Пазете служебното правителство - то е ваше!

- Г-н президент, най-големият риск дали ще са честни изборите ли е - за това говорят и опозицията, и улицата? "На мушка" е и шефът на "Информационно обслужване" проф. Константинов, дори премиерът го порица?

- Тези атаки са непочтени, но, което е по-лошо, са и много опасни. И въпросът не е в Михаил Константинов. Той е доказал през годините своя професионализъм, както и това, че политическите му възгледи не влияят по никакъв начин на работата му. Последното му изявление срещу нова тройна коалиция не е съвсем елегантно, но неговите десни възгледи така или иначе са известни всекиму.

Да бъде атакуван за това обаче ми се струва нечестно. Защото освен неговата и вероятно още няколко, всички останали длъжности в държавата са заети от хора с прононсирани леви убеждения. Огромната част от днешните партийни лидери, шефове на най-важните държавни институции, дори неправителствени организации и медии, са членове на бившата комунистическа партия, служители или агенти на Държавна сигурност. Излиза, че в тяхната добросъвестност нямаме право да се съмняваме, но професионалната добросъвестност на човек, който е имал доблестта да се определи като антикомунист, подлагаме на съмнение?

Въпросът не е в това. И Сергей Станишев, и Лютви Местан знаят, че проф. Константинов няма да фалшифицира резултата от изборите - първо, заради професионалното си достойнство и второ, защото това никак не е лесно да се случи. Целта, която преследват те, обаче може да доведе до опасно дестабилизиране на държавата. Внушението, че изборите вече са опорочени само защото Константинов е шеф на "Информационно обслужване", може да послужи за алиби на БСП и ДПС в случай че не спечелят. Но това ражда ново напрежение, насочено към институционализма в България.

Изпраща се очевидна покана и към протестиращите граждани - да вземат на прицел още една българска институция. Нанася се удар в самото сърце на демокрацията - честните избори са най-важното основание за съществуването на една демократична система изобщо. Свободните избори и възможността за смяна на властта чрез вот, а не чрез бунт, заговор и революции, правят демокрацията по-привлекателна от деспотичен режим.
Без честни избори демокрацията се обезсмисля. Страхувам се, че ожесточено отдадени на предизборната си реторика, нашите политически лидери нанасят тежки поражения върху доверието на българина в демократичното управление въобще. Вреди, които с години не могат да бъдат възстановени, защото разколебават вярата на хората във все повече институции - това подкопава фундамента на демокрацията. Най-парадоксалното е, че това се случва в момент, когато протестиращите поставят всички политически лидери на прехода в един отбор - на провалилите се.

- Иван Костов също атакува изказванията на проф. Константинов?

- Това за мен е доста озадачаващо. От тактическа гледна точка е чисто самоубийство преди избори да се наредиш до Станишев и Доган, и то не за пръв път. Ентусиазмът, с който ДСБ тласка България към ново управление на БСП и ДПС, е изключително смущаващ за десните хора. Само недоволството от управлението на Бойко Борисов не може да е обяснение за това. Обяснението, че така ДСБ подготвят своето алиби за евентуална загуба на вота, също не ме задоволява. Нито пък факта, че проф. Константинов отказва да се нареди сред персонално верните на Костов "десни" интелектуалци. Май все по-малко разбирам случващото се в българската политика - изглежда като проява на чудовищен партиен егоизъм и непремерено политическо късогледство.

- Но само Костов и сините в НС дадоха толеранс на служебния кабинет. И вие сте назначавали такъв в кризисна ситуация - защо БСП и ДПС атакуват избора на президента? Какво може да се очаква от този кабинет?

- Служебният кабинет е конецът, на който в момента се държи България. При липса на парламент и правителство, подкрепено от партийно мнозинство, президентът и служебният кабинет трябва да бъдат подкрепени от всички, които наистина мислят за страната. Това не значи да бъдат хвалени непрестанно и да липсва критика, но към тяхната дейност трябва да се проявява максимално разбиране и отговорност. Много е просто - успехът на президента и служебния кабинет ще бъде успех и за България. Обратно, техен провал може да хвърли страната в непредвидими беди и дори хаос. Тогава няма да има голямо значение кой ще победи на изборите, защото от хаос се излиза изключително трудно - зная това от собствен опит.

Критиките, с които бе засипан от първия ден служебният кабинет, бяха неуместни, повечето от исканията към него - неизпълними и не правят чест на техните автори, които от сутрин до вечер се кълнат, че служат единствено на отечеството. Преднамерено критичното отношение към служебния кабинет показва още една слабост на нашенските партии - не могат да изградят предизборна кампания, без да имат враг. И след маньовъра на Борисов и ГЕРБ да напуснат властта, служебният кабинет се превърна в тяхна мишена, при това още преди да е провел първото си заседание. Затова ми се ще в духа на стария соцреализъм да кажа на всички български политици: "Пазете служебното правителство - то е ваше".

