кратки ясни изречения. Има хора, които се срамуват да изкажат позицията си, а когато тя бъде повтаряна наред с другите, те започват да се чувстват част от колектива, от общността. Но процесът, в който хората ще измислят какво точно искат да направят, ще бъде бавен.

По-политизирано и по-социално ли трябва да бъде изкуството в XXI век, или точно обратното?

Иван Димитров: По принцип не обичам някакви заковаващи твърдения, че изкуството трябва да бъде това или онова. По-скоро има различен тип функции и всеки има своята посока. Това не са самоизключващи се понятия – една творба може да не изглежда политизирана, но някъде вътре тази идея да е заложена.

Марий Росен: Хората в изкуството имат пълната свобода да не следват никакви норми, моди и политики. Човекът на изкуството трябва да бъде най-свободното същество и да не му пука дори как приятелите му гледат на неговата работа. Не трябва да гледа да угоди на някого, дори и на себе си.

Иван Димитров: Да работи за своята лична свобода, защото в крайна сметка...това е.