- Споменахте Борисов и ГЕРБ - защо улицата ги свали - за първи път след Виденов? Оценката ви за управлението е?

- Никога през тези години не съм бил близък до управлението на ГЕРБ. Не съм и гласувал за тях. Гласувах и пак ще гласувам за СДС и това е известно. Известни са и грешките, които свалиха ГЕРБ от властта - чуха се и от устата на лидерите им, за съжаление твърде късно, но пък чест им прави, че изобщо го сториха. Добре че не казаха, че не са били разбрани, както се е случвало преди - това никой нямаше да им прости. Във всеки случай, ако бяха демонстрирали по-малко самонадеяност и повече загриженост към дереджето на най-бедните хора, сигурно щяха да довършат мандата. Но за разобличаването на грешките на ГЕРБ си има партии и хора и както казах, правят го смущаващо ентусиазирано. Не ми отива да се включа в техния хор. Не харесвам нашенския навик всички да се нахвърлят върху падналите.

- Протестиращи обявиха, че ще участват в изборите, други искат бойкот на вота. Защо излезе духът на протеста от бутилката и флиртува ли опозицията с него? Докъде може да доведе това?

- Бойкотът на изборите обслужва единствено старите партии и това трябва да е ясно на всички. Стана банално да повтаряме като заклинание, че сме на страната на протестиращите и разбираме техния справедлив гняв - това не е достатъчно. Част от хората в България наистина са докарани до просешка тояга, но ако искаме да им помогнем, трябва да бъдем честни, а не да им казваме това, което искат да чуят. Някой трябва да има смелостта да каже, че не всички техни искания ще доведат до по-добър живот. Някой трябва да каже, че сред протестиращите има хора, които преследват съвършено различни цели от мнозинството и тези цели не са съвсем морални. Всички флиртуват с протестиращите и им правят лоша услуга, внушавайки невярното твърдение, че това е народът, а гласът народен е глас божи. Звучи красиво, но може да е много опасна заблуда. Има една мисъл на Перикъл от времето на най-големия разцвет на атинската демокрация: "Макар че малцина могат да правят политика, ние всички сме в състояние да съдим за нея." На пръв поглед може да се ужасите от ролята, която Перикъл отрежда на народа, въпреки че нарежда и себе си сред "всички".

 Но той всъщност посочва очевидното, спестявайки на гражданите на Атина всякакви заблуди - всички могат и дори са длъжни да имат своя оценка за управлението, защото всеки гражданин е потърпевш от тази политика. Но далеч не всички са достатъчно подготвени, опитни и отговорни да "правят политика", т.е. да управляват. Съзнавам опасността на това, което казвам, затова искам да съм съвсем ясен: в никакъв случай не мисля, че гражданите трябва да бъдат разделяни на две категории - привилегировани, които са призвани да управляват, и останалите, които са призвани да ги оценяват и да гласуват. Самата действителност опровергава това, защото сред управляващите, включително и последните, ще разпознаем хора, чиито качества не будят никакво възхищение и обратно - сред неучастващите в политиката ще забележим хора, които с чиста съвест бихме избрали. И тук въпросът опира до най-важното, което не успяхме да постигнем в прехода - изграждането на демократична култура и демократични инстинкти, не само да правим най-добрата оценка, но и да избираме най-добрите да ни управляват. Протестиращите ни показват оценката си за управлението през последните години и българските политици задължително трябва да се вслушат. Но и протестиращите трябва да знаят, че дотук са свършили само половината от работата - дали са диагнозата.

Остава по-важната половина - да се намери рецепта за преодоляване на днешната икономическа, социална, но и институционална криза. Тази работа протестиращите не могат да свършат сами. И тук е мястото на младите, умните и почтените хора в България да заявят своята позиция - това е и най-прекият път за обновяване на старите политически елити. 

ВИЗИТКА: 

Президент на Република България от 1997 до 2002 година

Президент на Център за глобален диалог и сътрудничество във Виена.

Член на Европейския изпълнителен комитет на Трилатералната комисия, чийто създател и почетен председател е Дейвид Рокфелер, наричан от журналистите „световно правителство в сянка“.

Член на борда на директорите на Глобалната инициатива за справедливост, основана от президента Бил Клинтън.

Член на Международния съвет на Американската асоциация на юристите.